Русия инжектира отровата си в Америка, превръща я в зомби

Твърди се, че руските разузнавателни служби са работили от десетилетия върху план за унищожаване на Америка отвътре. Политиката на администрацията на Тръмп изглежда потвърждава тази теза: само за няколко седмици Тръмп, управляващ с укази, успя да посее хаос в Съединените щати и да настрои целия свят срещу себе си, като се започне от най-верните му съюзници, докато същевременно работи за руските интереси. Целта на Кремъл, заедно с тази на високотехнологичните олигарси, е да създадат необратима ситуация в Съединените щати, като ги направят неуправляеми.

Това пише историкът и специалист по Русия Франсоаз Том в анализ за онлайн изданието Desk Russie.

В статия, публикувана на 11 февруари 2019 г., Владислав Сурков, един от архитектите на системата на Путин, отбеляза, че руският режим има "значителен експортен потенциал", тъй като се характеризира с господството на силата. Победата на тръмпизма изглежда го доказва.

В Москва няма скромен триумф. Върховният гуру на руския режим Александър Дугин каза по CNN на 19 март: "Путин и Тръмп са съгласни, че световният ред трябва да се основава на великите сили, а не на либералния глобализъм". През 2017 г. същият Дугин беше по-отворен във възгледите си, като каза в интервю за CNN: "Забелязах в Доналд Тръмп много общо с моето мислене и можех да напиша неговата встъпителна реч [...]. 8 ноември 2016 г. беше значителна победа за Русия и за самия Путин [...]. Путин научи Тръмп как да оспорва статуквото, приетите идеи, тоталитарните принципи на глобализма."

"Мулето на Папата"

В началото на 50-те години Сталин се обръща към службите с искане да бъде приложена политика на унищожаване на Съединените щати отвътре. Разпадането на СССР не само няма да сложи край на това начинание, но и ще му даде по-ясни очертания. Малка група хора, свързани с ГРУ и КГБ и мечтаещи за отмъщение, приписват победата на западния лагер в Студената война на заговор, замислен във Вашингтон.

Тези хора се опитват да причинят на Съединените щати същата съдба, която сполетя СССР при Горбачов и Елцин: да лишат страната от нейните съюзници, да я потопят в хаос, едностранно да я разоръжат и да я доведат до нейния разпад.

Първата им задача е да спечелят хората, които вземат решения. За това ще намерят талантлив популяризатор като Александър Дугин. Той ще мобилизира геополитиката, за да покаже, че антагонизмът между Русия и англосаксонския свят остава и че Русия трябва да адаптира политиката си към тази реалност.

В "Голямата война на континентите", публикувана през 1992 г., Дугин описва "геополитическия заговор", довел до разпадането на Съветския съюз и установяването на украинската независимост. През 1997 г. Дугин развива тезите си в своя програмен труд "Основи на геополитиката", който служи като учебник за Академията на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация.

Според него в основата на геополитиката е "утвърждаването на фундаментален исторически дуализъм между Земята, телурокрацията, Евразия, сърцето на Земята, с нейната идеократична цивилизация, от една страна, и морето, таласокрацията, морската сила, Атлантика, англосаксонския свят, търговската цивилизация...".

"Западът, представляван от Америка, е тоталният геополитически противник на Русия, полюсът на тенденция, диаметрално противоположна на Евразия. Геополитическата позиционна война с Америка е била и продължава да бъде същността на цялата евразийска геополитика от средата на 20-ти век, когато ролята на Съединените щати стана очевидна." Земните власти се основават на примата на политиката над икономиката, на авторитаризма, консерватизма, колективизма . Морските власти се характеризират с либерализъм и индивидуализъм. Конфликтът между тях е неизбежен. Още през 1997 г. Дугин очертава основните линии на подривната политиката на американския противник, която систематично ще бъде приложена от руските служби:

