Тормозът над Иванчева и Петрова петни България

Антон Гицов

Ето ви сценарий за холивудски филм на тема полицейски, прокурорски и съдебен произвол:

Лице, главеният герой на филма, обикновено мъж, обвинен в престъпна дейност, е арестуван посред бял ден на оживен булевард. Закопчан е с белезници и държан над 7 часа на слънце без вода, докато се извършват разни важни огледи и претърсвания. Полицаите са с маски, да не би да запомни лицата им и да им отмъсти по някакъв начин. На първото съдебно заседание е затворен в клетка, както се подобава за опасни престъпници, а ръцете му за всеки случай за закопчани зад гърба с белезници. Естествено не го пускат под домашен арест, всякакви претенции за влошено здравословно състояние са отклонявани и го държат затворен цели седем месеца.

В един такъв типичен холивудски филм, арестуваният обикновено е невинен, той е натопен, но ние това не знаем и го разбираме едва към края на филма. А суровото отношение към него е обяснено от властите с това, че той е опасен престъпник, убиец, наркотрафикант, рекетьор, терорист и прочее.

Точно такъв един сценарии обаче се разиграва в нашата мила татковина и то на живо. Арестувани са не едно а две лица, и те не са доказани мафиоти, престъпници или други страшилища от този род, а са две жени- Десислава Иванчева, кметица на най-големият столичен район- „Младост” и нейната заместничка Биляна Петрова. Двете са обвинени в корупция.

Иванчева до момента на арестуването и е известена с това, че на изборите през 2015г. като независим кандидат за районен кмет на Младост победи кандидатът на ГЕРБ Мария Илиева с внушителните близо 60% срещу около 35% за съперничката ѝ.

След разиграваният от полицията нелицеприятен театър с ареста на двете жени, с Иванчева и Петрова се заеха Специализираната прокуратура, КПКОНПИ, този специално създаден антикорупционен орган и съдилищата. Прокуратурата най- енергично се противопостави на искането на защитата да бъдат пуснати под домашен арест, защото можели да попречат на следствието. Нищо, че не може да се укрият, че се оплакват от здравословни проблеми, нищо че са отстранени от длъжност и не могат и да припарят до кметството в Младост, пък и нали ще бъдат под арест, макар и домашен? Едва наскоро Специализираният наказателен съд отмени мярката им за неотклонение „под стража” и постанови да бъдат пуснати под домашен арест, но Специализираната прокуратура незабавно протестира това решение и Специализираният апелативен съд го отмени.

Междувременно адвокатите на Иванчева и Петрова сигнализираха за нехуманно третиране на двете жени, докато са в ареста. На всяко влизане и излизане от ареста ги събличат голи, за да проверят дали не крият нещо. През септември Иванчева е заявила в съда, че е отказала за пореден път унизителният гол обиск с клякане. В килиите е постоянно тъмно, а в съдебната зала е донесена мръсна кофичка от кисело мляко, пълна с макарони, които били поднесени на Петрова за закуска.

Такова едно отношение към двете жени злепоставя страната ни.То е в нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 3 между другото на която постановява, че никой не може да бъде подложен на нечовешко или унизително отнасяне.

В нарушение сме и на собственото ни законодателство- чл. 104 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, от който се ръководи намиращата се под шапката на Министерството на правосъдието Главна Дирекцията "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). гласи, че "към задържаните лица не могат да се прилагат мерки, които имат за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото им достойнство”. Чл. 105 на Правилника действително допуска прилагане на „помощни средства”, като белезници (но не вериги и окови), но само по реда и в случаите, посочени в Закона за изпълнение и изтърпяване на наказанията, чл. 114 на който гласи, че употребата на помощни средства е необходимо, само „ако резултатът не може да бъде постигнат с използване на физическа сила”- има се предвид, когато затворникът или арестантът е физически силен, буйства и единственият начин да бъде поставен под контрол е като му се сложат белезници.

