Случаите с Косово и Крим демонстрират сериозно противоречие между правото на самоопределение и нерушимостта на границите, както и стремежът на силните държави да се облягат на единия или на другия принцип, съгласно собствените интереси.
Това коментира за сайта „Епицентър“ Антон Гицов.
След неотдавнашното си посещение си в Крим, Волен Сидеров обяви, че Крим не е анексиран, и в тази връзка неговият партньор в Патриотичния блок Валери Симеонов заяви обратното, както и че действията на Русия са акт на агресия и са в нарушаване на международното право, а от "Демократична България" заявиха, че "става дума за украинска територия, окупирана от Русия и анексирана от нея". Помолен за коментар, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че не приема тезата на лидера на "Атака", че няма окупация на Крим.
Нека погледнем обаче как стои въпроса от руска гледна точка. В исторически план Кримският полуостров е бил неизменна част от Русия. През първата половина на 19 век Русия превръща най-големия град на полуострова - Севастопол, в база за своя Черноморски флот и по време на Втората световна война битката за Севастопол е една от най - ожесточените между Вермахта и Червената армия.
През 1954 г., Никита Хрущов го присъединява към Украйна , но според Михаил Горбачов, това е незаконна анексия в полза на Украйна, тъй като този акт е осъществен, без да се вземе мнението и съгласието на преобладаващото руско население там.
Това мнение се споделя и от някои западни историци и анализатори, между които професорът от Кентския университет. Ричард Сакуа в книгата му "Frontline Ukraine".Въпреки това, след разпадането на Съветския съюз проблеми няма, Крим е автономна република, между Русия и Украйна има споразумение Русия да запази използването на изключително важната за нея стратегическа военноморска база в Севастопол, която и дава възможност за излаз към Средиземно море и Атлантическия океан.
Положението обаче коренно се променя в началото на 2014 г., когато не без съдействието на САЩ проруското правителство на Янукович е заменено от проамериканско националистическо такова със силен антируски уклон, което не е прието добре от руското население в Крим, а и в Донбас и Донецк. Отделно за Русия възниква реалната опасност, това правителство да прекрати споразумението за руската база в Севастопол и тя да се превърне в американска и натовска такава, създавайки по този начин заплаха за нейната националната сигурност.
Това е абсолютна недопустимо за Москва, и за нея единственият изход е Крим да се присъедини обратно към Русия. На 16 март 2014 г. в Крим се провежда референдум, има и чужди наблюдатели, няма никакво присъствие на руски войски и 95.5% от участниците в референдума гласуват за присъединяване към Русия.
Отделянето на Крим от Украйна чрез референдум действително влиза в противоречие с Украинската конституция, но трудно може да бъде определено като анексия, защото анексия означава присъединяването на една чужда територия чрез предварителна военна интервенция и окупация от армия. Такава в Крим по време на референдума няма.
Действията на Русия по отношение на Украйна и Крим напомнят силно Карибската криза от октомври 1962 г., когато в отговор на разполагането от САЩ недалече от границата със Съветския съюз край Измир в Турция, на ракети със среден радиус на действие, Съветския съюз започва изграждането на ракетна база в Куба. Америка се чувства застрашена, Латинска Америка е нейният "заден двор", където не може да се допусне разполагане на съветски военни бази.
Кенеди заплашва да бомбардира съветските инсталации и опасността от война е избегната чрез дипломатически преговори и взаимни отстъпки. Аналогично, Украйна е нещо като свой "заден двор" за Русия, след разпадането на Съветския съюз тя е обградена от проамерикански и антируски държави като станалите членки на НАТО Литва, Латвия и Естония, в Грузия при бившият президент Саакашвили бяха проведени съвместни американо - грузински военни учения.
Това Русия преглътна, но нямаше начин да допусне един проамерикански режим в Украйна, изявяващ желание Украйна да стане член на НАТО, да й отнеме военноморската база в Севастопол и да я предостави на САЩ и НАТО. Когато става дума са геополитически интерес, за национална сигурност, международното право в случай като този е последното нещо, от което държава като Русия ще се вълнува. Което се отнася между впрочем до всички велики сили.
Доколко обаче присъединяването на Крим към Русия противоречи на международното право?
Има два основополагащи принципа, на които се опира международното право, по отношение на отцепването на една територия от дадена държава и оформянето и като самостоятелна независима държава. Единият е принципът за нерушимост на границите, а вторият за правото на самоопределение.
Правото за самоопределение е закрепено в Хартата на ООН, както и в редица други международни конвенции. На базата на този принцип беше създадена държавата Косово. Но както в Косово, така и в Крим, от Сърбия и съответно от Украйна бяха откъснато територии, което противоречи на международно утвърдения принцип за териториален интегритет, или за нерушимост на границите, който е заложен в глава първа чл. 4-ти на Устава на ООН.
