Само чудо може да спаси вече Великобритания

Валентин Радомирски завършва Московския държавен институт за международни отношения. От 1976 г. до 1992 г. работи в Министерство на външните работи на България, като преминава всички рангове от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член на Българско дипломатическо дружество. Носител на почетния знак „Златна клонка на МВнР”. В момента е изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.

Автор: Валентин Радомирски

Източник: "Епицентър"

До ден днешен въпросът за резултатите от „хитрата британска маневра” (както някои експерти окачествяваха решението за Брекзит преди две години) остава тайна, скрита със седем печата.

Когато „джентълмените от Сити-то” започнаха процедурата по излизането от ЕС, се смяташе, че Европа е твърдо под британския финансов контрол и това означава, че ще се уплаши и ще се подаде на изнудването. Отначало отказът на Брюксел да се огъне не изглеждаше критичен. В Лондон беше решено, че така както са „обръщали” Европа в продължение на векове, тогава и този път им е необходим още малко повече натиск. Така се появи идеята за референдум. Но ЕС отново не трепна, което принуди джентълмените все пак да позволят израз на свободната воля на нацията.

От този момент нататък всичко окончателно се обърка. В самата Великобритания изведнъж традиционното арогантно отношение към всичко от другата страна на Ламанша се насочи „в погрешната посока”. Оказа се, че има твърде много хора, които смятаха, че „предостатъчно са хранили Европа”. Референдумът гласува „за” оттеглянето на страната от Европейския съюз. Обаче, когато димът от битката изчезна, се оказа, че е необходимо да се търси изход навън от ЕС без никой да знае как да го направи. Нито Лондон, нито Европейският съюз. Теоретично въпросът изглеждаше прост. Границите се затварят. Митниците се завръщат. Гражданите, които не са получили разрешение за пребиваване – са екстрадирани. Практическото приложение се оказа много по-трудно.

Пример - мирът в Северна Ирландия беше постигнат само чрез осигуряване на прозрачност на границата с останалата част на острова, тоест с Република Ирландия. Докато всички бяха част от една обща Европа, беше възможно да си затварят очите за юридическата държавна принадлежност и да се преструват, че Ълстър е получил правата на почти неограничена автономия. Сега трябваше да се търси вариант, в който Великобритания ще напусне ЕС изцяло, а Северна Ирландия ще остане някак си в него. В противен случай всичко сочи към неизбежността на нови безредици, които Короната няма желание, а възможно и сила, да потиска.

Но тя категорично не иска да се съгласи с оттеглянето на северните ирландци от Кралството в Лондон. Едно е да се даде независимост на някои колонии, дори с възможно най-близки роднински връзки като Канада или Австралия и Нова Зеландия, и съвсем друго е това, което може да доведе до разпадането на самото кралство. Защото, ако „пуснеш” някого, то и други ще го поискат, на първо място, шотландците. Прецедентното право по даден казус е в сила и за двете страни.

И това не са всичките капани, пред които британският „Блек Джак“ изведнъж се изправи. Даже в Ситото бяха изумени от скоростта, с която чуждият капитал започна да изтича от острова. Оказа се, че след Брекзит британските банки ще се окажат „чуждестранни“ за Европа, което усложнява банковите им операции, а някои от тях стават направо невъзможни според регулациите на ЕС. Дали Лондон ще получи някакво специално разрешение (за да не се счита за чужда страна в света на европейските финанси) е въпрос с повишена трудност, при условие, че европейските банки са готови да осигурят на бившите лондонски клиенти същите комфортни условия за правене на бизнес без никакъв риск.

И парите започнаха „първи да напускат кораба”. Масово. Пример - преместването от германската „Дойче Банк” на 450 млрд. евро.

Изплуваха и множество други въпроси, които изискваха напълно нереалистични „изключителни” условия за Лондон и приемането им от страна на Брюксел всъщност би означавало изпълнението на първоначалните искания на британците, само че в една по-цинична и унизителна за Европа форма. Всички предишни преференции се запазват, а задълженията официално се премахват. Съгласие за това Европейският съюз очевидно не можеше да даде. А Лондон не можеше да предложи нищо друго.

И като резултат се отива към най-твърдата версия на „развода”. Горепосочената, която е „много проста и очевидна” - до изхода на Обединеното кралство от ЕС без никакви условия. С автоматично прекъсване на всички установени връзки и процеси.

По този повод още в края на миналата година кабинетът на министрите на страната изготви обяснителна бележка за своя премиер, която е пълна с кошмарни перспективи. В този случай, например, британските автомобилни производители ще трябва да се сертифицират в Европа, както и тези от Европа - във Великобритания. И не само те. По същия начин трябва да се оформя почти целият взаимен стокооборот. А това е дълго по време и скъпоструващо, което означава, че цените ще растат. На всички стоки. При това съвсем не е сигурно, че обемът на продажбите ще остане на предишните си нива. И не нужно да си оракул, за да предвидиш спад на експорта. С една дума, започнаха да се появяват много „интересни неща“, включително необходимостта от получаване на международни шофьорски книжки и нарастващи разходи за мобилен роуминг.

Като цяло, ръководителят на Bank of England Марк Карни обобщи всичко това за Тереза Мей - ще бъде много лошо. Цените на жилищата ще паднат с 25% до 30%, а безработицата ще скочи значително. В най-добрия случай два пъти, но експертите вече казват - много повече.

През ноември една аналитична статия в „The Guardian“, която приличаше на погребален марш, (авторите ѝ се позовават на друг правителствен доклад), обобщи: Брекзит „без споразумение” неизбежно ще доведе до дефицит на държавния бюджет от 80 милиарда лири стерлинги или 111 милиарда долара.

Самата цифра изглежда голяма по българските мащаби, но не е толкова ужасна по английските. Разходната част на бюджета на Кралството за миналата 2018 година бе в размер на 1,076 трилиона долара. Така че излизането от ЕС ще пробие 10,3 процентова дупка в бюджета. Да, ще заболи, но поносимо. Въпреки че през следващите петнадесет години ще трябва да намерят отнякъде около 167 милиарда долара във формата на държавни заеми.

По-лошото е друго. Дефицитът на държавния бюджет вече възлиза на 91,6 млрд. долара, което е 8,51%. По този начин дупката ще достигне най-малко една пета от разходите и най-вероятно ще надхвърли това ниво. Възможно е тя да достигне нивото от 25-27% , което британската икономика с голяма вероятност няма да може да издържи и ще изпита затруднения по такъв начин, че кризата от 2008 г. ще изглежда като детски игри.

През 2017 г. британската икономика с труд показа ръст на БВП от 1,8%. Без Брекзит, според последната прогноза за 2018 г. се очакваше да бъде 1,4%. Дори ако бъде постигнато споразумение, оттеглянето от ЕС ще струва на Короната спад на БВП от поне 2%, докато без споразумение икономиката ще падне поне с 8%. И това няма да е някакъв еднократен спад, за година-две. Това е продължителен процес, за поне половин дузина години.

Нещо повече, негативните последици ще се отразят много неравномерно. Ако лондонската агломерация, като най-богатата, ще загуби само 3%, то северозападната част на страната и Северна Ирландия - до 12% (което още повече влошава проблема с Ълстър), Уест Мидландс и агломерацията на втория по големина град във Великобритания - Бирмингам - 13%, а в североизточната част на Англия като цяло до 16%. Това дава достатъчно основания да се очаква сериозно социално напрежение, може би дори масови граждански протести.

Тоест, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия сега е изправено пред най-големия геополитически проблем в своята история. В продължение на три века британската монархия успяваше успешно да извлича преки икономически и политически ползи от деликатния баланс между всички компоненти на континентална Европа, запазвайки репутацията си на безспорен лидер. Може би не винаги най-богатия или индустриализирания, но, разбира се, почти винаги най-интелигентния, способния да намери най-добрия изход за себе си от всяко, дори изключително лошо, съотношение на силите.

Но на 23 юни 2016 г., при гласуването за Брекзит, се усети, че на британците вече им липсва легендарното „фино политическо усещане и феноменален поглед“. Нацията взе решение, което всъщност го доведе до фатален капан.

Вината за всичко това бе в прекомерната суета, тясно преплетена с еднакво огромна самонадеяност, която очевидно е загубила всякаква адекватност. Вярвайки, че самите те и тяхната страна са безкрайно свръхценни, те сметнаха, че Великобритания е толкова необходима, че останалите 27 държави-членки на ЕС ще приемат всички английски политически искания, без да се оплакват. Нещо повече, че те ще се изплашат от шантажа и с готовност ще разширят преференциите й с еднакво драстично намаляване на задълженията ѝ.

Но блъфът внезапно не спечели, като по този начин предизвиква поредица от почти автоматични събития, не само неръководени от Лондон, но завличайки го в блатния синдром –„нито напред, нито назад“.

През последните две и половина години британският управляващ елит трескаво търсеше поне някакъв приемлив изход. И трябва да се признае, че Тереза Мей сътвори почти чудо. Дори и с последните „изменения”, текстът на споразумението с Европа е шедьовър на политически и икономически компромис.

Той, разбира се, не е без недостатъци. Трябва да се каже откровено, че „План А” е обективно лош за англичаните. Страната губи статута си на глобален финансов център. Изострят се отново много от, както изглеждаше по-рано, вече практически забравени вътрешно-европейски конфликти, например с Франция – за риболовните зони или с Испания - за Гибралтар. Освен това през последните дни започнаха да се появяват и други неясни проблеми. Да вземем поне проблема с транспортните палети, който може да спре напълно британската търговия с Европа за дълго време.

Британското министерство на околната среда, храните и селското стопанство заби тревога и дори в края на февруари т.г. събра спешна среща с националните бизнес лидери. Оказа се, че страната е проспала наистина сериозен проблем зад дебата за Брекзит.

Съгласно действащите разпоредби на ЕС, движението на стоки между европейските страни в рамките на общата митническа зона изисква задължително използване на специално сертифицирани транспортни палети. Докато те са в обръщение, без да напускат територията на ЕС, фитосанитарните органи не ги разглеждат много строго. Смята се, че ако пресекат вътрешногранична за съюза линия, това означава, че са преминали всички проверки преди това и няма проблеми. Но след като напусне Европейския съюз, Великобритания става външен партньор, което означава, че целият й оборот ще бъде подложен на строга проверка на палетите.

Това може да изглежда смешно, но най-сериозният проблем при връщането на войските, участващи в ученията на НАТО в Норвегия, се оказа фитосанитарният контрол, много сериозно загрижен, натовското оборудването да не внесе вътре в ЕС нищо биологично вредно за европейската екология. Норвегия е член на НАТО, но не е част от ЕС. На границата със Швеция британските войници научиха много неочаквани и неприятни факти за особеностите на проникването на мръсотия в дизайна на техните бронирани машини. Според някои репортажи, на автомивките дълго са се чували английски ругатни.

По принцип, стандартните палети, трябва да преминат през специално почистване, специална термична обработка, контрол, индивидуална сертификация и етикетиране, преди да бъдат допуснати до територията на Европейския съюз.

И изведнъж се оказа, че на острова няма запаси от палети. Най-големият дял от оборота е реализиран от европейските транспортни компании. Палетите предимно са тяхна принадлежност. Спедиторите само са ги наемали, за да спестят разходите за логистика. Докато Лондон беше член на Обединена Европа, те са държали само оборотен запас от палети на британска територия. С наближаването на крайния срок транспортните фирми, загрижени от неяснотата на правните перспективи, откараха този запас от полети на континента.

В Лондон проблемът не е забелязан отначало, тъй като разликата в броя на палетите досега се е компенсиранала от притока на палети от други страни. Великобритания внася много стоки от различни страни, като сертифицира техните палети самостоятелно. Но след Брекзит, етикетирането му вече не се смята за европейско. И тогава, за да бъде оформена сертификацията, необходима за снабдяването на сегашния обем от британски стоки към Европа, ще са необходими най-малко две години, а вероятно и дори три. И това беше открито, когато до датата, на която се предвижда Брекзит, оставаше всъщност един месец!

Разбира се, може да се опита палетите отново да бъдат наети в Европа, но подобен ход автоматично ще увеличи разходите, а оттам и цената на вече не най-конкурентните британски стоки с поне 4.5-5.2%. Цифрата на пръв поглед е малка, но е способна да намали и без това чувствителната британска икономика с още 0,25% от БВП.

Как така стана това? Длъжностни лица, природозащитници, фитоконтроли и представители на британския бизнес единодушно прехвърлят отговорността към парламента и правителството, които през последните две години са дезориентирали общественото мнение с уверения в стила: не се притеснявайте, Брекзит няма да има или ще има отлични специални условия. Защото никой не е вникнал в детайлите на проблемите. Сега, когато айсбергът е видим с невъоръжено око, лудешкото въртене на руля вече не помага.

Очевидно след 29 март 2019 г. британците ще се сблъскват с много и главно неприятни изненади, особено по въпроси, които са далеч по-крупномащабни от палетите.

Но дори и в сегашната му форма разводът „по споразумение” за Лондон е много по-малко травматичен в сравнение с алтернативата - изход без никакви споразумения. Министър-председателят направи всичко възможно, за да запази колкото се може повече основните стълбове на Обединеното кралство: управление на европейските (и чрез тях лъвския дял от световните) финансови потоци; фиксирането на златото (по-точно модното законодателство в областта на търговията с ресурси, например Лондонската метална борса - най-големият център за търговия със суровини в света); както и нов, специален статут на търговско партньорство.

Всичко това обаче се разби от три рифа: „ирландската предпазна клауза“ наричана още „бушон“ или „бекстоп“, британското арогантно настояване за абсолютната им независимост и предстоящите избори за Европейски парламент през май тази година.

Лондон не може да си позволи да се откаже от Северна Ирландия, за запазването на която като част от „короната” той буквално се бори от август 1969 до септември 1998 година. Достигна победата буквално поради „хитрината“, че поради липсата на вътрешни граници между членовете на ЕС, може да се позволи на северните ирландци да си мислят, че дори и да притежават британски паспорти, те са почти напълно обединени с независимата Република Ирландия. Брекзит обаче ще върне границата и митниците, а това неизбежно ще съживи местния сепаратизъм. Първите взривове там вече гръмнаха през януари.

Въпросът се усложнява от факта, че ако преди половин век британците бяха готови да воюват за целостта на държавните граници, днес се счита, че тяхната готовност да проливат кръвта си в Северна Ирландия рязко е намаляла. Но приемането на оттеглянето на Ълстър от кралството ще стимулира центробежните процеси в Шотландия и дори в Уелс. Тоест, Кралството е изправено пред перспективата да престане да бъде не само обединено, но дори и велико, да се върне към границите на Англия във формата си до 1707 година.

Съвсем предсказуемо, подобна перспектива се оценява напълно негативно от британския управляващ елит, който все още се мисли за един от господарите на света и поданик на най-голямата монархия.
За какъв вид „План А” може да се говори, ако Обединеното кралство се окаже, че е изхвърлено зад борда на Европейския съюз, но в същото време остава задължено да се подчинява на неговите правила и разпоредби? Къде са полагащите му се преференции?

Какво ще стане с традиционната британска политическа и икономическа независимост? И как така, вместо наследствени лордове и представители на британската общност, страната ще бъде управлявана от всички, които не разбират кой какъв е в Европейския парламент? Да, подобно нещо не може да се случи. Брекзит и точка!

На свой ред, европейците също не желаят да отлагат развода, тъй като самият въпрос е пряко свързан с перспективите за изборите за Европейски парламент. През последните две години всички водещи политически сили на континента отдавна пренаредиха общото политическо пространство и успяха до голяма степен не само да измислят, но и вече да прилагат свои „печеливши стратегии“. Това се отнася особено до нарастващата сила на националните консервативни движения, които се застъпват за преразглеждане на баланса на разделението на властите в полза на националните правителства.

В същото време Париж и Берлин започнаха свой собствен проект за радикална модернизация на една нова обща Европа, основан на идеята за „две скорости“ и напреднаха в неговото развитие, като през януари 2019 г. подписаха Аахенския договор. Всъщност двете страни се договориха да сформират наднационални общи органи, както в политическата, така и в финансовата област.

Това не е нова единна държава, но е огромна стъпка към нея, и най-важното е, че се формира основно ядро, около което се очаква пълно сглобяване на Европейския съюз при коренно нови условия. Подготвителната работа по „правилното форматиране” на следващия състав на Европейския парламент също е в ход. Освен това бе взето решение за сформиране на общ френско-германски парламент, който да осигури законодателна подкрепа за новата асамблея на Европейския съюз.

Ако процедурата за развод се „премахне”, тогава Великобритания трябва да вземе участие в майските избори, а поради цяла (и то много дълга) поредица от причини, тя се противопоставя на всички гореспоменати тенденции. Нейният елит е готов да спасява всичко, както е било преди Брекзит, но с допълнително разширяване на особените преференции за Кралството. Или още по-прозаично – в общия бюджет да се плаща значително по-малко, от него да се получава значително повече и при това да бъдат намалени общоевропейските задължения.

В резултат на това британците парадоксално се оказаха против интересите на почти всички останали 27 държави-членки на ЕС, включително Полша, на която самите те, заедно с американците, винаги са отделяли специално внимание от десетилетия. Затова не е изненадващо, че с всички незначителни компромиси и резерви, континентът съвсем приятелски зае позицията „умирайте така, както желаете, но погребението е утре”.

На този ярък и нееднозначен фон се развиваха всички събития от последните три месеца.

