"Бързо да се изперат парите": България преди еврото

България има строги разпоредби срещу прането на пари, но то процъфтява: голямо количество мръсни пари трябва да се изпере преди въвеждането на еврото, а покупката на имот е предпочитаният начин за това, пише "Ди Велт".

Българският пазар на недвижими имоти се развива стремително: През последните години цените в София и в другите големи градове нараснаха неимоверно, а брокери свидетелстват за купувачи, които взимат по няколко жилища наведнъж, пише в обширна публикация германският "Ди Велт".

Невъзможни цени на имотите

Само за две години - от 2022-ра до 2024 година - средната цена на квадратен метър ново строителство се е удвоила. Оттогава цените продължават да растат, само от началото на годината в големите градове те са скочили с 15 процента спрямо 2024-а, става ясно от един от големите портали за недвижими имоти. Германското издание пише информира още, че в София квадратният метър струва средно 2 000 евро, но може да стигне и 4 000 в най-търсените квартали. Има обаче и цени по 10 000 - в луксозния сегмент.

„Ди Велт" разказва и за носещите се из София слухове за хора, които си купуват жилища във Виена, Берлин или Барселона, защото не могат да си позволят покупка в София. И всичко това се случва в най-бедната страна в ЕС, подчертава изданието.

Експерти са на мнението, че прекомерното търсене се дължи и на определени хора, които се подготвят за приемането на еврото в страната. "В част от населението има голямо количество пари в брой вкъщи, които трябва да бъдат изпрани преди влизането в еврозоната", казва пред "Ди Велт" адвокат Димитър Калдамуков, специалист по търговско право: "Българите са много старомодни в прането на пари. Който има много незаконни суми вкъщи, купува жилища, за да прикрие произхода им".

80 милиарда лева под дюшеците

Паралелно процъфтява и бизнесът на обменните бюра в София, пише по-нататък германското издание. Персоналът вече има проблеми, защото постоянно идват граждани, които искат на малки траншове да превърнат левовете си в евро. "Ди Велт" цитира професора по икономика от УНСС Драгомир Стефанов, според когото към 80 милиарда лева трябва да бъдат легализирани преди въвеждането на еврото.

Но трябва да се побърза, тъй като очакванията са България да приеме еврото от началото на следващата година. След няколкомесечен преходен период левовете ще могат да се обменят само в Централната банка, където обаче ще трябва да бъде обявен техният произход. За да избегнат това, хора със запаси от незаконни пари се подготвят вече от години за присъединяването към еврозоната, а покупката на недвижими имоти определено е предпочитаният вариант за това.

Юристът Калдамуков обяснява пред германското издание как функционира схемата: За покупката на недвижим имот се взима ипотека, която в следващите години се изплаща в брой. Всеки месец в банката се внасят не повече от 5000 евро - за да не пита банката за произхода им. „На хартия България има строги разпоредби срещу прането на пари, но този бизнес всъщност процъфтява", посочва юристът. Нотариусите си затварят очите и не информират властите за подозрителни сделки. А и състоятелни руснаци и украинци също купуват имоти в София, Пловдив или Бургас, без някой да се интересува от произхода на парите им.

България изпълнява критериите, членството не може да ѝ бъде отказано

Присъединяването към еврото ще затрудни дейността на перачите на пари, убеден е Калдамуков - не на последно място и защото в бъдеще банките ще бъдат под контрола на Европейската централна банка (ЕЦБ). „Ди Велт" отбелязва, че до края на февруари България е успяла да удовлетвори трите основни изисквания за присъединяване към еврозоната: дълговете да не надхвърлят 60 процента от БВП, бюджетният дефицит да не е повече от три на сто и инфлацията да не е висока. По последното изискване има минимално разминаване с критериите, пише германското издание, но правителството предполага, че това няма да е проблем. Посочено е, че препоръката на Европейската централна банка се очаква в края на юни, а препоръката на Европейската комисия - през юли. Ако след това финансовите министри на държавите от еврозоната, Европейският парламент и накрая държавните и правителствените ръководители от Общността дадат съгласието си, в началото на 2026 година България може да стане 21-та страна в еврозоната.

Цитиран е евродепутатът от германския Християнсоциален съюз Маркус Фербер с думите: „Технически България изпълнява всички критерии, поради което членството в еврозоната не може да ѝ бъде отказано". Той обаче добавя: „По-скоро ме безпокои вътрешнополитическата стабилност в страната".

„Ди Велт" отбелязва, че населението е разединено и има сериозна съпротива срещу единната европейска валута, включително от страна на най-голямата проруска партия в страната - „Възраждане", която организира протести срещу еврочленството в последните години. „Еврото има нужда от стабилна политическа и обществена подкрепа", изтъква по този повод Фербер. „Ако въвеждането на еврото е наложено против волята на големи кръгове от населението, може много хора да се отвърнат от Европа и да се обърнат към Русия." Затова правителството трябва да инвестира много усилия, за да убеди гражданите.