Политическата партия - начин на употреба

Лична позиция на Васил Калинов

Васил Калинов - зам. главен редактор на списание „Международни отношения“ и председател на УС на Сдружение "Форум Природа".
Бил е посланик на РБългария в Азербайджан; депутат в 37, 39 и 40 НС; председател на Комисията по земеделие и гори в 40-то НС; зам.- кмет на община Силистра; председател на Общински съвет на община Силистра.

Анализът на  дейността на основните  партии в България през последните години показва, че нито една от тях не покрива, при воденето на реалната си политика, заявената си същност като политически субект чрез програмните си документи и устав. Самият Закон за политическите партии е така натъкмен от самите тях, че им осигурява обществения комфорт да си правят каквото пожелаят, не случайно народът е казал, че  „законът е врата у поле”. Нито една от съществуващите партии не отговоря дори на името, което носи, нито на определените си цели и интереси. Популизъм и демагогия. Дефинират се като демократични, заявяват, че ще спазват Конституцията и законите на страната, че ще работят за благоденствието на България, а всъщност са се превънали в:

- Организации, които се домогват до властта, в съответствие с поръчани интереси и съмнителни средства, превръщайки се в своеобразни „лобистки кръгове”;
- Тесен кръг, обсебил и яхнал партийните структури, криейки  се зад реториката за демократичност, узурпира ръководството и дейността им;
- Неспособни да произвеждат политика, защото едва ли някой разумен, компетентен и ерудиран специалист би се ангажирал, като знае много добре, че ще бъде употребен;
- Уреждащи свои хора на всички възможни държавни служби, веднага щом дойдат на власт, т.е. чистка след чистка;
- Параван за прикриване - под формата, че защитават интересите на народа се реализират лични и користни цели и интересите на кукловодите им;
- Система за купуване на гласове, която се превърна в част от политическия процес и подмени политиката с технологията на избора;
- Клика, която живурка на гръба на огромните държавни субсидии;
- Средище за котерийни борби за надмощие, водят битки за  постове, за места по депутатски листи, защото това им е морала - себеустройването им;
- Политически организации, които се ръководят от нерегламентирани приятелски кръгове, които дефакто подменят легитимните ръководства, органи и структури;
- Центрове, около които кръжат сателитни НПО -та, медийни групировки, икономически кръгове, силови структури, фейсбукгрупи,  които провеждат съгласувани единни политически акции и мероприятия ;
- Организатори на специализирани групи, включващи хора, работещи във възлови държавни учреждения и редица частни компании и фондации за разработване и провеждане на мащабни пропагандни и активни мероприятия за дискредитация на опонентите им.

Какъв извод можем да направим след всичките споделени нелицеприятни и болезнено тежки, общоизвестни истини. Как така никой в нашата страна не си позволява, дори и оторизираните институции, да дръпнат пердето прикриващо фарса на политическите партии? Странно е дори, че редица специализирани институции на държави-наши съюзници познават в детайли развитието на вътрешно-политически процеси в страната ни, а защо ли и те мълчат?

Ключовият проблем, е че днешното състояние на партиите не позволява нито да формулират, нито да реализират политики, нито да решават насъщите проблеми на хората.Нямат потенциал и имитират. Ден след ден, стават все по-несъстоятелни.  Независимо от очевидното компроментиране на партиите в обществото, нито една от тях не показва намерение да се промени, в съответствие с времето: къде е демократичността във формирането на ръководствата им, в искреността им в диалога с хората, къде е мандатността, къде е прозрачността в дейността им, къде е истинският дебат и честните правила за печелене на власт чрез политика, а не чрез овладяване на изборната технолигия - „от ЦИК през СИК, до избирателя с  пари”?...... Така е, защото те са само театрална трупа, а авторите на пиесите са други.
И не случайно днес във Фейсбук се разгаря и разширява обхвата си движението: „Не на политическите партии”. Какво следва: 19-ти май 1934 г.?
Състоянието на другите елементи на политическата система е също тъй печално. Аз ще изброя само някои от тези институции и вие сами, мисля, ще си представите, дори по-добре от най-добрия писач, що са те, всъщност, в народните очи. Народно събрание! Президенство! Министерски съвет и министерства! Съд! Прокуратура! Местна власт! Омбудсман! БНБ! Да продължавам  ли още!? Хиляди, хиляди на държавна ясла, на гърба на народа.

И задължително стигаме до главния въпрос: Какво да се прави?