"Особено важно е да се предизвика геополитически безпорядък във вътрешния живот на Америка, като се насърчават всички видове сепаратизъм, различни етнически, социални и расови конфликти, като активно се подкрепят всички дисидентски движения, екстремистки, расистки и сектантски групи, които дестабилизират вътрешните политически процеси в Съединените щати. В същото време ще има подкрепа за изолационистките тенденции на американската политика, за тезите на някои кръгове (често десни републиканци), които вярват, че Съединените щати трябва да се ограничат до вътрешните си проблеми. Тези тенденции са изключително изгодни за Русия, дори ако "изолационизмът" се реализира в рамките на първоначалния вариант на доктрината Монро, тоест ако САЩ ограничат влиянието си до двете Америки. Това не означава, че Евразия трябва в същото време да откаже да дестабилизира латиноамериканския свят, като се стреми да премахне определени региони от американския контрол. Всички нива на геополитически натиск върху Съединените щати трябва да бъдат активирани едновременно."

Тезите на Дугин бързо се наложиха в руския eстаблишмънт, прониквайки дори в речите на президента Путин, до такава степен, че Дугин забелязваше с характерна скромност: "Путин става все повече и повече като Дугин или поне изпълнява програмата, която аз изграждах през целия си живот". Подобно на своя ментор, Путин започва да смята, че залогът във войната срещу Украйна е "победата или поражението на Русия" в битката с екзистенциалния враг (атлантизма, глобалната финансова олигархия, Запада)."

Непосредствените цели на Русия след втората победа на Тръмп

За наблюдателя на американската политическа сцена от момента на идването на Тръмп на власт едно нещо е ясно: контрастът между хаоса, който цари при лудия президент Тръмп, и изключителната съгласуваност на мерките, предприети за прилагане на едностранно разоръжаване на Съединените щати пред лицето на Русия и в интерес на Русия.

В тази област администрацията на Тръмп показа чувство за последователност, което липсва в други области на нейните инициативи. Според нас този контраст е най-доброто доказателство, че Кремъл поема контрола върху аспекти от американската политика, които са важни за него. Нека разгледаме накратко мерките, които представляват непосредствен интерес за Москва. Всички агенции, отговорни за защитата на Съединените щати от чужда намеса, са неутрализирани. Тръмп едностранно прекрати кибероперациите срещу Русия, оставяйки Съединените щати уязвими за руски хакери.

Съединените щати гласуваха заедно с Русия в ООН резолюцията за Украйна: съществена стъпка в очите на Кремъл, защото демонстративно нанася нож на Атлантическия съюз. Те блокираха изявления, осъждащи Русия в рамките на Г-7. Тръмп по-специално торпилира предложението на Г-7, препоръчващо създаването на специални сили за борба с руския сенчест флот, който позволява на Москва да изнася петрола си, като същевременно заобикаля санкциите.

Администрацията на САЩ не допусна европейците да участват в мирните преговори с Москва, за голямо удовлетворение на Кремъл. Днес тя признава, че европейците ще изиграят своята роля: вдигане на санкциите в съответствие с исканията на Путин! Тръмп оказва натиск върху Украйна да изпълни руските искания: предаване на окупирани територии, неутрален статут и липса на гаранции - което на практика се равнява на изолацията на Украйна в случай на следваща руска офанзива.

Тръмп помогна на Путин да постигне приоритетната си цел да си върне района на Курск, като лиши украинците от американски разузнавателни ресурси и неутрализира F-16, доставени на Украйна от Европа. Тръмп демонтира военната логистика на САЩ в Полша. Изглежда, че Доналд Тръмп буквално не може да откаже нищо на приятеля си Путин. Едва назначил генерал Кийт Келог за свой представител за Украйна и Русия, руският президент даде да се разбере, че не го иска. Няма значение, Келог ще отговаря за Украйна, а за Русия Тръмп ще избере Стив Уиткоф, емисар, който не знае абсолютно нищо за тази страна, способен да преглътне и най-огромните лъжи на Путин, както доказва интервюто му с Тъкър Карлсън: накратко, идеалният събеседник за Кремъл.

