Заради избор като Цветанов ЕС става като СССР

Коментар на Ивайло Ачев

От вече много години все по-силно в България върви противопоставянето "ЕС – Русия" или в по-широк смисъл, защото в него влиза и САЩ – "Запада – Русия". Къде по-завоалирано, къде изключително директно по кажи-речи всяка възможна тема от живота има сблъсък на идеологии и ценности.

За тази война е характерно едно - че най-яростните защитници на едната страна никога не признават каквото и да е на другата. Както обаче отдавна е доказано, в живота черно-бяло има много рядко – например при зебрите. А безгрешни със сигурност няма. Но пък има грешки, които съвсем не са на растежа, а на статуквото.

Такава грешка отвсякъде изглежда изборът на Цветан Цветанов за постоянен представител в УС на "Европол". Защото Цветанов категорично с работата си на вътрешен министър доказа, че не може да спазва елементарни принципи и норми, заради което България беше многократно осъдена в Европейския съд по правата на човека.

Неспазването е гаранция, че дори арестуваните да са виновни, те имат основание да се измъкнат. Достатъчно е да си спомним, че без присъда и с обезщетение се измъкнаха Алексей Петров, дясната му ръка Антон Петров-Хамстера, братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците. Или както многократно е ставало в редица полицейски филми – не спазваш процедурата, доказателствата стават невалидни.

Случаи като "Николай Цонев", "Тенчо Попов", "Петър Сантиров" са само част от плеядата провали, заради която Цветанов не може да заема такъв пост – в един нормален свят. Случаи, които приключиха с осъдителни присъди срещу България в Страсбург и провали на Цветанов, за които се плаща от нашите данъци! При такава биография, изборът на Цветанов демонстрира единствено гнилоч. Гнусна, гадна, жалка и смрадлива. Гнилоч на бюрокрация. Тези бюрократи, които си живеят в техния си свят и гледат как да им е по-уютно – нищо друго.

Такива търтеи, от които мечтаехме да се отървем с влизането в ЕС. Но и там виреят – може би не толкова многолюдно, както в (пост)съветската система, но все още многобройни, все още достатъчно силни, за да са от сериозно значение. А точно това отвращава, точно това опорочава модели на развитие. Точно това убеждава все още колебаещи се кой какъв е – и тия са като ония. Защото на хората отдавна им писна – те не искат по-малкото зло, искат нещо категорично добро!