Как в България прониква китайско влияние: имена и факти

Автори: Александър Детев и Мина Киркова

"За мен е огромна чест да ви представя извънредния и пълномощен посланик на Китайската народна република в Народна република… република България."

С този лапсус Мартин Карбовски започва своето интервю с посланик Дай Цинли в канала си в YouTube. В следващите 40 минути двамата разговарят за проектите, които посолството реализира в България, за желанието на Пекин да увеличи "сътрудничеството" си със София, за историята на страната, както и за "уникалния път на развитие на Китай", както го описва господин Карбовски. "Надяваме се, че българският народ ще научи повече за историята на тайванския въпрос и ще подкрепя справедливата кауза на китайския народ да се противопоставя на сепаратистките дейности в Тайван, за да реализира националното си обединение", казва Дай Цинли. "Ако излезем от политиката (…) искам да изкажа огромното си уважение към технологичния прогрес в Китай", отговаря Карбовски.

Кои са проводниците на китайското влияние в България

"Нашият екип, нашият канал иска да разказва за Китай", обобщава към края на интервюто Карбовски. Това обаче е видно не само от тази декларация на водещия, но и от съдържанието в канала му. В поредицата "Проект: Непознатият Китай" китаисти, журналисти, политици от "Възраждане", представители на бизнеса и на институции разказват пред Карбовски за културните особености и икономическите успехи на комунистическата държава.

ДВ изпрати запитване до Мартин Карбовски дали проектът е реализиран с подкрепата на посолството на КНР в България или друга институция, свързана с Пекин. До публикуването на този текст отговор не бе получен.

Бившият дългогодишен водещ на предаването "Отечествен фронт" не е единствен. "Китайското влияние в България преминава през медиите - рубриката на "24 часа", отделни репортажи на телевизии, проруски сайтове като "Поглед.инфо" и журналисти като Мартин Карбовски", казва пред ДВ Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи, който от години следи китайската пропаганда и присъствие в България.

Според темата за китайското влияние до голяма степен остава извън радара. А за това отговорност носят и политическите партии. "Платформите на партиите са основно насочени към вътрешната политика. Външнополитически въпроси почти не се засягат, камо ли пък Китай", казва тя. Има обаче определени партии, които по по-прикрит начин се интересуват от темата, като стават проводници на китайско влияние.

През юли 2024 година например представители на Китайската комунистическа партия посетиха България по покана на новото ръководство на БСП. На "Позитано" 20 те са обсъдили с българските си колеги "възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между двете партии и позициите им по различни външнополитически и икономически въпроси", похвалиха се от БСП. Последва и среща с "Възраждане", а Костадин Костадинов публикува снимка в социалните мрежи, на която се ръкува с Чен Джоу, зам.-министъра на международния отдел на Китайската комунистическа партия.

Подобно на господин Карбовски, други създатели на съдържание също разпространяват паралелно проруски и прокитайски наративи. "Като тенденция наблюдаваме как проруските играчи способстват навлизането и на китайско влияние, докато всички останали неглижират темата", допълва Румена Филипова.

Сайтът "Поглед.инфо" препубликува материали от китайската държавна медия. Публикуват се и много прокитайски анализи, адаптирани от руски източници като "Фонд за стратегическа култура", който руското външно министерство описва като свой партньор, и като пропагандния сайт "Царьград". "Царьград" е собственост на олигарха Константин Малофеев, на когото през 2019 година бе забранено да влиза в България заради "план за промяна на геополитическата ориентация на България", включващ закупуването на телевизия и финансирането на политическа партия.

"Когнитивната война" на Китай

Допреди началото на пълномащабната война в Украйна експертите правеха следната разлика между китайската и руската пропаганда - докато тази, идваща от Кремъл, бе много агресивна и целеше предимно да подкопае стабилността и доверието в институциите на Запад, пропагандата от Пекин основно полираше имиджа на режима там. Тя създава "положителен образ на Китай, популяризира ролята на Китай в световната търговия и се опитва критични въпроси като демокрация, Хонконг, Тайван, уйгури, Ковид или да бъдат представяни в положителна светлина, или да се премълчават", казва д-р Кристофер Неринг от Института по киберразузнаване във Франкфурт. "От 2022 г. насам обаче наблюдаваме все по-тясно сътрудничество между Китай и Русия в областта на пропагандата, като и двете страни разпространяват едни и същи наративи особено по отношение на Украйна, а китайските канали в социалните мрежи прокарват и руско съдържание", допълва експертът по дезинформация и изкуствен интелект.