Съединените щати се оттеглиха от международното разследване на отговорността на руските лидери за военни престъпления, извършени в Украйна. Тръмп нареди радио "Свобода" да бъде затворено. На 19 март разузнавателните агенции на САЩ прекратиха координирани усилия с европейците за противодействие на саботаж, дезинформация и кибератаки, идващи от Русия.

Още по-добре, съобщава се, че администрацията на Тръмп обмисля едностранно признаване на анексирането на Крим. Нека да посочим и осмозата между кремълската пропаганда и изявленията на Тръмп и близките му сътрудници: Зеленски няма легитимност, той е корумпиран, той е отклонил западната помощ. Така Тръмп подкрепя основна цел на Путин - да свали Зеленски, душата на украинската съпротива - като настоява за незабавни избори в Украйна, чието провеждане е невъзможно по време на война.

В дискурса на Тръмп, както и в този на Кремъл, "мирът" означава капитулация, докато украинците, които се съпротивляват, и европейците, които ги подкрепят, се превръщат в "подпалвачи на война". Помним, че след германо-съветския пакт, от септември 1939 г., британците и французите бяха третирани като "подпалвачи на война" от сталинската пропаганда заради подкрепата им за Полша.

Струва си да се отбележи, че двете точки, които Путин уж е признал по отношение на прекратяването на огъня, представляват двете области, в които Украйна нанася значителни удари на Русия: ударът по енергийната инфраструктура и руският Черноморски флот, който е принуден да се скрие в отцепилата се от Грузия квази-република Абхазия заради украинските дронове и ракети.

Кресчендото на исканията на Кремъл е буквално потресаващо - сега руснаците изискват като условие за прекратяване на огъня разполагането на наблюдатели в Одеса, които да гарантират спирането на доставките на оръжие за Украйна - както от САЩ, така и от Европа.

Но това не е всичко. Администрацията на Тръмп стартира в последния момент икономическо спасяване на обсадена Русия, унищожавайки няколко лоста, които Западът имаше на свое разположение, за да принуди Путин да се откаже от хватката си.

Американски хедж фондове се готвят да инвестират в руски ценни книжа. От миналия декември рублата се е засилила с 40%. Според докладите Путин и Тръмп са участвали в тайни дискусии за рестартиране на газопровода "Северен поток 2". Промяната на мнението на Тръмп по отношение на този проект, на който Путин държи най-много, тъй като го вижда като начин да привлече Германия (и следователно Европа) в орбитата на Русия, е знак за еволюцията на американския президент в сравнение с първия му мандат, когато той се противопостави на газопровода.

Като цяло Русия ще има, благодарение на американската финансова и технологична помощ, средствата да подготви войната си срещу Европа, когато ѝ е удобно, освен ако подновената васалност към Газпром не се окаже достатъчна, за да доведе на власт в цяла Европа подчинените на Москва олигарси. От години Путин мечтае да подкопае хегемонията на долара, цел толкова важна за него, колкото и унищожаването на НАТО. Протекционисткото хоби на Тръмп, енергично насърчавано в Кремъл под лозунга "националните интереси на първо място", е най-добрият начин да се постигне това.

"Това, което в. "Уол Стрийт Джърнъл" нарече "най-глупавата търговска война" с Канада и Мексико, заплашва да взриви огромни участъци от икономиката, да премахне хиляди работни места и да застраши американската сигурност", пише историкът Иън Гарнър, който пита: "Защо президент, обещаващ "златен век", започва управлението си, като първо предизвиква поредица от пожари, социални и политически, които изглежда подкопават всяка основа на американската икономическа, дипломатическа и културна сила?"

