Никой не разбра алтруизма на Пеевски

Обществото ни вече толкова години настоява за честност и прозрачност, но явно все не успява да ги понесе, когато ненадейно му се изсипят отгоре. Иска бизнеса и собствеността върху него да излязат „на светло“, пустосва задкулисието, но когато нещо излезе черно на бяло – пак лошо. Нагледен е пресният пример с Делян Пеевски.

Човекът неотдавна в неудържим прилив на алтруизъм реши да секне мъките на народа и започна съвсем официално да го информира, кое е негово и колко точно, кое планира да вземе и колко процента. Хората дотогава го свързваха най-вече с медийна група, издаваща няколко вестника, верига от будки с оранжево лого плюс някакво плаващо, според въображението, участие в някогашния държавен цигарен мастодонт. Всичко останало бе забулено в гъста мъгла и нескончаеми догадки, като най-пикантните стигнаха до собственост във футболния „Левски“, където сред основните акционери е адвокатът му Александър Ангелов. Делян Пеевски придоби съвсем официално и медийно отразено 50% от „Техномаркет“, като анонсира и плановете си да купи врачанския соцгигант „Химко“, както и телевизия „Канал 3“. Кълбото от придобивки се търкаляше и растеше съвсем публично, докато всичко не приключи с пустите два лота от „Хемус“ и витаещите съмнения, заради които Борисов спря обществените поръчки. Не че премиерът потвърди за участие на Пеевски там. Напротив – ясно подчерта, че е убеден, че той, както и петролния бос Васил Златев, нямат нищо общо с магистралните поръчки, но пусти съмнения… Медиите ли криво го чуха Бойко, хората ли вече привиждаха Пеевски като собственик и участник във всичко движимо и недвижимо, видимо и невидимо у нас, но белята стана. Делян се разгневи, но бе лаконичен. Единственото, което каза преди да изчезне, бе: Премиерът е хубаво сега да се погледне в огледалото и да види, дали не вижда Прокопиев и кръга „Капитал“ в него. После се отдръпна изцяло от публичното пространство. Спря да ходи и в парламента. Така или иначе това му амплоа е най-безинтересно за избирателите, които често забравят, че Пеевски освен всичко друго е и народен представител. След гнева настъпи обидата, а тя, както знаем, е по-устойчиво и трайно чувство от всеки сприхав изблик. И „олицетворението на злото“ според протестърската митология, като сърдито дете започна да си изхвърля играчките. Излезе с декларация, че занапред преустановява всякакво свое участие в български бизнес проекти. Първо хвърли петте си процента от „Булгартабак“. Обясни го със зачестилите опити за дискредитиране на дружеството, чрез използване на неговото име. Петте процента цопнаха в средата на непрогледно мътния офшорен океан. Идете ги търсете, ако си нямате друга работа. Случайно или не, малко по-късно от цигарения холдинг обявиха, че предстои съкращение на около 400 служители. После се отказа от сделката за някогашния торов гигант „Химко“, обричайки едва ли не на вечна разруха и безнадеждност и без това обръгналия на всякакви страдания Северозапад. Последно се отказа да придобие и „Канал 3. Вероятно служителите във веригата за бяла и черна техника и другата с оранжевото лого, откъдето Пеевски още не се е оттеглил, с право са притеснени. Ето докъде доведе недоверието на българина и поривът му за прозрачност, която не може да понесе, щом ненадейно го споходи. Дали едно всенародно извинение към сърдития инвеститор ще го върне обратно. Кой знае, може да е широко скроен и да забрави лошото…