Хитлер и Русия. Лъжата като инструмент на политиката.

От архива на "Таймс“:Истинската история на вероломството. Статията е публикувана във в. „Таймс“, Великобритания, на 24 юни 1941 г.

 

В "Моята борба" (Mein Kampf) - библията на националсоциалистическата революция, се излагат две основни доктрини. Първата - за превъзходството на арийската раса над всички останали, е призвана да поласкае германския национализъм. Втората логически произтича от първата. Като лидер на "конкурентна революция" Хитлер е бил длъжен да докаже, че болшевизмът е неправилното революционно движение. На него също така му е било необходимо да снабди немските милитаристи, чиято подкрепа му гарантира успех, с аргументи срещу сключването на каквото и да е споразумение с Русия, макар че в някои кръгове на германския генерален щаб се отнасят към тази идея положително.

Приведените по-долу откъси от "Моята борба" (цитирани по 25-тото издание от 1933 г.) илюстрират тези две тези: "Съвременните владетели на Русия изобщо не мислят за сключване на честен съюз с Германия, а още повече да го изпълняват ако го сключат. Не трябва да се забравя факта, че господарите на съвременна Русия са долни престъпници, опетнени с кръв, това е човешка измет… Съвременна Русия вижда в Германия не съюзник, а страна, предназначена за такъв жребии - кой сключва съюз с партньори, чийто единствен интерес се състои в това да унищожат другия партньор?(с.750). В днешно време най-непосредствената примамка за болшевизма е Германия. За да хвърлят нашия народ в змийските обятия на международното еврейство, трябва нашата млада идея да събуди всички сили на нацията и да й внуши съзнание за великата мисия, която ни очаква. Само в такъв случай можем да спасим народа си… да събудим тези сили, които за дълго да ни дадат гаранция срещу повторението на постигналите ни катастрофи. В света на такива цели би било истинско безумие да се встъпва в съюз с държава, начело на която стоят смъртни врагове на нашето бъдеще"(с. 751-52.).

Преговорите са невъзможни

В немската пропаганда, насочена към чужбина, е прието да се твърди, че заявлението на Адолф Хитлер - революционер и автор на "Моята борба" - с нищо не обвързва канцлера Хитлер като официално лице. Въпреки това в продължение на шест години не възниква никакво противоречие по въпроса за Русия между автора и канцлера. Свидетелство за това са пасажи от речи на Хитлер: „И националсоциалистите , и болшевиките са убедени, че ги разделя непреодолима пропаст... Докато болшевизмът протяга ноктите си към Германия, ние ще бъдем смъртоносни яростни врагове (Берлин, 21 май 1935 г. „Германия – опора на Запада срещу болшевизма, ще отговори на терора с терор и на насилието с насилие“ (Берлин, 19 ноември 1935 г.). На 13 септември на партиен конгрес в Нюрнберг той се нахвърля върху „еврейския болшевизъм“ със същите нападки, които съставляват най-яростните пасажи на 15 глава от „Моята борба“: „Преговорите са невъзможни. Ние и те – това са два различни свята. В болшевишка Русия царят опустошение, жестоки убийства и разруха, а у нас – смях, щастие и красота“.

Началото на гражданската война в Испания дава на Хитлер нова възможност да се упражнява с вариации по същата тема. Тази линия се вижда от неговите речи в Нюрнберг в навечерието и по време на партийния конгрес. Той дава като оправдание действията на Русия за антикоминтерновския пакт с Япония. А ето още един пример от неговото красноречие: „Германия е гарант на мира, доколкото тя строго предупреждава за московските подпалвачи на война“ (Нюрнберг, 10 септември 1937 г.).Хитлер не пести похвали за Италия за това как тя се съпротивлява на руското влияние. През следващата година русофобията на Хитлер изобщо не угасва. „Има само една държава, с която ние никога не се стремим към близки отношения...Имам предвид Съветска Русия... Боя се, че поражението на Япония в Източна Азия не дава никакви преимущества на Европа и Америка, а играе в полза само на болшевишка Русия“ (реч в Райхстага, 20 февруари 1938 г.).

Преговорите в Мюнхен

През есента на същата година се разрази чехословашката криза. Постоянните нападки срещу Русия от страна на германския Райх стават една от причините, заради които господата Чембърлейн и Даладие идват до извода, че въпреки френско-руския пакт, би било опасно и безполезно да привлекат Русия за участие в Мюнхенската конференция. В резултат на това руснаците се усъмниха в решителната позиция на демокрацията и бяха раздразнени от това, че са ги оставили извън рамките за решаване на кризата. Впрочем от това споразумение Хитлер много скоро се отказа. След това неговите нападки срещу болшевишка Русия поутихнаха.В дълга реч в Райхстага, с която той отговаря на призива на президента Рузвелт за мир, Хитлер се ограничи само с изявлението, че в Испания нито повече, нито по-малко, той е защитавал цялата европейска цивилизация: „ако силите на получовеците-болшевики възтържествуваха в Испания, те лесно биха се разпространили из цяла Европа“ (Берлин, 28 април 1939 г.).