"В световен мащаб Китай вече действа по-агресивно в официалните канали, през социалните медии на посолствата, но и чрез координирани онлайн кампании за дезинформация", обяснява Неринг. "Китай разчита все повече на изкуствения интелект - автоматизирани, но реално изглеждащи ботове, дълбоки фалшификати и съдържание с ИИ, инфлуенсъри, генерирани с ИИ - като важен инструмент за така наречената "когнитивна война". Тя включва и анализ на данни и потребители, управляван от ИИ, който помага за автоматично предоставяне на персонализирани съобщения на потребителите с цел да се повлияе на тяхното мислене и възприятие."

Според експертни оценки Китай харчи по няколко милиарда годишно за пропаганда. Голяма част от тях отиват за Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN) и Радио Китай (CRI), което поддържа страница и на български език. Българската редакция е основана на 17 април 1974 година, разказва главната редакторка Фанлей Ся в интервю за БНР през 2018 година. Тя допълва, че в редакцията повечето служители са китайци, а българите са трима. ДВ се обърна с въпроси към българската редакция на Радио Китай, но не получи отговор.

От сайта на българската редакция на Радио Китай разбираме, че през април генералният директор на БНТ Емил Кошлуков е посетил Пекин и е подписал меморандум за сътрудничество с Китайската медийна група. Кошлуков дава и интервю пред журналистка от българската редакция на Радио Китай, в което казва, че иска между него и БНТ да има по-активен обмен на съдържание и дори мечтае за заснемането на общ сериал.

Под ръководството на Емил Кошлуков партньорството между БНТ и българската редакция на Дойче Веле бе замразено.

Интервюто с Кошлуков е публикувано и във Фейсбук страницата на Радио Китай. То е спонсорирано, което означава, че китайската държавна медия плаща да се разпространява приоритетно в социалната мрежа.

Фейсбук страницата на Радио Китай публикува десетки пъти дневно - видеа, новини и съдържание, предназначено специално за България. Китайската държавна медия спонсорира голяма част от публикациите си, както показва проверка в платформата за реклами на Meta. В раздела за прозрачност, който Фейсбук поддържа за всички страници в платформата, е отбелязано, че Радио Китай е плащало за рекламни кампании в Meta. Проверка в Ad Library обаче не показва никакви данни. Всички реклами, за които Радио Китай плаща, явно не спадат към категорията "политически и социални въпроси и избори", които платформата следи. Въпреки това се забелязва, че публикациите не събират почти никакви интеракции, особено на фона на големия брой последователи на страницата - над 440 000 профила следват Радио Китай. Публикациите обаче рядко събират повече от 100 интеракции, което повдига въпроса доколко реални са профилите, които следват страницата.

Платформи като Фейсбук, Инстаграм и Ютюб са длъжни да обозначават съдържанието на медии, контролирани от правителства на държави. Така и съдържанието на Радио Китай в официалните им страници и канали в платформите е обозначено. Съдържанието, продуцирано от Радио Китай, което може да бъде открито и на сайта на българската редакция на Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN), е включено и в няколко канала в YouTube, които не са пряко обвързани с китайската държавна медия. Така например всички видеа на Радио Китай се качват в платформата през канала "Пътешествие на Изток", където обозначаване на обвързаността с китайската държава няма. Други видеа през годините са се появявали в платформата и през канала на "24 часа".

Съдържания от Радио Китай се препечатват от "24 часа" от 2020 година насам. ДВ изпрати запитване до медията относно партньорството на нейния издател - Медийна група България - и Радио Китай, дали то има финансово измерение и как се контролира съдържанието, което се препубликува. До публикуването на този текст отговор не беше получен.

В канала "Пътешествие на Изток" излизат и видеата от рубриката "Из Китай с Павел". В нея българският журналист Павел Гълъбов разказва за живота си в Китай, като съдържанието е продуцирано изцяло за българска публика. Дойче Веле изпрати въпроси на Гълъбов относно сътрудничеството му с Радио Китай и как е уреден престоят му в страната. До публикуването на този текст отговор не беше получен.

В същия канал се препубликуват и видеа от студиото на "Поглед.инфо" на теми, свързани с Китай.

