Откриха доказателства за разпъването на Исус Христос в древен римски ръкопис

Древни римски хроники, съхранили се през вековете, съдържат удивителни свидетелства, които според учени могат да бъдат разглеждани като едни от първите извънбиблейски източници, споменаващи живота и разпятието на Исус Христос. Сред тях особено внимание привлича „Аналите“ на римския историк Публий Корнелий Тацит – документ, написан около 91 г. сл. Хр., само девет десетилетия след събитията около Христовата смърт, пише DailyMail.

В книга 15 от „Аналите“, Тацит описва Големия пожар в Рим от 64 г. сл. Хр., който унищожава по-голямата част от града. Император Нерон, обвинен от народа в подпалването, насочва вината към малко позната по това време група – християните.

Тацит пише:

„Христос, от когото идва названието на тази група, понесе най-крайното наказание при управлението на Тиберий, по заповед на нашия прокуратор Понтий Пилат.“

Терминът „Христос“ идва от латински (Christus) и означава „Помазаник“ или „Месия“, като коренът му е в еврейската дума Машиах. Това напълно съвпада с разказа в Новия завет, където Пилат, римският управител на Юдея, осъжда Исус на смърт чрез разпятие – наказание, обичайно за престъпници и бунтовници.

Тацит подробно описва и първата масова вълна на гонения срещу християните – по време на управлението на Нерон. Арестуваните били подложени на жестоки мъчения:

„Покрити с кожи на диви животни, те бяха разкъсвани от кучета, разпъвани на кръстове или изгаряни, за да служат за нощно осветление, след залез слънце.“

Firsthand evidence of Jesus' #crucifixion is found in #ancient #Roman manuscript
The #Annals, written by the Roman historian Tacitus around 91AD, begins with the death of Emperor
Augustus in 14AD and finishes with Nero's suicide 54 years later pic.twitter.com/iGxDkeGPeI

— Hans Solo (@thandojo) March 28, 2025

Нерон превърнал градините си в сцена на публични екзекуции, обличал се като колесничар и се смесвал с тълпата, за да наблюдава „спектакъла“.

„Нерон прехвърли вината и наложи най-изтънчени мъчения на онези, които народът наричаше християни – омразна класа заради техните ужаси“, отбелязва Тацит.

Въпреки опитите да бъде потушена, християнската „суеверност“, както я нарича той, продължила да се разпространява – не само в Юдея, „източникът на злото“, но и в самия Рим.

Освен Тацит, и друг древен историк – Йосиф Флавий, споменава Исус в своето съчинение „Юдейски древности“. Йосиф, родом от Юдея, по-късно става римски гражданин и живее приблизително между 37 и 100 г. сл. Хр.

В прочутия пасаж, известен като Testimonium Flavianum, той пише:

„По онова време живееше Исус – мъдър човек, ако изобщо е уместно да го наречем човек. Той извършваше чудеса, беше учител на хора, които с радост приемаха истината.“

Йосиф съобщава, че Пилат го е осъдил на разпятие, но неговите ученици не се отказали от вярата си и твърдели, че той им се е явил три дни след смъртта си – жив.

„Може би той е бил Месията, за когото пророците говореха чудеса.“

Някои съвременни учени обаче поставят под съмнение автентичността на този текст, като предполагат, че той може да е редактиран или допълнен от християнски преписвачи в по-късни времена.

Докато в научната общност съществува консенсус, че Исус е бил реална историческа личност, въпросът за неговата божественост и чудеса остава предмет на религиозна вяра и философски дебат.

Все пак, споменаването на Христос и неговите последователи в независими исторически източници като тези на Тацит и Йосиф Флавий дава на съвременния читател не просто библейски, а и културно-исторически контекст за възникването на християнството.