Пред своето обкръжение той никога не е крил, че при известни обстоятелства намира за полезно едно временно споразумение с Русия, което след това в подходящ момент да развали. Още през 1934 г. той казва на доктор Раушнинг: „Ще го държа в ръката като последен коз... Но това никога няма да ме спре да не изменя курса и да нападна Русия, когато моите цели на Запад бъдат постигнати. Само ние имаме сили да завладеем голямото пространство на континента и ние ще го направим...,сами и не за сметка на пакт с Москва...Борбата ще ни открие пътя за трайно световно господство. Това не означава, че ще се откажа да мина част от пътя заедно с руснаците ако това ни помогне. Но ще го направя само заради това по-бързо да осъществя нашите важни цели“ (Херман Раушнинг, „Хитлер каза“, с. 136-37).

Пактът от 1939 г.

Началото на следващата глава в нацистко-болшевишките отношения става подписването на руско-германския пакт от 23 август 1939 г. Каквито и уверения Хитлер да е изказвал пред колеги в неофициална обстановка, той и неговото обкръжение са приветствали подписването на пакта като триумф на разума: „Вие знаете, че Русия и Германия се ръководят от различни идейни доктрини, но има един въпрос, който трябва да се поясни. Германия няма намерение да експортира своята доктрина. Аз отчитайки, че и Съветска Русия няма намерение да експортира своята доктрина в Германия, не виждам причини за противопоставяне между нас...Всяка борба между нашите народи е изгодна на други страни...В същото време искам да отбележа, че това политическо решение отваря гигантски перспективи за бъдещето и то е окончателно. Русия и Германия се сражаваха един срещу друг по време на световната война (бел.пр.-Първата световна война). Това не трябва да се повтори и няма да се повтори“(реч пред Райхстага, 1 септември 1939 г.). По-нататък той развива нова тема. Редува насмешки над Великобритания и Франция за това, че са позволили на Райха „да ги заобиколи на техния завой“, с аргументи за гигантските политически и икономически преимущества на руско-германския пакт, който ще осигури не само мир, но и трайно сътрудничество между двете страни. „В едно... решимостта на Германия е непоколебима: да създаде на изток от Райха мирна, стабилна, а след това удовлетворителна обстановка. В това отношение интересите и стремежите на Германия напълно съвпадат с интересите и стремежите на Съветска Русия (реч в Райхстага, 6 октомври 1939 г.). В същата реч той определя „твърденията“, че Германия иска да глътне Украйна, Урал и Румъния „уродливи плодове на болно въображение“.Така продължава и по-нататък. На рождения си ден на 21 декември 1939 г. Сталин получава от Хитлер топло поздравително послание. През януари предишната година излиза „джобното издание“ на „Моята борба“, предназначено основно за военнослужещи. От него се изключени всички разсъждения на Хитлер за болшевизма. Сам фюрерът продължава да хвали достойнствата на пакта с Русия: „Аз искрено съм убеден, че правителствата на Русия и Германия ще успеят да намерят решение, изгодно и за двата народа; те далеч не са така глупави да се обезкръвяват един друг заради интересите на лондонските борсови посредници и евреите“(реч в Райхстага на 24 февруари 1940 г.). В съответствие със споразумението си с Германия СССР завърши подготовката по поглъщането на прибалтийските държави. Днес Хитлер уверява немците и целия свят, че той може само мълчаливо да наблюдава за тези и други събития, които са станали логически резултат на руско-германския пакт. Неговите собствени заявления от това време показват, че това е лъжа. „Германско-руските отношения накрая са решени... Това решение бе обусловено от непрестанните инсинуации на Англия и Франция, че Германия имала намерение да завладее територии извън пределите на нашите интереси. Понякога се твърди, че Германия има намерение да окупира Украйна, ... понякога, че под заплаха е Румъния...В светлината на тези обстоятелства считам, че е целесъобразно преди всичко да постигнем разумно решение на руските и немските интереси веднъж и завинаги като обозначим това, което Германия счита за своя сфера на интереси и това, което Русия счита жизнено важно за себе си. Резултатът от прозрачното разграничаване на сферите на интереси на двете страни е преразглеждането на руско-германските отношения. Всякакви надежди, че между Германия и Русия отново ще възникне напрежение е проява на инфантилност. Нито Германия, нито Русия няма да наруши пределите на соята сфера на интереси“ (Берлин, 19 юли 1940 г.).

Думи и дела

Това е последното публично изявление за руско-германските отношения. Поражението на Луфтвафе в битката за Великобритания, увеличената американска помощ за Великобритания и нейните съюзници, трудностите, с които се сблъска Райха, досега победител на бойното поле, и факта, че руснаците не пожелаха да се въвлекат в каквито и да е военни авантюри, го заставиха да се обърне на 180 градуса. След завладяването на Балканите Хитлер се върна към позицията, която заемаше до сключването на пакта – а именно да докаже на дело, че „каквито и да са договорените отношения между Германия и болшевишка Русия...те не струват и грош“.