Ликвидирайте държавата на Делян Пеевски

Преди две години- на 15.12.2015 г., предоставих на Factor.bg един текст под учудващото тогава заглавие „Химерната държава на Пеевски се срути“. Тогава бях убеден, очаквах и се надявах, че смисловият план на новите български капиталисти е в позиция на сериозен анализ. Това предполагаше: осъзнаване, преосмисляне и категорична промяна на методите за забогатяване. Явно не съм бил много наред, лъгал съм се, заблуждавал или по-точно бленувал съм за точната им оценка. Но не би!

Това коментира Кольо Парамов.

Ползвах г-н Делян Пеевски за пример с ясната проекция за неговото тогавашно настояще и бъдещето му днес. Да си призная нещо наистина не съм улучил в аванс! Защо? Защото очаквах, че тези които ползват парите му за пропаганда и влияние ще моделират друг път на медийна транслация чрез образа на Пеевски. Неговите рекламатори и блюстители на словото му обаче не си смениха нито арогантния нрав, нито козината. Далече по-зле, далече по-силно, далече по-нагло и безобразно част от авторите на „Блиц“, „Телеграф“, „Монитор“ и „Политика“ се преекспонират като лъжливи писачи. Те превъзнасят своя гуру Пеевски.

Превъзнасят го като прекрасен платец и се стремят да унижат и унищожат всеки,

който каже и дума по негов адрес. Всеки, който изрече другото, нестандартното слово, който си позволи да мисли на глас, попада под голямата им словестна брадва. Тази кохорта на силата на опаричения лакей надали предполага или по-скоро не осъзнава, че не всякога силата на словото пресъздадено като сила на неистината успява! Пишат, плюят, лъжат, за да те цапат и клеветят както им попаднеш.

Те, Пеевските медии в България, губят ума и дума. Те няма да спрат да лъжат, да заменят биографии, да отричат годините ни. За тях днес всичко и всякъде е разрешено. За тях всичко и всякога е позволено. Зад тях всичко и всякак е възможно и осъществимо. Само да не им попаднеш в целта. Само да проговориш на криво и краят „със“ теб е готов.

Тази омраза на самозабравилите се творци, загубили достойнство, образ и подобие в защита на едно богатство, е вече фатална за България. Те смятат, че трябва само да си окончателно обезчовечен, окончателно зависим като просяк, за да си им полезен. Този утвърждаващ се вече нагъл подход като оценка на деня и „врага като личност“ обезверява до дъно всеки от нас. Обезверява и поставя другото клеймо на „новия капитализъм“ в България.

Хората, за които няма възпираща сила от действащата власт,

гледат на другия като на елементарната посредственост и пословичната зависимост, като на придворная прислуга. Липсващият възлов и преломен проглед на действителността у нас ни тика ускорено към другия очакван и яростен край. Краят на тежката зависимост, на огромната омраза, на непризнаването на инакомислещия като личност със своите сила, авторитет, достойнство и професионалзъм. Отрицанието, към което се стремят Пеевските медийни акули е знаменателно. Чрез тяхното двуличие всеки от другата страна на барикадата трябва да бъде сразен, духовно ликвидиран и омерзен. За тях няма нито срам, нито свян, нито подлост, нито низост, важното е Издателят да е упоменат, уважен и увековечен.

А другите- кучета ги яли!

Така, уважаеми дами и господа! Дотук го докарахме с Прехода.

Цели 28 години се сучим и въртим, за да родим идеала на една „нова свобода“. Но родихме другата й сила- силата на подлостта, завистта и наглостта. Когато днес възставам срещу „Пеевските медии“, искам изрично да подчертая, че проблемът тепърва ще се прехвърли на „Пеевската държава“. За тях, медиите, разделителната линия на неугодния им български политик, сравнен с Бай Ганьо, е константна величина за падението им. Сравнявайки ни с Бай Ганьо, фаворизирайки техния Издател, медийните автори и редактори се докосват до съвършенния нихилизъм. Този устрем на фалшивата интерпретация на новия ни живот няма начин утре да не докосне цялата ни държава, а не само „държавата на Пеевски“. Затова, колкото и парадоксално да звучи, смятам, че вече имам една по-голяма задача. Трябва да отделим „държавата на Пеевски“ от България. Едно голямо предизвикателство, което бих обозначил в няколко ясни заглавия, определяйки ги като твърде важни за Републиката.

Да закрием веднага „държавата на Пеевски“!

„Държавата на Пеевски“- унижение за българите!

Държавата на Пеевски“ и силата на вашето падение.

Химерната „държава на Пеевски“ вече срути България.

Ликвидирайте „държавата на Пеевски“!

Чрез тези лозунги отправям зов за помощ към българската политическа класа, към действащите парламентаристи, към всички видове прокуратури и съдилища, към българското правителство:

Разберете и осмислете пародията и силата на Пеевската пропаганда. Тя е платена антагонистика за онова отрицание, което отхвърля всички ни по един едновременно парадоксален и вулгарен начин.

Осъзнайте голямата й наглост и сегашното й безвремие. Защото утре и Вие ще попаднете под ударите й. Утре и вие ще бъдете отречени. Утре и вие ще бъдете наклеветени и овъргаляни в калта. При това нагло, безпощадно и безпардонно както само Пеевските медии могат.

А на Пеевски, на капиталиста, на парламентариста г-н Делян Пеевски искам искрено и по човешки да кажа: „Ало, Пеевски! Кацни на земята иначе твоята утопична държава ще те погълне. По-скоро ще те прати на Луната, че и по-нагоре...“