И в Македония ще се почне - русофилия, русофобия, соросоиди

Македонският премиер Зоран Заев заяви, че руски бизнесмени плащат на "подстрекатели", за да протестират в Македония, опитвайки се попречат на влизането на страната в НАТО, а от руското посолство се обидиха и му отвърнаха, че "със съжаление констатираме, че русофобията все повече се превръща в инструмент на външната и вътрешната политика".

Не ни остава друго, освен със съжаление да констатираме, че на Македония й предстоят същите безумия, от които страдаме тук. Ето очакваните етапи.
Първо, първоначална екзалтация от интеграцията в мечтаните структурите на ЕС и НАТО, гордостта от вписването в алианс, отворил врати за балканска държава. Вярно, започват да излизат и едни мрачни статистики, че си на последно място по общо взето всичко, но карай да върви, нали все пак сме вътре в клуба, ще дръпнем.

После първи съмнения. Минали са две-три години откакто са в ЕС обаче единственото, което става, е, че едни хора, които бързо са усвоили технологията да пишат проекти, са позабогатели. Халал да им е - ти все пак пътуваш навсякъде с лична карта и това просто те побърква, привилегията е пълна.
След това идват протести срещу правителството. Няма как, все нещо ще сгафят. В центъра на Скопие се събират първите наченки на гражданско общество. Започва добре. В един момент леко пожълтелите медии започват да пишат: тия там са соросоиди, НПО-та, фалшива работа.

Оттам насетне става все по-зле: пет сайта, които се правят от 1 човек в 1 тъмна стаичка, постепенно инсталират разделенията. Тук - там се купуват "инфлуенсъри" във Фейсбук, които от шеговити и безобидни статуси, изведнъж започват да пишат минимум два публикации дневно срещу Путин. Година по-късно цялата нация, от едно сравнително нормално общество, осъмва в яростната бразда между русофили и русофоби.

За едни мечтаният ЕС започва да изглежда като поощряваща гей парадите структура, която нехае за нищо друго, освен за бюрократичното си благоденствие; на другия бряг вилнеят доведени до празни автоматизми клетви към евроатлантическата солидарност и представата, че всеки, който изпитва симпатии към Русия, е общо взето малоумен.
И така докато всичко стане съмнително, към всичко се зародят подозрения и всеки стане виновен до доказване на противното.
А през това време, докато става всичко това, албанците стават повече и повече.