Слънчеви изригвания отприщиха силна магнитна буря към Земята

Внушителна слънчева буря се е насочила към Земята и обещава да озари небето с впечатляващи полярни сияния, но и да предизвика смущения в радиовръзките и комуникационните системи. Това съобщиха специалисти от американската агенция за космическо време, цитирани от Associated Press.

В началото на седмицата Слънцето е изхвърлило огромно количество нажежена плазма и енергия под формата на т.нар. коронални изхвърляния на маса (CME) – явление, което често води до геомагнитни бури, когато достигне Земята. В резултат на това експертите от Центъра за прогнозиране на космическото време на САЩ издадоха официално предупреждение за повишена геомагнитна активност.

Когато тези заредени слънчеви частици навлязат в магнитосферата на Земята, те могат да предизвикат ефектен спектакъл от светлина – северно и южно сияние. Обикновено наблюдавани близо до полярните региони, тези сияния се появяват, когато частиците взаимодействат с атомите в горните слоеве на земната атмосфера, възбуждайки ги и карайки ги да излъчват цветна светлина.

„Силата и мащабът на сиянието зависят от ъгъла и силата на взаимодействие между слънчевите изригвания и земното магнитно поле“, обяснява Шон Дал, водещ учен от американския Център за космическо време.

Текущата буря е част от по-широк цикъл на засилена слънчева активност. Приблизително на всеки 11 години магнитните полюси на Слънцето си разменят местата, което предизвиква интензивни промени в слънчевата атмосфера и води до по-чести изригвания. Според експертите Слънцето се намира във фазата на своя соларен максимум, което прави явления като сиянията не само по-интензивни, но и по-широко разпространени – дори на географски ширини, където те обикновено не се наблюдават.

Миналата година Земята бе свидетел на най-силната геомагнитна буря от над две десетилетия, а небето над Германия, Великобритания и дори части от САЩ – включително Нова Англия и Ню Йорк – бе озарено от неочаквано ярки полярни светлини.

Слънчевите бури обаче са нещо повече от красива небесна гледка. Те могат да окажат сериозно влияние върху комуникационните и навигационни системи, включително радиовълни, GPS сигнали и дори управлението на въздушното движение.

Когато заредените частици достигнат атмосферата, те могат да индуцират токове в електропреносните мрежи и да причинят прекъсвания на електрозахранването. Историята помни подобни случаи – през 1859 г. т.нар. Керингтънско събитие причини светлини до Хаваите и повреди телеграфни мрежи по целия свят. През 1972 г. подобна буря дори предизвика експлозии на американски морски мини край бреговете на Виетнам.

Един от най-големите научни предизвикателства остава точното прогнозиране на слънчевите бури. Въпреки че учените наблюдават активността на Слънцето в реално време, възможността за дългосрочни прогнози е все още ограничена. Обикновено предупрежденията могат да бъдат издадени само няколко дни предварително, в зависимост от скоростта, с която частиците пътуват към Земята.

Очакванията са слънчевата активност да остане висока поне до края на годината. Кога обаче ще бъде достигнат абсолютният пик на текущия соларен цикъл, остава да се види – според НАСА и Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA), това ще стане ясно в следващите месеци.