Каракачани и хампарцумяни

Коментар на Райко Байчев

Че предложението на Каракачанов да се въведе таван на печалбата в кошницата на най-важните продукти - хляб, мляко, сирене, масло, месо и олио, доставяни от български производители, изглежда опасно близо до копнежите на плановата икономика, е вярно.

Предложението му обаче поне издава някакво внимание, дори и да е популистко, върху притеснителния възход на цени на стоки от първа необходимост, настъпил заради увеличаващите се цени на петрол и газ. Отговорът, който му даде Левон Хампарцумян, обаче е впечатляващ.

Според Хампарцумян да се мисли за други регулации, освен от невидимата ръка на светия пазар, е крайно наивно. Дотук добре, от банкер друга теза така или иначе не може да очакваш. Но освен всичко ние, обикновените люде, трябвало да си дадем сметка за следното:

"Когато има процеси, които водят до по-високи цени и биха довели до по-високи заплати в определени сектори, това е свързано със забогатяване. Няма кaк да забогатеем без ценовите равнища да отиват нагоре", обясни Хампарцумян в сутрешния блок.

Тук ченето леко пада и макар да не сме експерти по икономика, сякаш разбираме нещо от елементарна логика. Как така човек забогатява, ако паралелно със заплатата му се вдигат и цените? Това ще да е някакво много условно забогатяване. Например, заплатата ти се е вдигнала с 20% и разходите ти са се вдигнали с 20%, обаче ти супер щастлив седиш у вас, разстелил си банкнотите на килима, ей ги на паричките, забогатял си черно на бяло.

Тогава си спомняш с отвращение времената, в които си можел да си купиш Х брой продукти, а сега, с тая висока заплата може да си купиш...абсолютно същия Х брой продукти. Обаче на теб това не ти прави никакво впечатление и просто откачаш с по-големите си приходи. Зареждаш си колата с по-скъпия бензин, купуваш по-скъпия хляб, точиш от по-скъпото парно, но се чувстваш супер успелия пич, забогатяваш всяка година.

После се с умиление четеш онези твърде мистериозни статии, в които се казва, че средната заплата се е покачила с еди си колко процента и примлясваш доволно с устни - колко хубаво е да си част от тази набъбваща статистика, и как по-престижно звучи изговарянето на цифрите от заплатата ти... А какво щеше да е, ако се бе оказал от другите? Чуваш ли жалния вой от продънените ями на бедността, в които винаги разходите се вдигат, а заплатата или пенсията са си едни и същи?

Спокойно, далеч си от тия махащи за помощ във въздуха мазолести ръце. Вътре в клуба на забогатяващите си, а там е топло, приятно и сладко-сладко се ниже гласа на хампарцумяните, които ще те потупат по гърба, за да ти честитят забогатяването. Невидимата ръка на пазара невидимо е изпънала невидимия си среден пръст. Но ти не го забелязвай и не го съди - ще вземеш да се окажеш комунист, а това не е яко.