Ролята на бащата у дома оказва дългосрочно влияние върху психичното развитие на децата

Все по-често съвременната психология обръща внимание на онова, което дълго време оставаше в сянка – значимата роля на бащата в емоционалното и социално израстване на децата. Ново мащабно изследване, публикувано в списанието Family Relations, подчертава, че продължителното присъствие на бащата в домакинството – независимо дали родителите са женени или не – съществено засилва връзката между баща и дете, особено в предизвикателните тийнейджърски години.

Изследването е дело на учени от Университета на Мичиган, Университета на Невада в Лас Вегас и Държавния университет на Охайо и се базира на анализ на данни от над 3000 бащи в САЩ, представляващи различни етнически и социално-икономически групи. Според авторите, то запълва дългогодишна празнина в научната литература, тъй като връзката баща-дете често остава по-слабо изследвана в сравнение с майчината роля.

„Бащите често остават извън фокуса на повечето изследвания, а тяхната гледна точка има значение“, посочва д-р Кейтлин Уорд от Университета на Мичиган, съавтор на проучването. „Не е лесно да се събират данни от бащи, тъй като те по-рядко участват в дългосрочни анкети в сравнение с майките. Но тази липса на информация не бива да се приема за липса на влияние.“

Изследването показва категорично, че просто и последователно участие на бащите в ежедневието на децата – разговори, помощ с домашните, проявен интерес към приятелства и емоции – изгражда дълбока и устойчива емоционална връзка. Тази връзка не само не отслабва, но дори се засилва в периода на юношеството, когато взаимоотношенията между деца и родители обикновено се усложняват.

„Това, което на пръв поглед изглежда обикновено – ежедневна комуникация, съвместни дейности, споделяне на малките моменти – има дълбок психологически ефект върху детето“, казва водещият автор на изследването д-р Гарет Пейс от Университета на Невада – Лас Вегас. „Тези взаимодействия изграждат доверие и усещане за сигурност, които преминават отвъд детството.“

Резултатите от проучването хвърлят нова светлина върху важността на бащинското присъствие не просто като физическо, но и емоционално активно участие в живота на детето. Според учените именно в по-късните етапи на детството – около 10–12 годишна възраст – изграждането на тази връзка има най-силен ефект и предопределя качеството на комуникацията в тийнейджърските години.

Изследването предлага ценни насоки както за психолози и социални работници, така и за семейства и институции, ангажирани с детското развитие. То е силен аргумент в полза на насърчаването на бащите да бъдат по-видими, активни и ангажирани в родителската роля – не само като авторитет, но и като емоционални партньори в израстването на своите деца.

В свят, в който стресът, дигиталната изолация и емоционалната дистанция все по-често засягат отношенията между родители и деца, тази научна находка напомня нещо фундаментално: връзката между баща и дете се гради не с големи жестове, а с постоянство, внимание и присъствие – ден след ден.