Откриха скрити аномалии в мозъците на елитни войници

Ново изследване, ръководено от учени в Харвардския медицински факултет, сочи, че повтарящото се излагане на шокови вълни – често срещано в бойни условия – може да остави дълбоки следи в мозъка и да повлияе на неговата функционалност дълго след последния взрив. Тези изменения могат да останат незабелязани при стандартни мозъчни сканирания, което значително затруднява диагностицирането и лечението им.

Екипът от учени насочва вниманието си върху специалните части на американската армия, за да разбере по-добре как натрупалият се с времето травматичен ефект от бомбени удари повишава риска от черепно-мозъчна травма (ЧМТ). Сравнението между военнослужещи с висока степен на експозиция на взривове и такива с ниска или никаква показва ясно изразени разлики във функционалната свързаност на мозъка – начинът, по който различните му области комуникират и работят заедно. Тези промени са съпътствани и от по-тежки симптоми, наблюдавани при невропсихологичните тестове, насочени към проблеми, свързвани с травми в армията.

„Открихме, че при военнослужещите с по-голямо излагане на взривове симптомите – включително проблеми с паметта, емоционални затруднения и признаци на посттравматично стресово разстройство – са по-изразени, а свързаността в ключови области на мозъка е отслабена,“ посочва неврорентгенологът Андреа Диочиаси. „Накратко, повтарящата се травма изглежда отслабва вътрешната комуникация на мозъка.“

В проучването, публикувано в списание Radiology, участват 212 военнослужещи – действащи и пенсионирани – с история на повтарящо се излагане на взривове. Те преминават през поредица от мозъчни сканирания и психологически оценки, създадени специално, за да откриват здравословните проблеми, характерни за ветераните. Учените следят за невидимите увреждания, които не се забелязват при стандартно магнитно-резонансно изследване (MRI). Много често тези поражения остават незабелязани, което затруднява свързването на конкретни физически изменения в мозъка с психичните симптоми.

За да регистрират тези фини проблеми, учените прилагат MRI анализ с по-висока детайлност и го комбинират със статистически модели. Резултатите са толкова категорични, че учените успяват да създадат прогнозен модел, който с 73% точност открива мозъчна промяна, настъпила при високо ниво на експозиция на взривове. „Забелязахме и че определени зони от мозъка са дори по-големи при хората с по-високо излагане – вероятно в резултат на промени в тъканите, подобни на белези,“ обяснява Диочиаси. „Тези наранявания невинаги се забелязват с просто око, но вече можем да ги измерим.“

Според авторите на изследването, прилаганите в него методи могат да бъдат използвани и при други случаи на травматично мозъчно увреждане – като например при контактни спортове или сериозни трудови инциденти. Изследването дава и по-пълна представа за механизма, по който травмата променя функционалната свързаност на мозъка и в крайна сметка води до клинични симптоми. Това отваря врати за по-добри методи за диагностика и терапия.

„Откритията показват, че дори когато мозъкът изглежда нормален на пръв поглед, е възможно да носи скрити белези от травма – а сега разполагаме с инструментите да ги открием,“ казва Диочиаси. „Това ни дава възможност за по-ранно разпознаване, по-добро лечение и по-задълбочено разбиране на ефектите от повтарящата се травма върху мозъка с течение на времето.“