Случаите с Косово и Крим демонстрират сериозно противоречие между правото на самоопределение и нерушимостта на границите, както и стремежът на силните държави да се облягат на единия или на другия принцип, съгласно собствените интереси. Пример в това отношение е Великобритания. До 1713 г. Гибралтар е бил част от Испания, но е завладян от Британската империя, която изгражда там военноморска база и постепенно населява територията с британски граждани. Испания иска да си върне Гибралтар, но на референдум през 2002 г. преобладаващото британско население гласува Гибралтар да остане част от Обединеното кралство.
По същия начин Фолклендските острови в близост до Аржентина са постъпено заселени от британци, провъзгласени са през 1918 г. за Британска задморска територия, и през 2013 г., след референдум населението гласува да остане под управлението на короната. Позицията на Лондон е, че заселниците имат право на самоопределение. Според Аржентина това не важи при нарушение на принципа на нерушимост на границите.
И САЩ имат проблеми по отношение на прилагането на принципите на правото на самоопределение и нерушимостта на границите. До 1893 г. Хаваите са конституционна монархия, но на 16 януари същата година дипломатическата и военна мисия на САЩ в тази страна организират преврат. В Хаваите се заселват американски емигранти, като постепенно коренното население става малцинство.
На 21 юли 1959 г. в Хаваите е организиран референдум с предизвестен изход и на 21 август 1959 г. Хаваите официално са обявени за 50-ти американски щат. Мексико също става жертва на американските апетити. След получаването на независимост от Испания, на 4 октомври 1924 г. ново сформираният Мексикански Конгрес обявява създаването на Обединените мексикански щати. На територията на Тексас обаче американските заселници постепенно надвишават по численост мексиканците.
През октомври 1835 г. те организират т.н. Тексаска революция и през март обявяват независимост и създаване на република, която Мексико не признава. През 1845 г. тя е анексирана и става 28-ят щат на САЩ. По - късно, даже без никакви претенции за право на самоопределение, в резултат на военни действия и окупация, САЩ отнемат от Мексико днешните американски щати Калифорния, Невада и Юта, части от Аризона, Уайоминг и Колорадо и Ню Мексико.
По подобен начин стои и въпроса с кюрдите. Съгласно международното право, те имат право на самоопределение. Само че, никоя от великите сили не им го признава. Турция например призна правото на самоопределение на албанците в Косово, но отрича това право не само на собствените кюрди, но и на собствените кюрди, че и на кюрдите в Ирак и Сирия.
Така че, законността на отделянето чрез референдум на една народност с територията, която населява, от друга държава, може да противоречи или да не противоречи на международното право, според това как днес великите сили го тълкуват, а те го тълкуват според собствените си геополитически интереси. САЩ подкрепиха това право на Косово и в замяна им беше дадена възможността да изградят най-голямата военна база на Балканите.
Освен на Крим, Русия подкрепи правото на самоопределение на откъсналите се от Грузия Абхазкия и Южна Осетия, но пък все още не признава независимостта на Нагорни Карабах, откъснал се като самостоятелна държава от Азербайджан с референдум през 1991 г., за да не дразни Баку, въздържа се и от подкрепа на стремежа към самоопределение и независимост на кюрдите в Ирак, Турция и Иран, за да не си разваля отношенията с тези страни.
Така че, днес, великите сили отдавна са се отказали от зачитане на международното право; то се изважда от нафталина и изтупва от прахта, само когато това им е угодно.
А за разрешаването на международни конфликти има създаден механизъм - Съветът за сигурност при Обединените нации. Само с негова приета резолюция, следва да бъде предприета военна интервенция в район с размирици или срещу страна, която ги причинява, или осъществява действия застрашаващи сигурността на местно население или на съседни държави.
При разпадането на Югославия обаче, срещу Сърбия бяха предприети военни действия, без решение на Съвета за сигурност. Същото стана и при войната и бомбардировките срещу Ирак, Либия и Сирия. Последният пример беше ударът с ракети върху контролирана от сирийското правителство територия от страна на САЩ, Великобритания и Франция като предупреждение към режима на Асад за използване на химическо оръжие. Постоянният представител на САЩ при ООН Ники Хейли заяви, че САЩ ще извършат такава операция със или без резолюция на ООН, както и стана. САЩ и Великобритания изразиха даже мнението, че е безсмислено да се търси одобрение на планираната наказателна операция срещу Сирия, защото Русия ще наложи вето.
Но такава позиция обезсмисля самото съществуване и роля на Съвета за сигурност, защото налага една нова доктрина в международните отношения- правото на силните да определят, кой е крив и кой право и да раздават правосъдие.