Формално, министър-председателят вече има пълен карт-бланш за Брекзит от Нейно Величество, като по този начин напълно освобождава Тереза Май от необходимостта да утвърждава още нещо в парламента. Всъщност това прави законодателите на острова, макар и много шумни, но само зрители и пътници на кораба, който отива към рифовете.

Брюксел обаче се съгласи с окончателния вариант на своя „план“ (включително с всички последни допълнения) само при задължителното условие за приемането му от британската нация.

Континентът справедливо се опасява че е твърде рисковано, ако по-късно, след деня-D, недоволните „пътници” започнат да го саботират директно, като по този начин създават заплаха от колапс на цялата европейска икономика. По този начин Мей бе принудена да отиде на процедурата за гласуване на „План А” в британския парламент. И тук елитът се прояви буквално в целия си блясък и величие на пълна политическа неадекватност.

Парламентаристите решително отхвърлиха идеята да излязат „без сделка” (301 гласа „за”, 318 – „против”). Но те „отрязаха“ и споразумението, представено им от министър-председателя. Въпреки че Мей буквално дрезгаво се опита да убеди „народните представители” за липсата на всякакви други адекватни възможности. Въпреки това, те (317 гласа „за” и 301 – „против”) „решиха да не изпускат Северна Ирландия”.

Но тъй като никой не можеше да формулира ясна представа на идеята как да се направи това, беше решено да се замени формулировката за „бекстоп“ на наистина прекрасното определение „алтернативни мерки, за да се избегне твърдата граница“. Лордовете и депутатите по някакъв начин решиха, че с такава игра на думи проблема с „ирландския бушон“ ще се реши сам по себе си като по чудо.

Според логиката на нещата, гореспоменатите две гласувания поставяха ребром въпроса - може ли изобщо да се откаже развода? Например, чрез организиране на друг народен референдум и запазване в сегашния му вид на постоянен митнически съюз с ЕС. Въпреки това, с 296 гласа „за” и 327 - „против”, парламентаристите отхвърлиха и този вариант.

Тук трябва да се отбележи, че технически ЕС бе готов да обмисли възможността за преместване на „крайната дата” от 29 март до 31 декември тази година, за да даде възможност на Обединеното кралство „отново да чуе окончателното мнение на хората”. Но само при условие да получи ясен отговор на въпроса какво и как ще прави Великобритания през този период и твърда гаранция, че забавянето няма да бъде пропиляно, както и през двете предишни години.

Британците обаче отказаха да дадат гаранции. Никакви полумерки. Никакви нови референдуми. Само развод!

Въпреки това, някои британски депутати развиха напълно радикални предложения, с които поставиха на гласуване идеята за „безкрайно спиране“ на член 50, въз основа на който всъщност бе стартирана цялата Брекзит процедура. Нещо като опит да се получи, по определението на Троцки, „нито мир, нито война”. Това означава, че Великобритания все още си тръгва, но как и кога - тя ще реши сама тогава, когато сметне за подходящо. Останалата част от Европа ще трябва да се примири с очакване за „точно толкова време, колкото е необходимо”. Но дори и тук „за“ гласуваха 301, а „против“ 321. Въпреки че би било изключително интересно да се види как Великобритания ще успее да накара другите 27 страни да „стоят тихо в коридора“ в случай на „положително решение на въпроса“.

Имаше и опит на премиера да постави на гласуване резервен „план Б”, както се оказа, също подготвен предварително по повод, че първият вариант няма да мине. Но дори и тук парламентаристите бяха възмутени от факта, че той се различава твърде малко от „План А“, което означаваше, че и той се отхвърля като неподходящ.

Как цялата тази оргия на политически сюрреализъм може да се приеме сериозно е абсолютно непонятно. Затова пък стават ясни причините, които в крайна сметка доведоха Великобритания до сегашната ѝ позиция. Управляващият политически елит на страната напълно се е променил, като от лидери на нацията, се превръща в събрание на истерични политикани, по принцип неспособни да възприемат нещо повече, освен собствения си егоизъм. Те наистина си вярват, че останалата част от Европа и глобалните геополитически процеси, които променят света, ще спрат в очакване, кога Великобритания най-накрая ще благоволи окончателно да реши какво конкретно има предвид.

Като цяло интригата се заплита. До фаталната дата остават по-малко от две седмици. Само чудо е способно да спаси Великобритания, но дали самото чудо иска това, е голям въпрос. Вероятността е много малка. Така че има всички основания да се очаква следващата серия – как ще оцелее държавата на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия. Този сценарий също обещава да бъде доста занимателен.