"Пекин инвестира милиарди долари, за да изгради информационна екосистема, в която пропагандата на Китайската народна република и дезинформацията да се популяризират и да станат доминиращи", пише Държавният департамент на САЩ в свой доклад от 2023 година. От Вашингтон посочват още, че усилията на Пекин включват армии от онлайн ботове и тролове, правни действия срещу онези, които критикуват китайските компании и инвестиции, както и споразумения с медии за споделяне на съдържание.

Институтите "Конфуций" и тяхната роля в България

Китайското влияние в България минава в голяма степен и през академичната среда, обяснява експертката Румена Филипова. "Нашите изследвания в Института за глобални анализи показват, че болшинството от българските държавни университети имат различни по обем и интензивност връзки с китайски университети. Част от тях са много проблематични, защото са свързани с органите на Китайската комунистическа партия и военното разузнаване", коментира Филипова. Проучване на Централноевропейския институт за азиатски анализи относно академичните връзки на европейските държави с Китай показва, че в България функционират 110 различни съвместни програми между български висши учебни заведения и китайски университети.

В два български университета оперират и филиали на китайския институт "Конфуций" - в Софийския и във Великотърновския университет. И двата института оперират от българските университети, а не като външни партньори на учебните заведения. В повечето случаи университетското обучение, подпомагано от институтите "Конфуций", е свързано с изучаване на китайски език, бойни изкуства и подготовка за международно сертифициране на езикови познания. Институтът "Конфуций" в София организира и две обменни програми, казват от ръководството му пред ДВ - летен лагер в Пекин за ученици и студенти, изучаващи китайски език, както и посещение в китайската столица на делегация от български ръководители на учебни заведения. Според Румена Филипова пътувания като тези "създават определен светоглед у нашите сънародници, на които се представя изкривена представа за това какво представлява страната".

Институтът "Конфуций" в София, както и този към ВТУ, работят и с начални и средни училища из цялата страна - държавни и частни, които подпомагат за установяване на обучение по китайски език.

От Великотърновския университет казват пред ДВ, че финансирането, което получават от "Конфуций", "се разходва изцяло за съответните проекти по дейностите на Института и университетът не получава финансиране за други нужди". За академичната си независимост по отношение на проектите на китайския институт ВТУ гарантира чрез мнозинство на българските представители в управителния съвет на института, казват от университета пред ДВ.

Докато работи съвместно с ВТУ и на практика като част от българския университет, институтът "Конфуций" организира и ежегодна конференция на тема "Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа". Към нея се публикува и сборник с изследванията, представени на конференцията. Освен дискусии на тема лингвистика и култура, сред тях се срещат и такива, които представят китайската геополитическа перспектива, често противопоставена на тази на "колективния Запад". Редовен автор например е проф. Нако Стефанов - историк и анализатор. Проверка в Търговския регистър показва, че проф. Нако Стефанов е председател на Управителния съвет на Фондация "Институт Конфуций".

Стефанов има и дълга политическа кариера, като е бил кандидат за депутат от различни партии, сред които ПП "Русофили за възраждане на отечеството", "Българска лява коалиция", "Партия на българските комунисти" и ПП КОЙ (Компетентност, отговорност и истина). Проф. Стефанов има също своя колонка в сайта "Поглед.инфо". Сред научните трудове, представени на годишните конференции на института "Конфуций", са "“Поднебесната” и “Руския свят” - минало, настояще и перспективи", както и "САЩ и “Колективният Запад” срещу Китай: “търговските” и “технологичните войни” през второто и третото десетилетие на XXI век".

Новият световен ред на Си

През 2023 година, малко след като бе преизбран за трети мандат, Си Дзинпин обяви, че Китай работи за "постигане на модернизация за всички страни" и изграждането на "споделено бъдеще за човечеството". От години лидерът на комунистическата държава говори за нов световен ред, далеч от разбиранията на либералната демокрация. "Китай се опитва да бъде лидер на този „демократичен“ световен ред, в който никой няма да доминира над никого и ще бъде създадено ново международно устройство", казва Румена Филипова. "А то ще включва и ненамеса във вътрешните работи на държавите - т.е. дали са демократични или автократични няма да е обект на каквито и да е международни контролиращи механизми." Примерът с Унгария - най-големия партньор на Китай в ЕС - доказва, че и държавите в блока не са имунизирани срещу "китайско проникване, което подкопава всякакъв устрем за обща политика", посочва експертката.