Здравей, правителство на малцинството!

Че късата памет на населението е основният коз на политиците е ясно отдавна. Тя позволява на народа да забравя лошото, което са му причинили. Това от една страна е чудесно, защото трябва да намерим сили да продължим напред. Но и спомага да бъдем лъгани многократно и то по един и същ начин, като се впишем в общата представа за глупаци.

За късата памет заговори и премиерът в оставка. Хората, а заедно с тях и журналистите, забравили злините, които са им причинили други управници. Бързо изтрили и файловете с добрините, които им сторил той. Борисов изрази безпокойството и притеснението си от предстоящата спирала от избори, в която ще влезем заради изравнените сили, които се очакват като резултат от извънредните избори. Опасява се от тежка и дълга политическа криза. Тя дойде с оставката му, но било въпрос на достойнство. Морален акт. Камерън и Ренци направили същото. Същото, ама друг път. Нерде Брекзит, нерде Цецка.

„Който спечели изборите да си поеме ангажимента, да си направи правителство и да управлява…“. Това заяви Борисов на срещата с родния бизнес елит. Същият елит, който премиерът изправи на нокти с намерението си за оставка и принуди да декларира с половин уста подкрепа за Цачева на президентските избори.

Толкова е просто. Печелиш изборите, правиш си кабинет и управляваш. От устата на Борисов всичко звучи някак по-лесно, по-изпълнимо, по-възможно. Всичко е на една ръка разстояние. Печелиш си изборите с 2 процента преднина, управляваш си, а останалите ти веят с паунови пера. Дали?! Но Борисов е готов и на това. Стига той да е с двата процента плюс. Като „конструктивна“ опозиция сме го виждали.

Правителство на малцинството било за предпочитане пред мъката с това, което имахме две години. И това е съвсем реално да се случи след по-малко от три месеца. Друг е въпросът, дали е най-доброто за страната и колко ще изкара. И дали няма да е е част от сюжета „избори до дупка“, който финансовият министър Владислав Горанов предпочитал пред безпринципни коалиции. Според състава и процентите на партиите, които социологическите проучвания сочат, че ще влязат в следващия парламент, можем да поумуваме върху няколко вероятни сюжета.

Максимално широката коалиция, която може да направи ГЕРБ, е тройна и би включвала хората на парламентарния дебютант Марешки плюс един измежду ДПС и РБ. Разбира се, при условие, че се стигне до някакво обединение в дясно и вечно скараните минат чертата. Защото има индикации за явяване на нещо като два Реформаторски блока, макар и под различни имена. А досегашните коалиционни партньори от дясната част въобще не са мечтания партньор на Борисов, но вероятно ще го натиснат от ЕНП да ги вземе отново на кораба. Така, както не му дават да си играе с Патриотите.

Патриотите ли споменахме? Не, не сме ги забравили, но вече и врабчетата на Автогара Изток разбраха, че ЕНП няма да позволи на Борисов да ги включи отново в свой кабинет. Така или иначе политическата стабилност остава химера. Ако благоприличието повелява една управляваща коалиция да е основана на някакви общи принципи, то това не важи за опозицията. Така БСП, ДПС и Патриотите общо могат да разполагат с повече депутати от управляващите и да ги въртят на бавен огън, докато не ги тръшнат окончателно.

Кабинет на БСП е възможен в коалиция с Патриотите, стига ПЕС да не забрани на родните социалисти да вкарат националисти във властта, или с ДПС, каквато идея пък среща съпротива сред някои кръгове в Столетницата. Защо още никой не е попитал Сергей Станишев, разрешава ли на БСП да се коалира с Тройните патриоти. Това е от съществено значение с оглед прогнозните резултати, сочещи двойно по-голяма подкрепа за ПФ пред ДПС. Вместо това разпитват Станишев за всичко останало, а той се държи като изсъхнал еврочиновник от кариерата.

За коалиция между ГЕРБ и БСП няма да говорим, защото мислим само най-доброто на двете партии, пък се твърди, че общо управление щяло да ги убие. Продължителността на живота на едно правителство в малцинство е зависима от отношението му със златните пръстчета – тези, които не са в управлението, но по някакви причини го подкрепят. Ако по всичко изглежда, че тези причини са безпринципни, не остава друга възможност освен идилията да е скрепена с добър пазарлък. Но и това е до време.

Какво тогава да сторят Патриотите при това положение, освен да вземат и да спечелят изборите. Те няма да се съобразяват с никого в Броксел, но и никой няма да пожелае да си играе с тях. Пак заради Брюксел. И ГЕРБ, и БСП в опозиция засега изглежда нереално.

Ами Марешки. Той също се цели в първото място. На него щели да му се молят системните партии да ги включи в коалиция, не той на тях. Ами сега. Борисов твърди и е прав, че партиите първо казват с кого не биха се коалирали. Това било част от езика на омразата, с който не можем да се разделим.

В тази озадачаваща и леко тягостна атмосфера дойде и прощалната медийна изява на отиващата си президентска двойка преди клетвата на новоизбраната. Разделиха се по балкански. Дни по-рано Плевнелиев захапа служебната си половинка, като заяви, че от година /?!/ не е разговарял с вицето си, защото всеки си имал своя програма/?!/. А онези, които грозно и дълго го хулели под прозореца му, вицето сърдечно посрещала в кабинета си и получавала цветя. И Попова в последния възможен момент му го върна с обвинението, че сам се е отказал от правомощието да назначава шефа на ДАНС, предоставяйки това на изпълнителната власт, което довело до скандала „КОЙ?“. Нищо ново. Разделението на нацията просто намери убежище и в президенството.

А какво да кажем за прословутата приемственост. Борисов толкова се е фиксирал в новоизбрания президент, че не престава да анализира и иронизира Радев от изборите насам. Щял да е по-спокоен, ако знаел, че Корнелия Нинова му е определила министрите. Това не било шега работа, цели три месеца щял да има пълната власт. Пък и толкова ли нямал няколко приятели, та не можел да подреди служебен кабинет. Трябвало да му се помогне. Целта е прозрачна – да се изгради представа за Радев, като за безпомощен новак в политиката, напълно обречен и авансово провален президент. Който да катапултира по някое време от мандатния си полет и да заличи спомена от ноемврийската катастрофа на управляващите в оставка…