Освен това Тръмп създаде резервен фонд за криптовалута. Идеята е да се отслабят държавните валути и да се подкопае паричната система. Според милиардерите от Силициевата долина криптовалутите ще позволят премахването на най-важния суверенен прерогатив на държавата. Нека добавим, че Тръмп нанесе сериозен удар на американския оръжеен износ, след като САЩ показаха в Украйна, че не са надежден доставчик. Накратко, Москва потрива ръце: само за няколко седмици Тръмп успя да настрои целия свят срещу себе си, като се започне от най-верните му съюзници.

Естеството на влиянието на Путин върху Тръмп

Това драматично сближаване между Вашингтон и Москва кара наблюдателите да се чудят дали Тръмп е агент на Кремъл или просто "полезен идиот". Неотдавнашна забележка на Тръмп хвърля малко светлина върху отношенията между двамата мъже: "Нека ви кажа. Путин мина през ада с мен. Той беше подложен на фалшив лов на вещици, където те използваха него и Русия. Русия, Русия, Русия, чували ли сте за това споразумение? [...] Това беше демократична лъжа. Той трябваше да премине през това. И го направи".

Тръмп вижда Путин като другар по оръжие, човек, който има същия враг години като него (либералите, "глобалистите"), и който като него е пострадал заради тях. Тръмп е също толкова хищник, колкото е и Путин. Той не може да си представи сделка, при която и двамата партньори печелят: в сделка в стил Тръмп винаги има някой, който поема основната тежест на подигравките.

Тръмп и Путин са убедени, че целият свят е в заговор за ограбване на САЩ и Русия. За тях контролът върху разширяването на жизненото пространство е по-важен от завоюването на пазари. Тръмп може да се присъедини към тази забележка на Александър Проханов, защитник на евразийството: "Забравете ненарушимостта на границите. За всяка империя границите са подвижни; те могат и трябва да бъдат преместени. Колкото повече пространство контролирате, толкова по-малка е вероятността да бъдете изяден от другите".

Американският президент се възхищава на начина, по който Путин се справи с враговете си у дома, и е готов да приеме почтителен съвет от него. Подобно на Путин, Тръмп е преди всичко човек на недоволството и отмъщението. Нищо не укрепва един съюз така, както споделената омраза.

Путин играе майсторски на параноичните конспиративни теории на Тръмп и неговата нездравословна жажда за отмъщение. Той го убеди, че подкрепата за Украйна е политика на Байдън, така че той абсолютно трябва да се дистанцира от нея, ако не иска да се налага да се обръща към хора, които са служили в администрацията на демократите. Той го убеди, че превръщането на ФБР в полиция за борба с опонентите, ще разгневи "либералите". Накратко, той го накара да повярва, че всички проруски мерки, които предлага, са най-добрият начин да измами противниците си в старата върхушка.

Наборът от решения, които споменахме по-горе, предполага, че Тръмп е твърдо подкрепян от руски или контролирани от Русия "съветници", подобно на комунистите в бъдещите народни демокрации през 1945-1946 г., като Ракоси или Улбрихт. Администрацията на Тръмп демонстрира последователност само в това, което се ръководи от Москва в интерес на Русия. Ежедневната близост на Тръмп с фигури в Кремъл се разкрива и в неговата реторика. Веднага след като Путин обяви Зеленски за "нелегитимен", Тръмп започна да пее същия рефрен, повтаряйки лъжите на руската пропаганда, без да разбира, че издава близостта си с руските си ментори.

Тръмп нарича границата с Канада "изкуствена": точно това, което Путин каза за границата с Украйна. Дори виждаме как Тръмп подхваща руските обиди. Така, възмутен от критиките, отправени от "Уол Стрийт Джърнъл" по отношение на неговата политика, той нарича тази публикация "глобалистка": най-голямата обида от Владимир Путин. Това замърсяване от руската пропаганда е очевидно и в Републиканската партия. И така, сенатор Майк Джонсън твърди, че протестиращите срещу Тръмп са платени от Сорос: това е копие на това, което руските медии повтарят за опозицията срещу режима на Путин.

