Джендър-идеологията не иска равенство, а господство

Всички вече чухме, че в държави и международни организации, където властва джендър-идеологията, се изкореняват понятия като „майка“ и „баща“ и се заменят с „родител 1“ и „родител 2“, а бременните жени са наричанни „бременни хора“, за да не се били обиждали трансджендърите. Станахме свидетели, че се въвежда „трети пол“ в паспортите, променя се националния химн, а децата, които се притесняват да бъдат в една съблекалня или тоалетна с представители на противоположния пол, които се изживяват като нещо друго, са изолирани (Канада). И прочие.

Чуйте обаче още джендър-иновации. В Университета в Мериленд, САЩ, вече се изисква от студенти и преподаватели да не употребяват термините „мъж“ и „жена“. Вместо това трябвало да се казва „цисджендър“ или – забележете! – „не-трансджендър мъж“ и „не-трансджендър жена“.

Тази терминология е въведена и в общонационален мащаб - при регистрация за кандидатстване в американските юридически факултети с теста LSAT, в графата „пол“ са посочени десетина джендъра – демиджендър, андрогин, аджендър, както и... „не-трансджендър мъж“ и „не-трансджендър жена“. Има и възможност за свободно допълване на още новоизмислени джендъри. Не, това не са фейк нюз – отворете сайта на посочения университет и прочетете указанията на службата по, казано накратко, равенство на джендърите. Вижте сайта на LSAT и другаде.

Какъв е проблемът ли? Вижда се с просто око! Да си мъж или жена вече е нещо невалидно, то е извън нормата. Затова се дефинира във въпросните указания като отклонение от валидното и нормата. А валидното и нормата е само трансджендърът. Не си просто мъж или жена, ти си не-трансджендър. Все едно да кажеш на кучето – ти си „не-коте“. И това не са просто пожелателни препоръки. Неспазването им се посреща със санкции, остракизъм, изключване, омраза. Силово се налага потискане и ерозиране на мъжката и женската идентичност в полза на трансджендър идентичността.

Това са все по-уродливите плодове на джендър-идеологията, които пълзят като проказа там, където тази идеология е получила политическо представителство и власт (Канада, Великобритания, Австралия, управляваните от соросоидите щати на САЩ). За онези, които упорито отказват да разберат какво се обозначава с понятието „джендър-идеология“, ще кажа за пореден път.

Това е ненаучното разбиране, че полът не се детерминира от генетиката и биологичните характеристики, а се определя от личния избор. Не социалният пол (джендърът) като социална надстройка и роли, които са неразривно свързани с биологичния пол, а разкъсване на двете понятия и индоктринирането от ранна детска възраст, че детето не е момче или момиче, както се е родило, а само трябва да си избере пол.

Няма научен консенсус по този въпрос, най-меко казано. Защото е безсъмнено доказано, че полът се кодира на гененично ниво във всяка клетка от момента на зачеването и не подлежи на промяна до смъртта. Никакви хирургически или хормонални интервенции не могат да променят това. Този ненаучен характер на идеята за разкъсване на биологичния от социалния пол е причината да се говори за „джендър-идеология“ – система от идеи, вярвания и убеждения, които са превърнати в платформа за социален и политически активизъм.

Тази идеология обаче е не само в разрез с науката. Тя все повече се превръща в отрицание на идеята за равенство, човешки права и достойнство на личността. Отрицание на фундаментите на модерното общество, основано на свободата и взаимното уважение към различията.

Ако джендър-идеологията се бореше за равенство и уважение към различията, то нямаше да иска потискане на мъжката и женската идентичност. Нямаше да обявява за неприемливи базисни понятия на човешкия род като "майка" и "баща" и насилствено, чрез държавни регулации, да ги заменя с "родител 1" и "родител 2", или да заменя "бременна жена" с "бременен човек".

Щеше да иска уважение към различието на трансджендърите и да изисква, примерно, те да бъдат наричани "транс-майки" и "транс-бащи", а не да изличава майките и бащите. Нямаше да изисква мъжете и жените да не бъдат себе си и да се наричат "не-трансджендър". Не. Джендър-идеологията е тоталитарна доктрина, която е насочена към тотална подмяна на социо-културния код на човечеството, към налагане на един малцинствен стереотип като универсална и задължителна за всички социална норма.

Към подмяна и контрол на езика ни, мислите и чувствата ни. Всичко трябва да се предефинира през гледната точка, ценностите и стереотипите на трансджендърите. Да се унифицира според техните искания. Да се подчини на специалните права, които те искат за себе си, отричайки правата на другите. За тях уважението към различията означава само едно - уеднаквяване на всички социални норми с техния начин на живот.

Защото само те са валидни, а всички останали сме невалидни и трябва да се откажем от своята идентичност. Техните чувства се наранявали и те се чувствали дискриминирани от това, че имало мъже и жени. И затова ние трябва да спрем да се наричаме мъже и жени, а според някои джендър-екстремисти дори да се срамуваме от това. И да уважаваме само тяхната гордост.

Джендър-идеологията, която в разрез с науката твърди, че биологичният пол е без значение, защото полът бил въпрос на личен избор, щеше да е просто екстравагантна гледна точка, към която да се отнасяме с търпимост и уважение като към всяко мнение, с което не сме съгласни. Но тя иска да подчини обществото на своите постулати. Не се бори за равенство, а за господство. Не се стреми към уважение на различията, а към унификация на човечеството под своите фалшиви знамена.

Всичко това става под фаливата маска на толерантност и борба с езика на омразата. Маска, сглобена от кухи фрази и високопарни претенции, която се разпада колчем видиш реалните им дела и отношение към различните от тях. Достатъчно е да видим поведението, говоренето, блоговете, фейсбук-профилите на много от гласовитите привърженици на джендър-идеологията у нас и в чужбина за последните да кажем десетина години. Направете го. И ще видите с очите си гейзери от омраза и нетолерантност по всякакви теми и всякакви поводи.

Тотална враждебност срещу всяко мнение, с което не са съгласни, дори когато мнението е съвсем легитимно и толерантно. Сатанинска злоба и обиди ad hominem се лее срещу личности и всякакви опоненти по социални, политически и всевъзможни други въпроси. Хейт. Системен и неугасим. Глашатаи на омразата, а не борци за равенство.

Те банват, блокират, крещят, зъбят се – който не е с тях и като тях, е против тях. Няма разговор, има заклеймяване. Няма демократична дискусия, има словесна инквизиция. Има и такива, които не приемат всичко това, но са или принудени „да пеят в хора“, за да не бъдат изключени, или са дистанцирани от борбата на джендър-идеолозите.

Заради всичко това няма да приемем джендър-идеологията. Никога! Защото сме XXI век и никой - държава или малцинство - не може да ни принуждава да изличаваме идентичността си, за да изпъква нечия друга. Равенство и разнообразие означава всеки да се гордее с идентичността си. Да има уважение към различните мнения и спор с аргументи, а не с обиди. Това е бъдещето. И модерността. Омразата и претенцията, че някой е по-равен от другия и трябва да му определя как да живее и какво да мисли, е мухлясалото минало, с което рано или късно ще се разделим. Всичко останало е от Лукавия.

Борислав Цеков е доктор по конституционно право