На практика тази доктрина се прилага и в момента от по - силната Турция спрямо по - слабата Сирия, чрез военни операции на турската армия на сирийска територия срещу местните кюрди.
През пролетта и лятото на 1994 г. правителството на Руанда, намиращо се под контрола на племето хути предприе масово изтребление на хора от племето тутси, характеризирано от международната общност като геноцид. Осъдително събитие, което напълно оправдаваше в съответствие с международното право приемане на съответна резолюция от Съвета на Сигурност и изпращане на сили на ООН в тази страна за предотвратяване на погрома върху тутси населението.
Но Руанда е в Африка, там няма петрол или газ, не е интересна в политически план, и изтреблението на невинни хора беше извършено пред безучастния поглед на великите сили. Украйна обаче, и по - специално Крим са важни елементи в геополитическите планове на САЩ и НАТО за изолация на Русия, която тръгна да възстановява двуполюсния модел, така както той съществуваше по времето на Съветския съюз. Също така, Сирия не е като Руанда, там има петрол и газ, през нейната територия е възможно изграждането на газопровод към Европа през Средиземно море, затова тя е поле на геополитически интереси и сблъсък. Русия не само вече има в Сирия военноморска и сухопътна база, но и е получила концесии за добив на петрол.
А веднъж установила контрол върху Сирия, тя може, току - виж, да разпространи влиянието си върху съседни страни от региона и да застраши американските интереси и тези на съюзниците от НАТО. И в този сблъсък, международното право витае някъде из мъгливите облаци, зачитането на териториалната цялост на Сирия, може да е в полза на Русия, но не и на главните и геополитически противници - САЩ и Великобритания и даже не в интерес и на поддържащата с Русия приятелски отношения Турция.
Следва да се отбележи, че и приемането на резолюция от Съвета за Сигурност не е гаранция, че страната, срещу която тя е гласувана, ще я изпълни, или че великите сили ще я принудят да я изпълни. След шестдневната израело - арабската война от 1967 г. Съвета за сигурност гласува ред резолюции, в които заяви, че е недопустимо завладяването от Израел на чужди територии чрез военни действия. На 23 декември 2016 г. Съвета за сигурност за пореден път прие резолюция (САЩ се въздържаха), с която обяви изграждането на израелски селища на Западния бряг за нарушение на международното право и призова Израел да спре изселническата дейност. Окупацията на палестински територии и заселническата дейност продължава, но никой и не помисля да наложи санкции на Израел за нарушаване на международното право.
Що се отнася до България, очевидно е, че членството и в НАТО и ЕС силно ограничава възможността и да има самостоятелна външна политика, в съответствие с нейни специфични национални интереси. България, в съответствие с декларираната безрезервна евроатлантическа солидарност, предостави въздушната си територия на американските и натовски самолети за атака върху Сърбия, подкрепи войната срещу Ирак и даже даде жертви в тази страна, а неотдавна изказа на практика подкрепа на ракетните операции на САЩ, Великобритания и Франция срещу Сирия, т.е. подкрепи действия, не основани на международни право, което изисква те да са одобрени от резолюции на Съвета за сигурност на ООН.
Което и не и дава кой знае какво право на български политици да се позовават на международното право, когато обвиняват Русия по отношение на Крим.
Защото за какво международно право може да се говори, когато то днес е превърнато в слугиня на силните на деня?
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Ристе
Коментиран от #2
13:12 02.05.2018
2 Танас
До коментар #1 от "Ристе":
Ристе, прочети македонската история, тя наистина може да се нарече боза.Иначе кое според теб не е така в статията по-горе? Дай пример.
Аз давам един пример, че поне в част от горното има истина - Голанските възвишения са анексирани от Израел. Това вече си е анексия, случила се след военни действия.
За Северен Кипър даже няма написано, но там какво е?