Хаос във всички посоки

Ако парализата на опозицията и промиването на мозъка на американците чрез пропаганда са копие на методите на Путин, целта на Кремъл очевидно не е да създаде силна държава отвъд Атлантика. По думите на историка Иън Гарнър Тръмп е "безцелен разрушител", който реже клоните, на които седи.

Освен много специфичните цели, преследвани от Москва, споменати по-горе, които целят, от една страна, да неутрализират имунната система на американската държава и, от друга, да поставят американските ресурси в услуга на руските властови амбиции, целта на Кремъл е да създаде необратима ситуация в Съединените щати, като ги направи неуправляеми. Руснаците подкрепиха избора на Тръмп не защото той беше възприеман като силен човек, с когото могат да се разбират, а защото видяха в него разрушителна топка, която ще причини непоправими щети на Съединените щати. От самото начало на блицкрига на Тръмп срещу американския естаблишмънт и традиционните съюзници на Америка, хората се придържаха към рационални обяснения за поведението му: Тръмп напада страните от НАТО, за да ги накара да плащат повече за отбраната си; Тръмп флиртува с Русия, за да я отклони от съюза с Китай, докато приоритет на администрацията му е китайско-американската конфронтация.

В действителност, както Дейвид Фрум, колумнист на The Atlantic, наскоро показа, тези рационализации не издържат : например тръмпистите подкрепят "Алтернатива за Германия" (AfD) в Германия, въпреки че тази партия е враждебна към увеличените военни разходи; а в Азия всички разбират, че изоставянето на Украйна предвещава това на Тайван. Политиката на Тръмп не е изолационистка, тя е грабителска и изобщо не е враждебна към "смяната на режима", както показа речта на Ванс в Мюнхен.

Същото важи и за икономиката. Много американски наблюдатели остават с впечатлението, че Тръмп умишлено я саботира. Но и тук си измисляме оправдания. Така Сайкат Чакрабарти, прогресивен демократ, обвинява Тръмп, че е "създал рецесия" нарочно, за да обогати фаворитите си: "Това изглежда логично, когато знаете, че неговата цел е да създаде икономика, подобна на тази на Русия, управлявана от шепа верни на него олигарси. [...]"

Създаването на такава държава е трудно в голяма, динамична и мощна икономика, където твърде много играчи могат да ѝ се противопоставят. Така, че той ускорява концентрацията на пари и власт в ръцете на своите последователи, докато смазва останалите. Истината е, че извън областите, които го интересуват пряко, Кремъл е за максимален хаос в Америка и може да се мисли, че Тръмп дава воля на опустошителните импулси на своето протеже.

Освен това, с безпогрешния си нюх за разрушение, той откри фанатични помощници сред милиардерите от Силициевата долина. Именно благодарение на тях Републиканската партия се трансформира в Руската партия - промяна, която стана очевидна през юли 2024 г., по време на Републиканската национална конвенция, която бележи триумфа на изолационистката линия.

Дейвид Сакс, технологичен олигарх, обвинява президента Байдън, че е отговорен за руското нахлуване в Украйна: "Той провокира - да, провокира - руснаците да нахлуят в Украйна, като говореше за разширяване на НАТО. Впоследствие той отхвърли всяка възможност за мир в Украйна, включително сделка за прекратяване на войната само два месеца след началото й", докато Марджъри Тейлър Грийн, пламенният поддръжник на Путин, яростно се противопостави на "глобалистите". Дугин се похвали на 4 януари 2025 г.: "Имам много добри приятели в Съединените щати." И се поздрави за "братската революция и завоят надясно".

Съюзниците на Кремъл: Идеологическият проект на Силициевата долина

Водената от Кремъл операция за унищожаване на американската държава не може, разбира се, да се афишира с истинското си лице като отвличане на държава от враждебна сила. Прикриването се извършва от идеолози от Силициевата долина, чиято цел е същата като тази на Москва: да унищожат американската държава. Нека да видим как догмите, пропагандирани от така наречените "технобратя", съвпадат с плана на Кремъл за Америка, като същевременно го маскират.

Да започнем с техния гуру, язвителния Къртис Ярвин, автор на план, наречен RAGE (Пенсиониране на всички държавни служители). Този бивш технологичен предприемач е един от най-влиятелните мислители на про-Тръмп технофилската крайна десница. Ярвин е основател на анти-егалитарно движение, наречено "неореакция", което се появи в интернет в края на 2000-те години и съчетава класически антимодерен и антидемократичен светоглед с призив за технологичен капитализъм като средство за контролиране на хората.

През 2012 г. Ярвин пише: "Ако американците искат да сменят правителството си, те ще трябва да преодолеят фобията си от диктатори."

Неговата идеология, наречена "Тъмно просвещение", защитава края на демокрацията: "Не вярвам в правото на глас" или: "Демокрацията е слаба и остаряла." Според светогледа на Ярвин не изборите карат демокрацията да работи, а илюзиите, проектирани от набор от институции, включително пресата и университетите, в съюз с федералната бюрокрация.

От друга страна, той се възхищава на начина, по който китайската държава използва насилието. Ярвин открива, че общата политика на Китай за наблюдение "нулев Covid" в лицето на пандемията включва "по-малко ограничения, свързани с Covid, отколкото тези, наложени на гражданите на най-червения (републикански) щат в Съединените щати". За Ярвин, дори ако либертарианството се приеме за най-добрия начин за организиране на обществото, неговата слабост е, че не успява да приеме властта сериозно. Необходима е всемогъща държава, суверенен Левиатан, способен да наложи ред със сила с такава абсолютна власт, че след това да изчезне от ежедневието.

За него държавата "трябва да се управлява като бизнес с главен изпълнителен директор начело, който има същите правомощия като абсолютен монарх", т. е., човек който не е отговорен пред народа си или пред закона. Държавите трябва да бъдат разпуснати и заменени от по-малки територии, вид високотехнологични фаланстерии или дори плаващи острови, конкуриращи се помежду си и управлявани от технологични милиардери: човек си мисли за екзотичните владения, управлявани от злодеите, които виждаме във филмите за Джеймс Бонд. Следователно ще имаме мрежови или пачуърк - държави.

Технологичните милионери вярват, че ще контролират света, управляван от AI. Мъск се стреми да контролира глобалната финансова система чрез социалната си платформа X. Докато се приближава към властта, сектата на милиардерите от Силициевата долина възприема все по-милениалистки дискурс. Технoбратята са убедени, че държавите ще рухнат, че вървим към апокалипсис.

Това важи особено за Питър Тийл, близък приятел на Къртис Ярвин. За него демокрациите са отживелица. "Вече не вярвам, че свободата и демокрацията са съвместими", пише Тийл през 2009 г. Голямата задача на либертарианците е да намерят изход от политиката във всичките ѝ форми, от тоталитарните и фундаменталистки катастрофи до безсмислените демонстрации, които управляват така наречената "социална демокрация".

Той мечтае да пресъздаде отново природата, оспорвайки "идеологията за неизбежността на смъртта за всеки човек". Планира да живее до 120 години. Обсебен от апокалипсиса (той написа есе по темата), Питър Тийл построи бункер в Нова Зеландия, в който да намери убежище в края на времето (там прекара пандемията от Covid).

Подобно на Дугин, Тийл изглежда вярва в глобална конспирация, която ще бъде разкрита, след като Тръмп дойде на власт. Това е, което той заяви в началото на януари в статия, публикувана от Financial Times, приветствайки "завръщането на Тръмп в Белия дом", което "предвещава апокалипсис на тайните на стария режим. Апокалипсисът е най-миролюбивият начин за разрешаване на войната на стария режим с интернет - война, която интернет спечели..." И той пее репликата за "финансираните от държавата медийни организации, бюрокрации, университети и неправителствени организации, които традиционно определят границите на публичния разговор." Въпреки че много от тези идеолози-милиардери са начетени, техните писания разкриват личностите на едни изостанали тийнейджъри, които не осъзнават последствията от своите действия и думи, може би защото са свикнали да се развиват във виртуалната вселена на научната фантастика или на видео игрите, където всичко е обратимо. Тези компютърни гении имат мозък на рептили, лишен от етиката и емпатията, безразличен към истината, алергичен към закона.

Тяхната доминираща страст изглежда е престъплението. Те напомнят на поколението на 60-годишните, почитатели на маоистката културна революция. За тях най-новата мода е да заемат иконоборческа позиция, за да впечатлят буржоазията, особено ако нищо не разбират от това, което говорят. Така Мъск научно обясни, че "Сталин, Мао и Хитлер не са избили милиони хора. Техните служители от публичната сфера са го сторили". Накратко: още един преврат на дълбоката държава!

Всичко това прави средата силно възприемчива за уроците на руските пропагандисти, които имат богат и уникален опит по отношение на манипулацията на тълпите. Започвайки от движението на крайната десница, което силно напомня на неонацистите, националистите и монархистите, чийто основател е Ричард Спенсър.

Неговата бивша съпруга, рускинята Нина Куприянова, преводачка на Дугин, му осигурява тясна връзка с обкръжението на Путин. За Дугин и Владислав Сурков, архитектът на путинския режим, се счита че са упражнили огромно влияние върху крайната десница в САЩ. Далеч от мисълта просто да разпространява лъжи, целта на пропагандата според Сурков, е да разруши изцяло способността да се третира информацията.

Стив Банън, концептуалистът на МАГА пропагандата, отсява най-важното: "Тук не става въпрос за убеждаване. Става въпрос за дезориентация". "Тъмнината е добра... Помага ни само когато хората правят грешки. Когато не виждат кои сме и какво правим." "Основната цел не е опозицията", обяснява Банън. "Демократите нямат значение", каза той на писателя Майкъл Луис през 2021 г. "Истинската опозиция са медиите. И начинът да се справим с тях е да заринем периметъра с боклуци."

Следващият ход на Кремъл: да направи промяната в САЩ необратима

Как Кремъл вижда ситуацията в САЩ? За разлика от американците, които не разбират нищо от Русия и не се интересуват от нея, руснаците са придобили сериозна експертиза за САЩ. Те познават в дълбочина американския манталитет и политика. За тях фазата на Тръмп е първа стъпка, но победата все още не е окончателна. "Доналд Тръмп е като нашия Жириновски", казва Маргарита Симонян.

Това сравнение говори много. Нека припомним, че партията на Жириновски беше създадена за първи път от КГБ след премахването на монопола върху властта на Комунистическата партия през 1990 г., за да дискредитира демокрацията в очите както на руснаците, така и на западняците. Жириновски играеше ролята на придворен шут, който може да каже всичко безнаказано и чиито думи нямат значение.

В предизборната си програма от пролетта на 1991 г. той обеща да нахрани Русия за 72 часа: "Ще изпратя отряд от 1,5 милиона души в бившата ГДР, ще повиша ядрената заплаха и ще бъдем осигурени с всичко... Ще изпратим стачкуващите в затвора, рекетьорите в чужбина, за да защитаваме руските национални интереси, ще доведем работници от чужбина, които ще работят за нас съвестно за 100 рубли на месец". Той обещава да осигури мъж за всяка жена в Русия и да раздаде безплатна водка на всички.

С времето ролята на Жириновски се разшири. Неговата роля беше както да разбива табутата, така и да конструира алтернативна реалност, в която добрите руски хора ще бъдат затворени като в балон. Жириновски насади култа към насилието в Русия, насърчи военния експанзионизъм, глобалния рекет и диктатурата. След като мощно ускори моралната деградация на руснаците, като отговаряше на най-лошите им инстинкти, той проправи пътя за изграждането на нова политическа система, станала възможна благодарение на тази мутация на хора, които се върнаха към мозъка на рептилите.

С идването на власт на Путин шутът отстъпи място на серийния убиец. В руските медии има много намеци, че фазата на Тръмп е по някакъв начин началният етап на американската революция. Тръмп играе същата роля като Жириновски: той разрушава табутата, прави американците пристрастени към греха, и всичко това под формата на медиен или клоунски спектакъл, който изключва моралната реакция и рационалната интерпретация. Кремъл е доволен от поражението на либералните елити. Първият инстинкт е да се възползва максимално от този благоприятен период. Но също така той е загрижен за спечелването на втория кръг.

Дугин, който винаги има свой дял в интригите, предупреждава: "революцията на Тръмп е твърде добра, за да е истина". Част от дълбоката държава със сигурност е участвала в това, Тръмп "нямаше да успее да направи такива радикални промени и дори не би могъл да бъде избран и да оцелее до встъпването си в длъжност, ако не беше получил изключителната подкрепа на много влиятелни сили в същата тази дълбока държава".

Тази втора дълбока държава, според Дугин, е съставена от милиардери от Силициевата долина, на които той не вярва, и чиито симпатии са насочени към популистките консерватори като Стив Банън. Ние разбираме неговото нежелание: между държавата-пачуърк и империята има пропаст. Линията на действие на Кремъл е очевидна. Русия трябва да насърчи имперските амбиции на Тръмп, тласкайки го да анексира Канада и Гренландия.

И така, каква нужда ще има Тръмп от Европа?

"Не го интересува дали тя ще умре", обяснява Соловьов, който смята, че трябва да побързаме: "Тръмп ни даде четири години да се подготвим за голямата европейска война, която е неизбежна. Но за да може това усилие да даде пълен резултат, за да може Русия да възстанови базите си в Източна Европа, да се върне в Берлин, "Ванс или някой като него трябва да наследи Тръмп през 2028 г.".

Дугин също гледа много благосклонно на завоевателните амбиции на Тръмп, но поради още по-важна причина: той иска Съединените щати да се трансформират от таласократична сила в континентална сила, защото само тази трансформация ще предотврати връщането на либералните елити на власт и ще гарантира устойчивостта на консервативния завой на Америка. Какво място запазва Кремъл за тази преформатирана Америка? Руско-американският кондоминиум, с който пропагандата на Путин примамва полезните идиоти от MAGA, не е нищо повече от стръв.

Когато депутатът от Думата Адалби Шхагошев предложи да се предложи на Тръмп "възможността да ръководи изграждането на многополюсен свят", той беше строго смъмрен от водещия Евгений Попов: "Не! Няма да го оставим да управлява нищо повече." Руски външнополитически анализатор в Москва наскоро каза пред колумниста на New York Times Томас Фридман: "Тръмп не разбира, че Путин просто го манипулира, за да постигне основната си цел: да подкопае международното положение на Америка, да разруши нейната мрежа от съюзи за сигурност - особено в Европа - и да дестабилизира Съединените щати отвътре, като по този начин направи света по-безопасен за Путин и Си."

Съединените щати никога няма да бъдат смятани за съюзник от руснаците. Жаждата на последните за американско унижение далеч не е утолена, както показват разговорите на Путин с Уиткоф, които имат за цел, освен всичко друго, да изобличат пред целия свят огромната глупост на американското ръководство.

Предопределената от Кремъл съдба на Америка прилича на тази на паяк, ухапан от оса помпилида - насекомо, което се възпроизвежда чрез снасяне на яйца вътре в паяк, който преди това е парализирало чрез инжектиране с отрова. Ларвите се хранят с жива плячка. По този начин Русия възнамерява да се храни със соковете, извлечени от обездвижена Америка, да изпомпва инвестиции и технологични трансфери и да извлича от нея човешките ресурси, които ще ѝ дадат средствата да постигне своя проект за глобална хегемония.