Анализът е на Джошуа Курланцик за Project Syndicate
Джошуа Курланцик е старши научен сътрудник за Югоизточна Азия в Съвета за международни отношения.
Смъртта на тайландския крал Пхумипхон Адунядет се чакаше от дълго време, но все пак тя дойде като дълбок шок за народа на страната. Когато тя беше обявена, огромни тълпи хора се събраха в села и градове, за да могат плачейки да отдадат почит на техния монарх, който царува в продължение на седем десетилетия.
Тайландският стоков пазар се разколеба, а страната навлезе в период на несигурност. Повечето тайландци никога не са живели под управлението на друг крал. Пхумипхон вдъхнови голяма преданост по време на огромните политически и икономически промени. По време на неговото царуване Тайланд се трансформира от една бедна страна във втората най-голяма икономика в Югоизточна Азия.
Пхумипхон беше най-влиятелната политическа фигура, макар и технически да беше конституционен монарх, подобно на монарсите във Великобритания. Абсолютната монархия официално бе прекратена през 1932 г. Това, което остана от нея бе силно ограничено до 1950 г., когато Пхумипхон беше официално ръкоположен. Той направи много, за да възстанови влиянието на двореца.
При неговото управление монархистите заедно с армията съградиха отново образа на монархията. Кралят осигури сигурност по време на периоди на преврати и война в Индокитай, като САЩ и други външни сили го приеха топло. Той упражняваше огромно икономическо влияние с Имотното бюро на короната. Счита се, че то контролира около $ 30 млрд. и други активи, като някои от най-ценните недвижими имоти в Тайланд. Все пак кралят си създаде репутация на покровител на бедните.
При липса на силни институции за управление Пхумипхон често бе призоваван да решава вътрешните политически спорове. Знакова беше 1992 г., когато армията стреля по десетки хиляди демонстранти, които се бяха събрали в Банкок. Кралят призова лидерът на тайландската хунта и водачът на протестите в своя дворец. На живо по телевизията двамата паднаха на колене пред него, докато той настояваше за прекратяване на кръвопролитията. Хунтата се оттегли и властта взе гражданско правителство. През 2000 г. вече изглеждаше, че Тайланд е изградил солидна и стабилна демокрация. Кралят се прояви като движеща сила за демократичната промяна.
Но както работническата класа в страната, която толерираше военното и технократско управление с десетилетия, започна да поддържа новите демократични политики в кралството, така и тя започна да гласува за популистки партии, които изместиха властта от кралските, военните и политическите елити. Скоро тайландските елити отвърнаха на удара и местната политика влезе в кръговрат на одобрени от двореца преврати, избрани правителства и улични протести. Въпреки заплахата от затвор за обиди срещу краля Пхумипхон беше подложен на сериозни критики в социалните мрежи, след като одобри преврата през 2006 г.
Към несигурността след смъртта на краля военната хунта в Тайланд обяви, че наследникът принц Ваджиралонгкорн, няма да заеме трона веднага, защото има нужда да скърби. Междувременно Тайланд ще бъде оглавен от регента – дългогодишният съветник на Пхумипхон и бивш премиер - Прем Тинсуланон.
Прем е противоречива фигура. Въпреки, че той ръководи период на бърз икономически растеж като премиер, много бедни тайландци не го харесват, подкрепяйки популистки движения, свързани с бившия премиер Таксин Шинаватра. Неговата сестра също беше премиер, преди да бъде свалена с преврат през 2014 г. Много граждани смятат Прем за върл враг на Таксин, чието собствено правителство беше свалено след преврат през 2006 г. Той обаче обединява елитите, които отричат правото на глас за развитието на страната на хората извън столицата. Освен това на 96 години на Прем може и да му е трудно да управлява транзита по предаването на короната.
Възможни са няколко причини, поради които Ваджиралонгкорн не пое веднага короната. Първоначално той ще трябва да осъзнае, че въобще не е популярен, колкото баща си и се нуждае от време, за да подобри репутацията си. В същото време процесът по коронясването може да е забавен от хунтата, която се страхува от имиджа на плейбой на принца и близките му отношения с Таксин Шинаватра. Възможно е и хунтата да планира ходове, с които на трона да издигне обичаната принцеса Сириндхорн макар и да не съществува правна основа, която позволява жена да заеме трона.
Смъртта на Пхумипхон дестабилизира един вече нестабилен регион. Малайзийският премиер Наджиб Разак е затънал в корупционен скандал, а бившият премиер Махатир Мохамад основа нова партия, която може да се съюзи с движението на дългогодишният лидер на опозицията Ануар Ибрахим, въпреки че Махатмир веднъж прогони Ибрахим. До следващите избори малайзийската политика вероятно ще стане по-объркана и по-репресивна.
Родриго Дутерте пое властта във Филипините през юни и оттогава разпраща шокови вълни в цяла Югоизточна Азия за отдалечаване от САЩ и приближаване към Китай. Той призова и за край на военното сътрудничество между неговата страна и Америка. Освен това започна мащабна акция срещу наркотрафика, последвана от вълна от извънсъдебни убийства.
Всички страни от Югоизточна Азия трябва да балансират връзките си с Китай и САЩ. Заплахата от управлението на Дутерте обаче праща червени знамена и до други страни, замесени в териториалните спорове с Китай в Южнокитайско море. В това число влизат Виетнам, Малайзия и Индонезия. Дивите публични изявления на Дутерте при неуредената филипинска икономика карат другите страни от Югоизточна Азия да се тревожат за други странични ефекти.
В Тайланд са планирани парламентарни избори през следващата година, след като новата конституция беше одобрена през август. Много тайландци се надяват, че предстоящите избори ще върнат кралството по пътя на стабилност след десетилетие на политически вълнения. Като се има впредвид несигурността от смъртта на краля и неяснотата около бъдещето царуване на принц Ваджиралонгкорн, сигурността изглежда малко вероятна.
Превод: Росен Стойчев
Copyright: Project Sindycate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА