Днес е Лазаровден! Какво трябва да знаем за празника?

Всяка пролет, точно осем дни преди Великден, в българските домове и села оживява един от най-красивите и символични празници в православния календар – Лазаровден. Това е ден, в който народната традиция и християнската вяра се преплитат по уникален начин, за да честват живота, здравето и прехода от момиче към жена. За мнозина този ден носи спомени за венци от върбови клонки, песни по дворовете и усмихнати момичета, пременени в най-красивите си носии.

Но какви са всъщност традициите, вярванията и смисълът на Лазаровден?

Лазаровден се отбелязва винаги в събота, осем дни преди Възкресение Христово. Празникът е посветен на възкресението на Лазар, близък приятел на Исус Христос, когото Спасителят възкресява четири дни след смъртта му – чудо, предвещаващо самото Възкресение. В християнската традиция, този акт е символ на победата над смъртта и на вечния живот.

Най-характерният обичай, свързан с празника, е лазаруването – обред с дълбок корен в българския фолклор. Участват само млади момичета, обикновено между 12 и 16 години, които се наричат лазарки. Облечени в традиционни носии и с венци на главите, те обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят стопаните за здраве, плодородие и късмет.

Момичетата влизат във всеки дом, пеят песни за домакинята, стопанина, момците и дори за децата. В замяна получават яйца, брашно, пари или плодове – дарове, които после използват за приготвяне на празнична трапеза или за боядисване на великденските яйца.

Важно е да се знае, че в миналото само момиче, което е лазарувало, можело да се омъжи – това бил своеобразен обред на „социално приобщаване“ към женския свят.

Как празнуват Лазаровден в различните региони в България?

В различните краища на България лазаруването има свои специфики:

• В Шоплука и Западна България лазарки понякога носят кошници, украсени със свежи цветя и върбови клонки, с които благославят къщата.

• В Родопите лазарските песни се съпровождат от тъпани, а облеклата са по-скромни, но също толкова колоритни.

• В Северна България лазаруването често завършва с т.нар. „кумичене“ – ритуал, при който момичетата пускат венци по река или ручей. На чиято венеца излезе пръв, тя ще бъде „кумата“ – избраната, която ще се омъжи първа.

Народни вярвания и символика

Лазаровден е зареден с множество народни вярвания, някои от които са се запазили и до днес:

• Смята се, че ако на Лазаровден времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.

• Момичетата, които лазаруват, ще се радват на здраве и щастлива женитба.

• Вярва се, че който даде дар на лазарки, ще има късмет и благополучие в дома си.

• Празникът е тясно свързан със следващия ден – Цветница, когато се отбелязва тържественото влизане на Исус в Йерусалим и се освещават върбови клонки.

Съвременен прочит на Лазаровден

Макар в днешно време обичаят да се практикува по-рядко в градска среда, в много села и училища традицията оживява всяка година, благодарение на усилията на местни читалища, фолклорни състави и учители по народни изкуства. Все повече хора преоткриват красотата и стойността на тези обичаи, които не само съхраняват българската идентичност, но и възпитават любов към корените.

Лазаровден е празник, който ни напомня, че традицията е живо наследство – предавано от поколение на поколение, в песни, в цветя, в усмивки. Това е ден, в който младостта и надеждата обикалят домовете, благославят с топли думи и носят послание за ново начало, за здраве и живот.

И както пеят самите лазарки: „Да сте живи, да сте здрави, догодина пак да дойдем!“