Икономическите митове около олимпиадите

Анализът е от Андрю Цимбалист за "Project Syndicate".

Андрю Цимбалист е професор по икономика в колежа "Смит", в американския щат Масачузетс. 

Според легендата, домакинството на Олимпийски игри е икономически дар за избрания град и страна. В действителност, Игрите са по-често прокоба, за което свидетелства и Рио де Жанейро. 

Първо, замислете се как се дава домакинство на даден град. Международният олимпийски комитет, нерегулиран световен монополист, провежда два пъти годишно търг, на който световните градове се състезават един срещу друг, за да докажат своята "годност". Бизнес ръководителите - често от строителната индустрия - които искат да спечелят от приготовленията за Игрите, обикновено водят процеса по "наддаване". Заедно с другите неща, градовете предлагат пищни спортни обекти, показни церемониални пространства, новопостроени транспортни мрежи, луксозни места за настаняване на спортистите и медийни центрове.

Изходът от този процес е доста предвидим: градовете, които печелят обикновено предлагат повече, отколкото имат. Цената на това даден град да приеме Олимпийските игри сега варира между 15 и 20 милиарда долара, включващи изграждането на спортни терени, охрана и допълнителна инфраструктура. Общият доход за градовете домакини се оформя на базата на дяла от международните телевизионни договори (грубо около 25%, като другите 75% отиват в касата на МОК), международните и местните спонсори, продажбате на билети и продажбата на сувенири - около 3.5 - 4.5 милиарда. С други думи, разходите надхвърлят приходите с близо 10 милиарда, ако не и повече.

Тези, които се борят градът да приеме Олимпийски игри, често спорят дали всеки настоящ дефицит да се превърне в дългосрочен приход за туризма, чуждестранните инвестиции, търговията, да не говорим за вдигането на националния морал на местното население. И отново - емпиричното доказателство не поддържа тази екстравагантна теза. 

Да погледнем туризма. През юли и август 2012-та година броят на туристите, които са посетили Лондон - домакинът на Игрите преди 4 години, всъщност е спаднал с 5%. Магазините, ресторантите, театрите и музеите, които са разположени около мястото, на което се провежда Олимпиадата - площад "Пикадили", твърдят, че почти не са имали работа по време на 17-те дни, в които се състояха Игрите.

Оказва се, че туристите избягват да посещават градовете, в които се провеждат Олимпийски игри. Това се дължи на големите навалици, проблемите с транспорта, повишените цени и възможността от пробив в сигурността. В крайна сметка домакинството на Олимпийски игри носи повече вреда, отколкото полза за туризма. А това носи и лоша репутация. Защото ако туристите избягват да посетят домакините или са имали негативни преживявания по време на Игрите, те разказват само лоши спомени на семействата и приятели си.

Ако оставим туризма на страна, никой умен бизнесмен няма да направи търговия или инвестиция, само защото даден град е избран за домакин на Олимпиада. Ако не друго , то разходите на града по организирането на събитието води до фискален стрес, който не подобрява бизнес климата.

Още едно свидетелство за неблагоприятното въздействие на Игрите върху града домакин е засиленият обществен контрол. Подготовката на Рио де Жанейро за приемане на Олимпиадата определено не направи услуга за имиджа на карнавалния град. Мегаполисът бе известен със своята естествена красота и забавленията, които се провеждат там. Сега градът се слави с корупция, насилие, засилен трафик, замърсяване, политическа нестабилност и вируса "Зика".

Едно от предимствата на домакинство на Игри е развитието на инфраструктура. Това е- може би, единственият положителен фактор. В случая с Рио може да се каже, че градът ще спечели от подобренията на международното летище или пристанището. Но това не е основателна причина за приемане на едно такова събитие, а по-скоро утешителна награда. Един милиард долара за изграждането на нови пътища е крайно недостатъчно да се компенсират другите 19 милиарда, които са изхарчени за Олимпийските игри. А и инфраструктурата не е особено подобрение за повечето жители или посетители на града.

Да вземем под внимание новата линия на метрото, която е оценена на 2.9 милиарда долара. Тя свързва плажната ивица, до която се провеждат състезанията, и богаташкото предградие Барра да Тихука. Тази новосъздадена инфраструктура не спомага за  намаляването на ужасяващия уличен трафик в Рио. По-голяма част от работниците в града живеят в северната или западната част, което прави придвижването за тях още по-трудно. 

Примери като тези изобилстват. Градът построи ново голф игрище на защитената земя в националния резерват "Марапенди", което ще навреди на екосистемата и ще консумира огромно количество вода - може би най-важният ресурс в Рио. Изградиха се нови линии на градския транспорт между местата, на които се провеждат Игрите. Това безспорно ще улесни пътуването на директорите от МОК, но и още повече ще утежни придвижването на всички останали.

Заедно с безсмислената инфраструктура, която "изяде" милиарди долари, Игрите в Рио имаха и "човешка" цена. За да бъде направено място за 32-те съоръжения, на които се провеждат състезанията, олимпийското село, медийния център за излъчване, церемониалния зелен парк и разхубавяването на пейзажа, през 2009-та година управниците на Рио изгониха над 77 000 жители от бедняшките квартали.

В края на краищата домакинството на Олимпийски игри е голям икономически риск за всеки град. По-малко развитите градове с по-неадекватна инфраструктура трябва да похарчат много милиарди, за да изпълнят изискванията на МОК, свързани с транспорта, комуникациите и настаняването на спортистите. По-развитите градове имат инфраструктурата, но не непременно земята, нужна за приемането на толкова голямо събитие и рискуват да разрушат процъфтяващи индустрии в името на това Игрите да станат факт.

Превод: Иво Стойнев

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.