ООН е на границата на отчаянието

Хуманитарните организации към ООН са на границата на фалит. Те не са в състояние на осигурят необходимото на милиони души, нуждаещи се от помощ, заради бежанската криза в Близкия Изток, Африка и Европа, съобщава представител на ООН пред британския The Guardian.

Влошаващата се обстановка в Ливан и Йордания, недостигът на продукти и лекарства, е непосилна за близо 4 милиона души, избягали от Сирия и залели Стария Континент.

„Ако погледнем ситуацията през 2010 г., тогава количеството на тези, които бягаха от войната, беше 11 000 души на ден. За сравнение, през 2014 г. те вече са 42 000 души на ден. Това е сериозен ръст на броя нуждаещи се. На тях им е необходимо всичко – вода, кръв, ВиК, храна, медицинско обслужване, образование”, казва в интервю за британското издание Антонио Гутериш, върховен комисар за бежанците към ООН.

Увеличаването на бюджета, обаче не върви с темповете на ръст на нуждаещите се. „Приходите за 2015 г. дори ще са с около 10% по-ниски от тези през изминалата година. Световната хуманитарна организация не е пречупена, дори спокойно може да кажем, че тя е по-ефективна отпреди, но финансово сме в тежко положение”, допълва Гутериш.

През последните месеци на няколко пъти е редуцирана храната за бежанците в Ливан и Йордания, както и за сомалийските и судански бежанци в Кения. До края на годината мигрантите от Судан, който се намират в лагери в Чад, има опасност напълно да престанат да получават хуманитарна помощ (най-вече храна).

По-голямата част от службите за оказване на медицинска помощ, функциониращи на територията на Ирак под егидата на ООН, вече са закрити. В резултат милиони души са лишени от медицинска помощ. „Нанесените щети няма как да бъдат възстановени”, казва Гутериш. „Ситуацията е непоправима. Ако погледнем на броя на децата, чието здраве значително се е влошило в резултат на недохранване и отсъствието на психологическа подкрепа, то ще разберем, че нещата са необратими”.

По-голямата част от хуманитарната дейност на ООН се финансира от доброволните пожертвования на правителства и частни благотворителни организации. Комисариатът за бежанците към ООН и УНИЦЕФ, не получават нищо от бюджета, който се формира от членски вноски на всяка една държава членка на ООН. В момента общия бюджет за хуманитарни нужди за всички страни е 19.52 млрд. USD, но едва 7.15 млрд. USD са получени от международни частни организации.

Липсата на финансови средства е принудило Световната организация да закрие само през август 184 болници в 10 от 18 иракски региона – местата, с най-силни военни действия и най-интензивната вътрешна миграция. В резултат, близо 3 милиона души са останали без достъп до медицинско обслужване. Световната организация по здравеопазване се опитва да привлече финансови средства в размер на 60 млн. USD за финансиране на здравеопазването в Ирак, но към момента е получила едва 5.1 млн. USD и то от дарения

Кризата в ООН се лошава и поради факта, че трябва да се помага не само на новите бежанци, но и на тези хора, които с години не могат да се върнат в родината си. През 2015 г. световната организация е намалила порциона на 1.6 милиона сирийски бежанци. В най-неблагоприятна ситуация са с оказали тези, които се намират на територията на Ливан. Към днешна дата на тях им се полагат по 13 USD на месец за хранителни продукти. При подобни условия бежанците стават по-лесно жертва за вербуване от страна на екстремистки групировки. Този сценарии се повтаря в редица държави по цял свят. От началото на годината в лагери за бежанци в Кения и Уганда, на два пъти е редуциран порциона за храна.

Върховният комисар за бежанците към ООН настоява системата за финансиране да бъде променена час по-скоро. „Ситуацията е доста сложна. Бюджетът за хуманитарни нужди в целия свят е между 20 и 30 млрд. USD. Не се отделят повече средства, а това е лоша стратегия, на практика самоубийствена”, казва Гутериш.

В момента светът гледа как бежанци преминават през Европа на път за западната част на Стария континент, и той най-вече Германия, но това носи след себе си редица проблеми, един от които е изхранването на бежанците по пътя им към по-добър живот.