А на Иванчева не само са поставяни белезници, но е и оковавана, което е в противоречие с чл. 68. 1 на приетата на 11 януари 2006г. Препоръка Rec/2006 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейски правила за затворите, който забранява използуването на вериги и окови. Бившият зам.-министър на правосъдието Димитър Бонгалов посочи пред БТВ, че Иванчева е връзвана с белезници за леглото и е на мнение, че става дума за „изтезание, за нечовешко, нехуманно отношение, за което трябва да има дисциплинарна отговорност, включително и наказателна”.

Фрапира и наличието на двоен стандарт в отношението на прокуратурата и съда по отношение на Иванчева и Петрова. Братя Галеви, обвинени за организиране на престъпна група, и от които беше пропищяла Дупница, до последно бяха оставени на свобода, докато съдилищата се занимаваха с тях и изчезнаха, веднага след като им беше произнесена присъдата.

Или да вземем Брендо, крупен международен наркотрафикант, осъден на 20г. затвор в Италия и на 10 години в Румъния. Италия ни го предаде като арестант само за да го съдим, но спрямо него не беше приложена марка за неотклонение- задържане под стража. Никакви килии, никакви белезници, никакво притеснение, че бидейки на свобода, може да влияе на свидетели и следствието, Софийският апелативен съд даже му даде разрешение през януари 2016г. да напусне страната за лечение в чужбина- каква разлика с отношението към Иванчева, която беше закарана на 1 август с охрана и с белезници на ръцете и окови на краката до болница за преглед.

При това не за фиктивни заболявания, за които редовно претендират босове от организираната престъпност, когато попаднат в ареста, а заради тумор на хипофизата ѝ, който тя имала от около две години.

Тормозът, на който са подложени Иванчева и Петрова изисква обяснение. Според някои предположения, целта е да се демонстрира какво очаква всеки никому неизвестен и без партийна защита субект, който се осмели да се противопостави в избори на кандидат на управляващата партия. Но ако това е така, начинът по който се действа има обратен ефект, защото вместо да се настрои обществеността срещу двете жени, налице е съчувствие и симпатия към бедата, на която са изпаднали и унижението на което са подложени в продължение на седем месеца.

Мантрата, че правителство не се меси в правосъдната система не издържа на критика, защото Главната Дирекцията "Изпълнение на наказанията", която е разпоредила оковаването с белезници и окови на Иванчева е под личното разпореждане и контрол на министърът на правосъдието Цецка Цачева.

Премиерът Бойко Борисов несъмнено притежава редица качества. Но и някои недостатъци, единият които е в желанието му да се обкръжава с предани нему министри, понякога поставя на важни постове такива, които подлагат на риск управлението му.

Така, Екатерина Захариева, която, като че ли става за всичко, преминала от министър на регионалното развитие и благоустройство, през министър на правосъдието до министър на външните работи, се обяви за ратификация на Истанбулската конвенция, нещо което взриви обществото.

Така и с Цецка Цачева, която от Председател на народното събрание беше издигната и безславно се провали на президентските избори, за да заеме важният пост на министър на правосъдието, за който тя явно не е подготвена. И утре, когато в Страсбург ни осъдят за нехуманното отношение към Иванчева и Петрова, нещо за което вероятно убеждават Борисов, че няма да се случи, в краен случай няма да го отнесат директните висши чиновници от правосъдната система, които то са отговорни за безсмисленото нехуманно отношение към двете арестантки, макар, че и това може да им се размине, но със сигурност ще го отнесат в политически план управляващите, а покрай тях и българският премиер.

Иванчева и Петрова, може би са невинни. А може и да са виновни. Но това не можем да знаем, докато не се произнесе съдът, а дотогава за тях важи презумпцията за невинност. И всякакви белезници, пранги и подобни унижения, на които те са подложени досега хвърлят срамно петно върху България.

Коментарът е публикуван в Епицентър.бг