Брутално срамният казус с уволнението на Иван Гарелов*

Брутално срамният казус с уволнението на Иван Гарелов е по-сериозен, отколкото си мислим. А първо да кажа, че не влагам никакви пристрастия и самият уволнен ми е безразличен.

Това коментира в профила си във фейсбук Николай Слатински.

Няма да споменавам аргументирано в този контекст и забележителната книга за двете тела на краля.

Няма и много да се спирам на моя личен проблем, който с все по-голяма сила като черна котка пресича професионалния ми път.

Факт е, всяка следваща власт става все по-нетърпима към мнението, което не й харесва, към критиката, към правото на хората да казват какво мислят и към свободата на човека да бъде личност. И няма значение дали тази власт е чела Карл Май, Карл Маркс или Карл Юнг. Тя е все по-зла и по-прибягваща към дисциплинарни репресии.

Човекът в професионално отношение има две тела, две роли, две проявления, две същности. Едната е извоюването със знания и експертност, с гражданска позиция и характер значимост. И неговите разбирания, капацитет, талант, интелект, подготвеност, визия и познание са форма на обществен капитал! Той не само има правото, но ако е личност има и задължението, дори моралния и граждански дълг пред обществото да говори, да дава гласност на своите оцени и възгледи, на своята експертиза! Това е също патриотизъм! Та нали за да стане Личност и Обществото е допринесло с нещо и то не малко.

В същото време, когато професионалистът е част от държавна институция (и не само държавна), той има и второ тяло, втора роля. На тях им дължи лоялност и търпи някои ограничения.

Конфликтът тук се решава, като човек много ясно дава да се разбере като какъв говори, в каква своя роля. Като заяви, например, че говори само от свое лично име и никого не ангажира със своето лично мнение.

Вижте началото на моя сайт! Може ли само защото някой ми е работодател в даден момент, той да ми запушва устата по всички измерения на националната сигурност и да лишава България от знанията ми, които тя ми е помогнала да придобия и може би има потребност от тях?

Но пак казвам - това е тенденцията: властта става все по-малко склонна да търпи и толерира играта на демокрация и все по-агресивна към личността и другото мнение.

Така че у нас по въпроса за плурализма две мнения няма. И все повече няма!

* Заглавието е на редакцията