К’во не чу още, българино?!

Най-слушаната родна песен на отминалата година се оказа „К’во не чу?“ на Дара. В нея лирическата героиня натъртва с укор, че мъжът на сърцето й се прави на глух, а вече би трябвало да е чул всички нейни доводи и терзания. Затова тя се зарича занапред да не му дава обяснения. Пропадналият окончателно дебат Нинова-Борисов се проведе, докато двамата се обясняваха, защо няма да се проведе. Това може да ви звучи като оксиморон, но определението напълно подхожда на родните политически нрави. И ние, подобно на глухия герой на Дара, се правим, че не сме чули всичко от тези хора и жадуваме за още и още. Какъв кошмар – дебатът окончателно пропадна!!! Сякаш е спрял токът, докато някой бие дузпа на финала на Шампионска лига. Та нима сте очаквали да чуете от двамата нещо повече от това, което се изля в ефира под формата на нападателни оправдания?!

Публиката бе напомпана с големи очаквания и щеше да остане разочарована, ако дебатът на четири очи се бе състоял. На него нямаше да се случи нищо извънредно или да се каже нещо, което вече не е чуто или прочетено сигурно стотици пъти. Единствено изконният нагон към сеир остана не почесан, но зрелища по нашите ширини – бол. А и двамата нямаше да си скочат, като козлета на мост. Щяха да са неузнаваемо кротки. Нинова щеше да опита да уязви Борисов, че не е довършил и двата си мандата, а той да й отвърне, че чак когато спечели избори, тогава може да му говори така. И ако Корнелия споменеше победата на Радев, Бойко моментално щеше да контрира, че това не е нейна победа, нито на партията й, а генералът е бил независим кандидат, който преди това даже е бил на служба при него. След това Борисов щеше да изтъкне, че вече е готов с имената на министрите си. Не че много е умувал по тях – просто те си бяха действащи министри, излъчени от ГЕРБ, до преди месец-два. А Нинова на свой ред щеше да заяви, че е твърде рано БСП да излиза с имена на министри, защото предстои коалиционно управление и най-малкото би било неуместно, да не кажем некоректно, да го прави, преди да са ясни резултатите от изборите и евентуалните партньори в управлението. Борисов щеше да се похвали с финансова стабилност и подобрени показатели, а Нинова щеше да заяви, че е много лесно да се биеш в гърдите, когато си взел 16 милиарда.

Досадно, нали? Не е ли чудесно, че ни спестиха всичко това, с което лягаме и ставаме, и без друго политизирани до полуда. Сега и двамата спокойно и напоително могат да обясняват, че опонентът им се е уплашил, защото не е бил подготвен или се е страхувал да отговори на въпрос, който всъщност нямаше да бъде зададен. И от двата лагера гръмко щяха да обявят своя лидер за победител в дебата, а почитателите им нито щяха да ги разлюбят, нито да ги заобичат повече. Съмнително е дали щяха да си спечелят нови фенове с оглед развитието на двубоя. Това по-скоро би могло да се случи при някои от по-малките формации, съсредоточени в подготовката си за прескачане на барирерата.

„Бойко я постави на мястото й“, щяха да ликуват избирателите на ГЕРБ. „Корнелия му даде да се разбере“, от своя страна щяха да ликуват привържениците на БСП. Борисов обича да казва, че и без петел ще съмне. Е, гарантирам ви, че утре слънцето ще изгрее и без дебат. Всъщност, к’во още не си чул, драги избирателю…

А докато лидерите на двете водещи политически сили уточняваха напоително защо няма да се срещнат пред камерите, служебният премиер Огнян Герджиков и министрите му поднесоха нещо като отчет за първия си месец на власт. Финансовите резултати за първите два месеца били по-добри от тези за същия период на предходната година, похвали се Герджиков. А това давало възможност за изплащане на Великденски надбавки за най-бедните пенсионери. Така Герджиков пое и неприкосновения ресор на Борисов с 40-те лева за големите празници. При това без да изтъква заслугата на борбата с контрабандата за щедрия подарък за старците. Борисов бе твърде зает с Нинова, за да му обърне внимание, но в края на краищата е по-важно кой ще даде Коледните надбавки. Битката ще става все по-ожесточена.

Но, животът не държи празно. Съдбата си знае работата и пропадналото зрелище на партийните вождове безапелационно бе заменено от мощен скандал с дипломатично-козметичен привкус. Дългогодишният дипломат от кариерата Елена Поптодорова призна вината си за случилото се в безмитния магазин на варшавското летище. Плати си глобата, веднага подаде оставка от престижния си пост, но още дълго има да плаща на жадния за политически трупове електорат. В народните представи дипломатът е поставен в графата на тези, дето „морни вода не пият“. В близко съседство с бирника на Андрешко. Затова и насладата, с която българите не спират гаврите си с бившия ни посланик във Вашингтон, са отблъскващи, но логични. Сега ни е паднала, „тая е от големото добрутро“. Да я вземем за мезе. Те ни лъжат, крадат и ни се подиграват толкова години, но и ние знаем как. Прошка няма да има. До следващия случай, маркиран като „шок“.

И накрая – видяхте ли как всички страхове, че мажоритарните избори ще вкарат в парламента всякакви екзотични птици, от които няма да има отърване, се материализираха от плът и кръв в пропорционалните листи. Приветствахме и втората вълна от певци, актьори и музиканти, след предците им от началото на 90-те. Ако попитате някой от онези герои, наивно повярвали, че могат да бъдат част от някаква промяна, какво си спомнят от участието им в политиката, те смутено и учтиво ще ви помолят да преминете към следващия въпрос…