Автобусът-ковчег, Автобусът-убиец и Ковчегът на колела

Коментар на Райко Байчев за сайта „Актуално“

Трябва да се напише статия за катастрофата в Искърското дефиле?

Започваме.

Автобусът-ковчег, Автобусът-убиец, Ковчегът на колела. Изберете си един вариант. Сложете го в началото на изречението. Поздравления. Това е вашият подлог. Автобусът-ковчег има гробарски тон и внушава обреченост. Автобусът-убиец е по-скоро някакъв действащ, своеволен и зъл автобус. Ковчегът на колела обединява първите две и не е за изпускане. Имам предвид речеви.

Но не се чудете дълго. Всички ще влязат в употреба. Тъй като писането на статии е изкуството да заместваш едни тъпи думи с други тъпи думи, в един момент ще усетите, че майсторски жонглирате с всички видове автобуси. Неусетно Автобусът-ковчег ще се превръща в Автобусът-убиец, а той на свой ред ще става на Ковчегът на колела, в една зашеметяваща серия от синонимни връзки.

Постепенно ще уловите как умът ви изобретателно открива все по-брутален арсенал от думи. Това е работа на Музите, които вечно са дърпали конците на поети, художници и автори на статии за катастрофи в българската журналистика. Тогава ще разберете, че едно от големите предизвикателство пред писането е да се досетиш, че автобусът се е размазал, че клетниците са викали за помощ, че мястото е било осеяно с трупове и че шофьорът искал да се хвърли в реката.

Разликата между теб и Стивън Кинг е, че той си измисля.

А ето: картината е завършена, а нещо й липсва. Какво забрави? Ето какво. Инсталирал ли си тук-там цитати от роднини и свидетели? Питай смело и бухай вътре, да става касапница, мазало да става. Цял живот ходиш по светлокафевите банки на парламента и мозъкът ти е ослепял от политическа скука - къде сте освежаващи багри на масовата трагедия, къде сте лекокрили стонове на недоумрели нещастници? Тук са, тук са. За такива моменти си струва да останеш в тази професия. А видя ли впрочем това? Ъгълът на камерите закачи лицето ти, когато зададе въпрос от мястото на събитието. Ебаси майката. Сега ще разберат всички твои роднини в Провадия и няколко съученици. Мернах те по телевизията, ще рекат. Може, може, махваш царствено с ръка.

Останало е само едно. Твоят финален акорд. Напиши там нещо за държавата, нещо за България, нещо за след дъжд качулка. Не забравяй да споменеш прехода. Почувствай как надвисналите черни облаци освобождават фосфоресциращата ти фигура. Журналистиката е шаманство на нещастията. Твоят транс се влива в транса на останалите. Тук всичко е смърт и разруха - повтаряйте след мен - тук всичко е смърт и разруха.

Супер стана. Сега вече може да се върнеш към ежедневните предизвикателства. Би могъл да попиташ Корнелия Нинова на пресконференция дали според нея бюджетът на НЗОК отговоря на предварителната рамка на споразумение, сключена още от кабинета на Орешарски.

Коментар на Райко Байчев за сайта „Актуално“