13:22 02.05.2018
3 BULLSHIT
13:25 02.05.2018
4 Рубладжийче
Коментиран от #27
13:32 02.05.2018
5 Хасан
13:35 02.05.2018
6 Владо Вр
13:37 02.05.2018
7 Хасан
13:38 02.05.2018
8 Мислене
13:53 02.05.2018
9 Пешо
Коментиран от #14
13:53 02.05.2018
10 новичок
13:56 02.05.2018
11 антисоросоид
14:19 02.05.2018
12 Диоген
14:59 02.05.2018
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Везнев
До коментар #9 от "Пешо":
Сега ,да ти обясня на теб и Хасанчо защо не се споменава Кримското Ханство и защо никой защитник на меж.право не го взема това ханство за отправна точка на въпросната дискусия. Има няколко причини.1. Татарите не са били месните жители-а са дошли със ордата на монголците-демек не са месни аборигени.2. Това ханство не е имало статут на държава-не е било признато като административна еденица от никоя тогавашна държава.3. Няма определение за оседналост на въпросните татари в това ханство-те са били" качевники"-местили са се от място на място и не са водели уседнал живот та да претендират за землище или своя държава.4. Критерият и претенциите за принадлежаща земя на един народ е,че те е трябвало да развиват държавническа дейност-да строят градове-да имат на тази земя столица на държавата си-да строят пътища и тържища и т.н...А реално татарите са имали няколко постове около заливите,за обзор на Ч.Море-нищо повече. Преди 15-20 години кримските татари бяха поканили световни историци да проверят дали те имат същите тези критерии написани от мен за да имат повод да създават своя република-отговорът беше категоричен -не...Та не се лъжете по тази партенка...по тази логика-в Б.Дом сега трябваше да седи някой апачи с името Винету..15:09 02.05.2018
15 ТермиНАТОр
По-интересното е, че лочещите пропагандните им диарии са неосъзнати джендъри, престарели уроди, които отдавна не знаят с какво пикаят, клекнали в олайнянените си изгнили селски кенефи из запуснатите и събарящи се селски колиби.
Малашевския полк ви очаква сакати, безпаметни зомбита.
Коментиран от #17, #24
16:31 02.05.2018
16 кирил
Коментиран от #19, #22
17:09 02.05.2018
17 Абе Пепинчо..
До коментар #15 от "ТермиНАТОр":
Айде ..айде...Всички знаем кой са джендъри и как развявате прашките на Прайда..Не се прави на ущипана игуменка-иначе поста ти отива много на психологическият ти образ..17:25 02.05.2018
18 панов
17:43 02.05.2018
19 Сибирь
До коментар #16 от "кирил":
Алоооо, събуди се !!! До 5-10 години държава украйна няма да има ! То и сега са на последни издихания! Това как Русия щяла да им плаща репарации и как щели да вземат половина и европейска част - пиъай ги тия отворковци как точно ще стане!01:00 03.05.2018
20 Сибирь
01:02 03.05.2018
21 Цар Вул
Отлична,прекрасна статия!!Направо в Десетката!!!Особено за Косово!
Само,че автора е забравил къде паднаха "краварски "ракети",освен в
СФРЮ!!Но на неправилното място!!!Трябваше да паднат на главите на тия джендъри,които се изявяват тук като демократи!!!Да знаете тъпун-
гери джендърски много има да чакате/до Второ пришествие/ за да се осъществят мечтите Ви!Чак ми е жал за Вас!!А Аз с кеф ще гледам парада на Победата и ще се кефя,,а Вие?Вии сте идиоти!!!Ще има:
"Говори Москва"!Парад мирно!И ще започне нещо,което Хитлер много му се е искало,но......хвана Бога за чадъра!!!Прости ми Господи!!!
Коментиран от #28
06:36 03.05.2018
22 goni
До коментар #16 от "кирил":
Напълно съм съгласен с теб!:) Само да добавя че това ще стане, когато Мексико започне да граничи с Канада!:)Коментиран от #25
09:49 03.05.2018
23 Грую
12:49 03.05.2018
24 Психиатър
До коментар #15 от "ТермиНАТОр":
Състоянието ти е лошо ! Обади се бързо на 112!12:19 04.05.2018
25 Гост
До коментар #22 от "goni":
Ами то почти граничи ,като знам колко мексиканци живеят в Чикаго !12:25 04.05.2018
26 Този коментар е премахнат от модератор.
27 Този коментар е премахнат от модератор.
28 Асен Манев
До коментар #21 от "Цар Вул":
#ЦарВул, трябва да ти кажа нещо. Тази година, откакто разбрах за неща, които не знаех за Мустафа Джемилев. Това ме кара да стана много ядосан от неизяснените последствия, написани в Уикипедията. Става дума за онези руски ненормални окупационни сили и руските ченгета. Тези руски органи на реда ще съжаляват за злокобното минало, в който Мустафа Джемилев и кримските татари са били лишени да не се връщат в тяхната им родна Република Крим. И знаеш ли защо обвинявам тях #ЦарВул, защото тези руски органи на реда се държат неадекватно срещу Мустафа Джемилев и кримските татари, все едно са техни роби. И това изобщо не ми харесва тези руски власти да се държат зле с кримските татари. Тези руски органи на реда ще съжаляват за злокобното минало на кримските татари, които те някога са преживели. Аз лично ще изтребя всички руски органи на реда, като ги накажа със смърт чрез убийство, щом не престават да забранят на кримските татари и на Мустафа Джемилев да се завърнат в родния си Крим, та дано осъзнаят, че всеки гражданин, в каквато и да е страна е свободен да си прави каквото самия той иска, така както полицаите са свободни да правят, каквото си искат.14:19 19.06.2019