Носим кръвта на Орфей, Спартак и Залмоксис

Носим кръвта на Орфей, Спартак и Залмоксис, заяви за Факти.бг изследователят Павел Серафимов. Предлагаме ви интересния поглед на Серафимов за древния корен на българите в три части. В този и останалите материали от поредицата ще научите невероятни, любопитни и скривани до сега факти.

Г-н Серафимов, може ли да развенчаете мита за Тангра и вярването, че държавата ни е създадена от хора от други земи?

Удивен съм на учени, които дори и през XXI век продължават да поддържат мита за Тангра. Този мит се наложи благодарение на един силно повреден надпис намерен от Геза Фехер, а и на едно късно и доста неясно свидетелство. Изобщо не може да се говори за доказателства, но някой е искал на всяка цена да изкара дедите ни тюрки.

Само с упорити повтаряния е наложено вярването, че старите българи са почитали бог с име Тангра и, че са били монотеисти. Няма нито едно сведение на стар автор, което да подкрепи тези неща. Старите българи са познати на римските и гръцки летописци поне от IV век. Ако приемем, че през IX век езичеството е изоставено в полза на християнството, то това означава, че чуждите летописци са имали половин хилядолетие да опознаят религията на дедите ни.

Това е огромен период от време, но нито римски, нито гръцки автор не обелва и дума за култ към Тангра при старите българи. Ценни сведения за религията на дедите ни е дал Теофилакт Охридски. Благодарение на описания диалог между византиеца Кинамон и княз Омуртаг, ние знаем, че дедите ни са почитали слънцето, луната и звездите, а е имало и определени ритуали, при които са жертвани кучета. Как в такъв случай да говорим за монотеизъм и за култ към Тангра?

Не мога да си обясня защо свидетелствата на Теофилакт Охридски са така упорито пренебрегвани, а и защо не е направена връзка с тракийската религия. Все пак никой ранносредновековен автор не нарича дедите ни тюрки, но за сметка на това, от IV до XV, в продължение на повече от едно хилядолетие има отъждествяване на старите българи с мизите – най-големия и най-разпространения тракийски народ.

За траките се знае, че техния върховен бог е слънцето, Софокъл казва, че Хелиос (слънцето) е върховния бог на конелюбивите траки. Благодарение на епиграфски паметници знаем, че траките са почитали луната. По тракийски паметници са изобразявани звезди, а това означава, че е съществувал култ към тези небесни тела. Индикация за това е и името на пеонския благородник Ἀστεροπαῖος/Астеропей - син на звездата. Съществува дори тракийско божество с име Еστρακεηνος/Естракенос - звездоок. Що се касае до кучетата, то трябва да се каже, че на тракийската богиня Зеринтия са се принасяли в жертва кучета.

Трудно ми е да си представя, че историците ни, не са знаели тези неща и не са видели тракийските корени на старобългарската религия. Когато някои наши специалисти разказват как княз Крум принася в жертва животни и хора след битката при Верзиникия, жестокия за днешните виждания ритуал бива тълкуван като елемент от култа към Тангра. Странно е как е пропуснат паралела с погребалните обреди след жестока битка по време на Троянската война, и по-точно погребението на Патрокъл. На кладата, на която бива изгорено мъртвото тяло на младия герой, неговия роднина Ахил жертва много животни и хора.

Ахил Пелеев е водачът на мирмидоните, за които средновековният автор Йоан Малала казва, че са предци на българите. Това, че мирмидоните принадлежат на предгръцките народи – трако-пеласгите, е ясно както на историците, така и на езиковедите.

Съществуват и други неща, на което не е обърнато внимание. В нашата именна система не присъства име Тангра. Макар днес християнството да е доминиращата религия в Европа, в именните системи на гърци, ирландци, шведи и др. все още се срещат названия на езически божества. При ирландците се среща често името Бриджит, това е название на древна келтска богиня. В Швеция се ползват имена като Фрея и Торстейн, Фрея е богинята на любовта и семейното огнище, а Тор е един от главните богове в религията на старите скандинавци. При гърците ще намерим Афродити, Селени, Хераклес, не е нужно да се обяснява произхода им.

В нашата именна система обаче няма нито Тангра, нито пък название на някое иранско божество като Ахура Мазда и Апамнатат. За сметка на това ние сме съхранили над двадесет тракийски имена на божества. Ето няколко примера: Венда произлиза от Вендис – богинята закрилница на семейството. Ярей е по-новия вариант на Арей, Арес – богът на войната. Яздул съответства на Аздул – едно от названията на Хероса. Балей е напълно идентично на тракийският теоним Балей. Диньо, Деньо пък са вдъхновени от името на богът на светлината Дин/Ден. Старото ни име Басарина е сродно на Басарей – друг епитет на Дионис. Витьо отговаря на тракийското божествено име Витю. Според Владимир Георгиев, тракийският теоним Залден съответства на българското лично име Златан. Хубавото наше име Млад пък има успоредица в тракийския теоним Молодас. Малцина са чували за тракийския бог Бистирас и поради тази причина не са правили връзка между него и българското име Бистрьо.

Тази информация обаче не е известна на широката публика и поради това са станали възможни спекулациите относно култа към Тангра. Неотдавна, когато бе изследвана ДНК от скелетни останки от старобългарски гробове, стана ясно, че дедите ни нямат нищо общо с тюрките и, че голяма част от нас носи същата кръв каквато е текла във вените на Орфей, Спартак и Залмоксис. Знаейки тези неща е редно митът за Тангра да бъде развенчан и да се признае, че няколко поколения българи са били принудени да учат неверни неща.

Очаквайте продължение по темата във Факти.бг.

Още за истината затрупана с безброй безмислици може да прочетете в ЧАСТ 1 ТУК!