Новите ракети на Путин и Западът

Нито една точка на този свят вече няма да е защитена от руските ракети. Новата ракета с ядрен двигател, която беше изпитана в края на 2017 година, може да достигне до всяка точка на земята. Това обяви Владимир Путин в своето годишно обръщение към нацията. Всички съществуващи отбранителни системи били безсилни пред новата междуконтинентална ракета, също както и срещу новата свръхзвукова ракета „Кинжал“. Новата ракетна система е „непобедима", заяви още Путин. В своята презентация, придружена от показването на видеофилми, той представи също и подводни дрони, способни да пренасят ядрено оръжие и възторжено заяви, че новата система е „просто фантастична“.

Руският президент не смята, че новите разработки биха могли да се тълкуват като едностранно въоръжаване на страната: „Става дума за нови стратегически ракетни системи на Русия, които разработихме в отговор на едностранното оттегляне на САЩ от Договора за противоракетна отбрана и на фактическото разполагане на подобни системи на територията на САЩ и извън нея“, заяви Путин.

В речта му съвсем ясно прозвуча самочувствие от новата мощ: „Никой не искаше да разговаря с нас, никой не искаше да ни чуе. Сега Вие ще ни слушате“, заяви той под гръмките ръкопляскания на публиката.

Заплашителна реторика

Речта на Путин буди спомените за Студената война, когато Русия и САЩ бяха застанали едни срещу други начело на два силно въоръжени блока. От едната страна бяха държавите от Варшавския договор, водени от Русия, от другата страна - бившите държави-членки на НАТО, водени от САЩ. Политоложката Сузане Шпан казва в разговор с ДВ, че речта на Путин ѝ е напомнила за времето на голямата надпревара във въоръжаването, когато главният враг на СССР са били САЩ.

Някои изявления от страна на САЩ също напомнят за времената на надпреварата във въоръжаването.Преди един месец Пентагонът представи новата американска ядрена стратегия и не остави никакво съмнение срещу кого е насочена тя: „Нашата стратегия трябва да накара Русия да разбере, че всякакъв вид употреба на ядрени оръжия е неприемлива, независимо колко е ограничена“, заявиха от Вашингтон. А в средата на февруари бившият вицепрезидент по времето на Барак Обама Джо Байдън също използва в речта си в Мюнхен думи, които напомняха за времето на Студената война. „Днес Кремъл и Путин правят всичко възможно, за да разрушат либералния световен ред, да отслабят НАТО, да изпразнят от съдържание западните демокрации и да съсипят трансатлантическото партньорство“, заяви Байдън пред Международната конференция за сигурността.

Западът взима тези заявления на сериозно. За това говори и дискусията за създаване на нов команден център на Бундесвера в рамките на сегашното преструктуриране на НАТО. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви: „Ние имаме нужда от една командна структура, която да гарантира, че необходимите военни части навреме ще се окажат на точно необходимото място, с необходимото за целта въоръжение".

НАТО се въоръжава и с ядрени оръжия.Новата ядрена стратегия предвижда модернизирането на разположените в Германия американски атомни бомби. Става дума за общо 20 бомби, всяка една от които има четири пъти по-голяма разрушителна мощ от бомбата, хвърлена над Хирошима. Тези бомби са на борда на самолети тип „Торнадо", разположени във военната база Бюхел в провинция Райнланд-Пфалц.

Логика от отминали времена

Историкът Од Арне Вестад, автор на книга за Студената война, твърди, че сегашното въоръжаване напомня за логиката на Студената война, включително и поради това, че голяма част от сегашното поколение политици е свързано с онова време. „Идеите и представите за Студената война възникнаха в един контекст, който продължава да бъде валиден за тези политици“, казва той. Според него обаче, контекстът междувременно се е променил коренно. Той се отличава от времето до 1989 година в две отношения. Първо, Западът и Изтокът вече не носители на две конкуриращи се идеологии. Русия също се е сбогувала с комунизма в голяма степан. И САЩ вече почти не вярват на глобалната пробивна сила на капитализма и демокрацията. „Новият световен ред, за който навремето говореше американският президент Джордж Буш, претърпя пълно фиаско след нахлуването в Ирак“, твърди Од Арне Вестад.

Тясно свързана с идеологическото отрезвяване е и загубата на военна и политическа мощ и от двете страни. „Руско-американските отношения са обтегнати, но вече не става дума за двете суперсили, изправени една срещу друга през по-голямата част на 20-ия век. Отдавна вече не живеем в двуполюсна система, чиито порядък се определя от тези две империи“, казва Вестад. Действително и двете държави трябваше да се примирят със загубата на мощ и влияние. За разлика от времето на Студената война, техният глобален авторитет вече не е несъмнен. Особено отчетливо това се забелязва в Близкия изток. САЩ до голяма степен се изтеглиха от региона или поне не желаят да налагат своя ред там. Русия пък засили присъствието и влиянието си в региона и допринесе значително за запазването на властта на Башар Асад в Сирия. Москва обаче не казва как ще изглежда политическото бъдеще на страната.

Потребност от признание

Не е ясно докъде ще доведе руската властова политика. Анализирайки речта на Путин, политоложката Сузане Шпан твърди, че тя най-вероятно е израз на желанието на Русия да получи международно признание. „Мисля, че вече може да се говори за надпревара във въоръжаването. Но Путин накрая каза, че целта му е да се стигне до преговори, както и че Русия иска да бъде призната за равноправен партньор и световна сила. Мисля, че това е опит да се оказва натиск над Запада, САЩ и Европа, за да бъде призната Руската федерация като равноправен партньор“, заключава политоложката.