Служебен кабинет – версия 2.0

Очакваното второ служебно правителство на президента Росен Плевнелиев ще е версия на първото. През последните дни чиновниците от ларгото в София се шегуват, че България все повече заприличва на продуктите на водещ в IT технологиите концерн: провежданите всяка година у нас предсрочни избори предлагат на българите все по-тромав и неработещ кабинет.

За втори път за последните 18 месеца президентът Росен Плевнелиев трябва да състави служебен кабинет. Той ще бъде натоварен с тежката задача да се проведат честни и прозрачни избори, но и

да върне доверието на българите и инвеститорите в банковата ни система и икономиката.

Разбирайки тежката ситуация, в която ще се намират новите служебни министри, в петък президентът Росен Плевнелиев отиде при депутатите в парламента, за да поиска актуализация на бюджета и по-високи правомощия за служебния кабинет.

Веднага след края на речта на държавния глава БСП и Атака се обявиха против исканията на Плевнелиев. За тази цел са необходими законодателни промени от това Народно събрание, контрираха Атанас Мерджанов и Волен Сидеров.

„Смятаме, че служебното правителство, което ще се назначи от президента, трябва да се ограничи в провеждането на честни и демократични избори без никакви други увеличения на правомощията”, коментира председателят на парламентарната група на БСП Атанас Мерджанов.

„Този служебен кабинет да не пипа никакви сделки с имоти, ако обича, както направи кабинетът "Райков". Ще има служебен кабинет, който тихичко ще се опита да направи някакви далаверки, сигурно. След това ще се отиде на избори. Тъй като не промениха Изборния кодекс ще ги правим по стария начин, което означава пак купуване на гласове", заподозря лидерът на Атака Волен Сидеров.

Бойкотът в парламента е подтикнал Росен Плевнелиев да заложи на добре изпитания екип от първото служебно правителство като

постави на знакови места личности с отчетлива партийна история.

Почти е сигурно, че подуправителят на БНБ Калин Христов няма да е премиер. Той ще е вицепремиер и министър на финансите. По този начин Росен Плевнелиев се надява в следващото 43-то Народно събрание да има своя кандидатура при гласуване на новото ръководство на Централната ни банка. Пожелал анонимност източник на Факти.бг намекна, че сред трите основни партии е бил постигнат негласен консенсус, че след изборите ще се приеме полуподадената оставка на гуверньора Иван Искров.

От своя страна Росен Плевнелиев искал да покаже, че той може в криза да излъчи работещо правителство. По тази причина за премиер се спряга  Екатерина Захариева. Освен началник на кабинета и бивш негов зам.-министър от строителното ведомство, тя беше в първия служебен кабинет вицепремиер, натоварен с ресор икономика. По тази причина Екатерина Захариева няма да губи време да влиза в ресора, а може още от първия ден да покаже, че знае проблемите и има решение за тях.

Ако с първото служебно правителство Росен Плевнелиев искаше да покаже, че се старае да е равно-отдалечен от всички партии, то в момента той се стреми

да превърне президентството в активен център за правене на политики.

По тази причина освен на Екатерина Захариева, той ще заложи и на Деяна Костадинова като вицепремиер и социален министър. През последните дни Плевнелиев все по-често говори за разблокиране на еврофондовете и тяхното по-добро усвояване. Това е ясен сигнал, че за трети вицепремиер се оглежда Елица Николова, която е секретар на президента по въпросите на регионалната политика. В сегашния служебен кабинет се предвижда Министерството на инвестиционното проектиране да престане да съществува, а неговите функции да се прехвърлят към регионалното.

Плевнелиев е заложил и на познато име в здравеопазването – директорът на Военно-медицинска академия (ВМА) Николай Петров. По време на предишния служебен кабинет той успя да намали напрежението в здравната система, не е за подценяване и фактът, че той се ползва с доверие сред лекарите. Списъкът на министерските кресла се допълва от имената на Кристиан Кръстев, Петър Стойчев, Иван Станков и Владимир Пенев като министри на транспорта, спорта, земеделието и културата.

Ето стигнахме и до подготвяните от Росен Плевнелиев изненади.

За министър на правосъдието упорито се спряга името на известния в левите среди университетски преподавател Георги Близнашки. Професорът по право, който движеше подписката за референдума, иницииран от Плевнелиев и подкрепена от ГЕРБ, ще има основната задача да напише нов закон за допитванията. Текстовете ще бъдат внесени в 43-то Народно събрание. По този начин Плевнелиев иска да покаже, че той подкрепя идеята да се пита народа по-често. В началото на 2014 година в обръщение към нацията Росен Плевнелиев се обяви за провеждането на референдум, който да реши дали да бъде въведено задължително гласуване на изборите и в допитванията до народа; дали част от народните представители да се избират мажоритарно и дали да може да се гласува и дистанционно по електронен път на изборите и референдумите.

С номинирането на Близнашки за правосъден министър Плевнелиев иска да покаже, че той

има ясно очертани принципи, които се стреми да прилага и следва.

През последните дни са проведени редица разговори с ключови политици от десницата за номинирането им за служебни министри. Източници на Факти.бг намекват, че за военен министър може да се върне ерудиран експерт по отбраната, който е заемал този пост и по времето на кабинета на Бойко Борисов.

За вътрешен министър държавният глава държал да види Йордан Бакалов. По този начин искал да покаже, че този ключов за всеки кабинет пост не трябва да се поверява на ярка политическа фигура, а трябва да се търсят експерти.

За външен министър държавният глава също оглеждал доказали се политици от последните години. Освен Соломон Паси се обсъждало името на бивш депутат от Европейския парламент от листата на несъществуващата вече Синя коалиция и също така бивш външен министър. Росен Плевнелиев търсел познато име в Брюксел, което да даде рамо на кандидатурата на Кристалина Георгиева за еврокомисар. Премиерът Пламен Орешарски при последната си визита в Брюксел открито я подкрепи за наследник на Катрин Аштън за поста външен министър на ЕС.

Пред някои български медии Соломон Паси дипломатично отклони коментарите по въпроса.

На „Дондуков” 2 се обсъждала идеята за създаване на ново министерство на енергетиката и екологията. За поста се спрягало името на Юлиян Попов, който беше министър на екологията в първото служебно правителство. Изявен европеец, номинацията на Юлиян Попов е сигнал за позицията на президентството по въпросите на руските проекти „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, коментират запознати с раздаването на новите министерски кресла.

Зевзеци вече се шегуват, че кабинетът на Росен Плевнелиев ще бъде съставен по добрата стара изпитана рецепта за успешна сватба: нещо старо, нещо синьо и нещо назаем....   или скоро ще видим – Служебен кабинет версия 2.0 .... ще разберем скоро...