Русия стана друга. Поне за месец

Дали това Световно първенство промени Русия? Да. За дълго? Едва ли. Но поне за месец вместо сива, навъсена и страхлива Русия стана пъстра, весела и смела. Както за външния свят, така и за самите руснаци, пише Юри Решето.

Когато през изминалите дни минавах покрай руските полицаи, чиито сиви униформи се отличаваха ясно от многоцветните дрехи на футболните фенове, първата мисъл, която минаваше през ума ми, не беше ограничаването на свободата на мненията. А сигурността на най-големия спортен празник, която Русия успя да гарантира. При това с успех.

Руските метрополии заприличаха на европейски градове

Този успех се дължи най-вече на единствената по рода си смесица от сигурност и жизнерадост, която превърна Москва и другите места, в които се играха мачовете, в европейски градове. Този успех не се дължи на цялостното покритие на мобилните мрежи, на предаването на живо на мачовете в метрото, нито на безплатните влакове за феновете, или пък на автобусните спирки, на които можеш да си заредиш смартфона.

Да, от тези услуги спечелиха всички. Но много по-важно от всичко това беше усещането да можеш да бъдеш такъв, какъвто искаш. На терасата на някой бар някой крещи "Гоооол!". Спонтанно се прегръща с непознати от радост. Или за утеха. Друг пък танцува на перона на някоя гара, пее и пие алкохол, без да има нужда да опакова шишето си във вестникарска хартия. Някой флиртува с бразилките, напук на моралните предупреждения от Държавната дума. Друг вдига тост с мексиканците на вилата си в името на световния мир.

След това ги качва на трактора си и ги вози обратно до града. Някой с мъка се опитва да си припомни английските думички, преподавани в училище, за да обясни на заблудил се фен от Саудитска Арабия, че Новгород не е Нижни Новгород, където всъщност е трябвало да попадне, за да гледа мача на саудитците. След това същият този някой помага на саудитския фен да презавери билета си, дава му бурканче със собственоръчно приготвени кисели краставички и му пожелава на добър път към истинския Новгород.

Световното първенство по футбол бе всичко това. И то не принадлежи на държавата, а преди всичко на народа. Народът - това са десетките хиляди доброволни помощници, стотиците хиляди чуждестранни гости и милионите руски запалянковци. Това Световно първенство бе за тях първенството на сигурните градове, на модерните стадиони, на фантастичното време, на студената бира и нещо много важно - на сензационно добрия национален отбор по футбол на Русия. Никой не предполагаше, че "Сборная" ще се класира на четвъртфинала. Това също допринесе в значителна степен за настроението в страната.

Футболът носи надежди

И още нещо. Това не бе Световното първенство на Путин, както мнозина го наричаха. Въпреки че като държавен глава Путин носи общата отговорност за организацията на турнира, той не можеше да нареди с декрет на своите сънародници и на феновете да бъдат толкова жизнерадостни, гостоприемни и добросърдечни. Вярно, че Путин, който е изолиран от Запада, си спечели симпатии на международната сцена с успеха на първенството. Но не само той. Путин със сигурност нямаше нужда от Световното първенство по футбол, за да легитимира своята система в собствената си страна.

При цялата еуфория трябва да кажем, че това Световно първенство няма да облекчи дълготрайно живота на руснаците. Нито в политическо, нито в икономическо отношение. Преди и по време на първенството правителството прокара много закони, които по-скоро усложняват ежедневието на обикновените граждани. Но футболът даде и надежда. Надеждата, че някой ден тази страна няма да бъде свързвана само със Скрипал, Донбас и санкциите.

Надежда, че след финала на това първенство няма да се повторят драматичните събития от времето след Олимпийските игри в Сочи през 2014, когато Русия изведнъж анексира Крим. Футболът събуди надеждата, че руският театрален режисьор Кирил Серебрянников, който е под домашен арест, няма да влезе в затвора, както и че украинският режисьор Олег Сенцов, който е задържан в Русия, ще бъде разменен срещу руснаци, вкарани в затвора в Украйна. Футболът събуди надеждата, че Русия, която показа своето усмихнато лице на света, няма изведнъж отново да му се озъби.