Разсъждения по случая "Една голяма любов"

Случаят "Една голяма любов", който се разигра край изтърбушения хотел Плиска, паникьоса част от столичани, но сякаш много повече нарани честолюбието на родните служби, та чак и на държавните ръководители.

Това си има своето простичко обяснение. Сблъскаха се две коренно различни представи, напълно чужди една на друга в разбирането и осъществяването на мерките за сигурност. Родната и американската. За нас отвъдокеанските ни партньори винаги са прекалявали в това отношение. Помните, как скоро след ударите от 11 септември 2001 г.,свалиха от самолет един нашенец, заради ножичка за маникюр. Искал да си изрязва кожичките около пръстите завалията, но в Страната на свободата не му позволиха този уред с "двойно предназначение" да лети с него. А как да покажеш среден пръст на света, ако не го оформиш според канона. И ние тук си умряхме от смях, какви идиоти са онези и за какви глупости се хващат.

И сега, когато от държавния департамент и посолството на САЩ предупредиха своите граждани за евентуална опасност в определен район на столицата, това на най-високо родно ниво бе обявено за "глупост, която не им прави чест". Защото заради фейсбук няколко часа службите ни били под пара. Защото американците ги "прескочили" и излишно всели паника. Ами ще ги прескочат. Пределно им е ясно какви са възможностите ни. Това е техният начин да се погрижат за сигурността на своите - като ги предупредят, без да се "стиковат" с никого и да губят време. Как са стигнали до информацията дипломатите им и защо са прескочили българските служби, обикновените американци не ги интересува. Те очакват точно това от своите навсякъде по света и явно го получават.

При нас е другата крайност. Караме го на "спокойно" и "няма данни". Немислимо е да си представим как в някой правителствен фейсбук профил или сайт на наше посолство, сънародниците ни някъде по света ще бъдат предупредени за евентуална опасност в даден район на някой град. А пък да го направят без да питат домакините - абсурд! Реакциите на обикновените хора след "любовта между еднополови", особено на тези от третата възраст, бяха показателни. "Ако има да става нещо, ще стане". "Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш". Изстрадано смирение от народ, който все е бил сам, в успоредния свят на този на управниците си, които уж сам избира. Болгар, болгар! Бойко Борисов им каза на американците, че са глупаци, гордо се изпъчиха други, включително и някои медии. В края на краищата всеки има право да каже какъв тип поведение очаква от службите и дипломацията - "престараването" на американците или "Мисия Лондон"...