Може би най-жалкото падение за една държава е, когато никой не и обръща внимание. И как да и обръща внимание, след като ние – българския народ не го правим. А изтича времето, когато трябва да заявим:  Не, на тази държава, не, на това държавно устройство!

Трябва час по-скоро да се свика Велико народно събрание, защото промените трябва да са фундаментални, а не палиативни. Те са до болка известни на обществото, а само някои самозабравили се политици  се правят, че не ги забелязват. Промяната на Конституцията е процес, който трябва да обхване ума, духа и сърцето на българите! По нов и по-убедителен начин новата Конституция трябва да формулира съвременната същност и отговорност на българската държава в променящия се свят, както и засилване правата и отговорноститте на гражданите и гражданското общество, чрез:

- Реален баланс между различните власти и постигане на паритет  между Президента на България и Народното събрание;
- Да се намали значително броя на народните представители, но да се засили участието на науката, НПО-тата и всички заинтересовани страни по уреждането на дадената материя в законотворческия процес . Днес е фрапиращ факта, че повечето от проекто-законите, които се внасят в Народното събрание са чиновнически (т.е написани-преписани от експерти, които нито познават проблемите, нито имат компетенция за подобна дейност, прикривайки се зад авторитета на Министерския съвет или директивите на  ЕС.);
- Конституционно да се определи начина на формиране на политическите партии, основните принципи на тяхната дейност и обществения контрол спрямо тях;
- Да се разширят правомощията на Конституционния съд , който да може да бъде сезиран и  от местната власт, граждански структури и други институции, потърпевши от законодателните безумия;
- Да се въведе мандатност за всички изборни и публични длъжности, в т.ч. и местната власт;
- Да се финализира дейността по елекронното правителство и да бъдат освободени хиляди чиновници, които задушават предприемаческия дух, бизнеса и гражданите;
- Да се осигури публичност при определяне на националните приоритети, програми и проекти, свързани със социално-икономическото развитие  и  интегриране на страната;
- Да се преподреди системата за управление и усвояване на средствата по европейски и национални програми;
-  Да се осъществи, най-после, административно-териториалното устройство на странатата, в т.ч. и въвеждане на второто ниво на местно самоуправление;
- Да се изгради обществена палата, която да замени институцията на Омбудсмана и на която да се вменят законодателни права и задължения за осъществяването на повсеместен обществен контрол по дейността на всички държавни институции;
- Да се разшири обхвата на тези, които имат право на законодателна инициатива, в т.ч. Президента, Сдружението на общините в България, инициативни комитети и т.н.;
- Да се въведе задължително електронно гласуване, като имащите право на глас трябва да са живяли три години преди датата на изборите в България;
- Данъчни облекчения (данъчна ваканция) за бизнеса, който разкрива нови работни места и реинвестира в разширяване на производствения си потенциал и усвоява нови пазари;
- Ограничаване достъпа до субсидии от европейски и национални програми и фондове на бизнеса, който не формира добавена стойност в националната икономика;
- Стимулиране на бизнеса, инвестиращ в привличането на млади специалисти и развитието на икономиката в слабо развитите райони на страната;
- Формирането на държавен капацитет в службите и институциите, осигуряващи безопасността на храните и вноса на некачествени суровини и продукти, използвани в хранителната ни промишленост;
- Изграждане на система стимулираща предприемчивостта и производството на българска продукция  и недопускане на българските пазари на стоки и услуги, несъответстващи на изискванията на страната ни и ЕС;
- Въвеждане на критерии и изисквания, инвестициите от чуждестранни фирми  и граждани да получават облекчения, ако са насочени за развитие на националната икономика и разкриват нови работни места;
- Стимулиране на българските граждани, живеещи и работещи в чужбина, да инвестират в родината си;
Ще спра до тук, изброявайки само част от очевидните инициативи, по които трябва да се работи.
Символ на инат в България е „магарето” и само у нас е възможно така „на инат” да се подминават очевидни истини. Няма друго обяснение за това фрапиращо  несъответствие между политическото говорене и политическото действие (бездействие), което днес властва на политическата сцена. Колкото и жалко да е, можем да кажем, че се достигна до своеобразен рекорд на арогантността – бедна държава, корупция, шуробаджанащина.......... въобще всички атрибути на обезличаването на един народ.  Народ, на който му отнемат вярата, надеждата и единението - търсейки перспектива се продава на свои и чужди, възприема формулата да се спасява както може.

След броени дни се конструира парламента, в който политическите сили, които ще го съставляват  имат шанса да излязат от предизборната реторика и да покажат, че са разбрали тези, които са ги избрали.