Културното наследство: мост към единство

До 3000 паметника, включително над 700 исторически паметника, 22 музея (100 000 артефакта), 927 библиотеки (4,6 милиона книги, включително разнообразие от редки ръкописи), 58 археологически обекта, 26 крепости и други имоти, представляващи азербайджанското културно наследство, бяха унищожени, разграбени или незаконно присвоени по време на арменската окупация на Карабах и съседни региони на Азербайджан в периода 1992-2020 г. Не е изненадващо, че много ценни предмети, представляващи азербайджанското културно наследство, в крайна сметка се озоваха на аукциони като Sotheby's.

В градове като Агдам, Физули, Джабраил и Зангилан политиката на унищожение стигна дори по-далеч, което доведе до пълен урбицид. Тези градове бяха систематично плячкосвани и унищожавани, предотвратявайки незабавното завръщане на разселените азербайджански общности. Агдам, някога процъфтяващ център през съветската епоха, беше изцяло превърнат в руини, което му спечели трагичното прозвище „Хирошима на Южен Кавказ“.

По време на продължилата десетилетия агресия срещу Азербайджан окупационните сили не се бориха само срещу местното население чрез масови убийства и етническо прочистване, но и нанесоха непоправими щети на културното и историческо наследство на Азербайджан.

Така наречените археологически разкопки в пещерата „Азъх“ в Азербайджан се провеждат незаконно в продължение на много години от окупационните сили в грубо нарушение на международното хуманитарно право. Разположен в тогавашния окупиран от арменските сепаратисти азербайджански район Ходжаванд, този комплекс от шест пещери е известен като обиталище на праисторически хора, тъй като там е открита челюстна кост, подобна на неандерталец, за която се предполага, че е на повече от 300 000 години и следователно е една от най-старите прачовешки части намирани някога.

Присвояване на азербайджанско наследство се осъществи не само в бившите окупирани територии на Азербайджан, но и в съвременна Армения, където днес не живеят азербайджанци. Това се дължи на принудителното депортиране на около 350 000 азербайджанци в края на 80-те години като част от систематична кампания за етническо прочистване.

Унищожаването и умишленото оскверняване на исторически и културни паметници в бившите окупирани територии на Азербайджан представлява грубо нарушение на множество международни договори, включително Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, Европейската конвенция от 1992 г. за защита на археологическото наследство и Конвенцията на ЮНЕСКО от 1972 г. относно защитата на световното културно и природно наследство.

Хагската конвенция от 1954 г. изрично задължава подписалите я да се въздържат от умишлено унищожаване на културни ценности или използването им за военни цели. През 30-те години на окупация Азербайджан непрекъснато апелираше към международната общност за справяне с щетите и оценка на състоянието на културното му наследство в окупираните територии. Армения обаче възпрепятства усилията за провеждане на мисии за установяване на фактите, включително тези на ЮНЕСКО.

Азербайджан е дом за стотици хиляди християни, включително последователи на арменската григорианска църква. Въпреки щетите, нанесени върху собственото му културно наследство в окупираните до неотдавна територии и това, намиращо се на територията на днешна Армения, Азербайджан реставрира арменската църква „Свети Григорий“ в Баку и я постави под държавна защита.

Културните обекти съхраняват историята на общностите и помагат за изцеление и помирение. Като зачитат споделеното наследство, общностите могат да преодолеят разделенията и да работят заедно за по-добро бъдеще. Усилията да ги защитим правят повече от запазване на миналото; те насърчават диалога, разбирателството и чувството за връзка между различните култури и истории.