Кой ще вземе короната на Борисов?

Един от двата стълба на ГЕРБ падна. Цветан Цветанов беше вторият човек в партията още от нейното създаване.

Той е човекът, който създаде структурите на партията и фигурата, която стои в основата на системата, която осигурява непрестанни победи в поредица избори. Бойко Борисов може да е лицето и човекът, който осигурява гласовете, но Цветанов е фигурата, която успява да накара цялата система от партийни структури и парламентарни споразумения да сработи.

Сега той вече до голяма степен е отстранен като водеща фигура. Цветанов със сигурност ще остане част от ГЕРБ, но след поредния скандал със спорно придобити имоти той няма как да има същата тежест, както досега.

И това идва в момент, в който премиерът Борисов сякаш се оглежда за наследник. Още преди две години той обяви, че ще се кандидатира на следващите президентски избори. Ако планът все още е такъв, той вече трябва да мисли за следваща силна фигура в партията и евентуален наследник на премиерския пост.

Всъщност вероятно ГЕРБ надхвърли дори представите на Борисов. Партията започна като политическо движение, въртящо се около фигурата на тогавашния кмет на София и бивш главен секретар на МВР. Вероятно планът е бил формацията да спечели един мандат, може би два и в момента, в който Борисов усети спад в подкрепата, постепенно да се оттегли от политическата картина.

В момента обаче ГЕРБ е едноличният властелин в дясното политическо пространство у нас и политическа формация, която за добро или лошо още дълго време ще бъде в борбата за власт. Така, че Борисов ще трябва да намери наследник. До този момент Цветанов изглеждаше фаворит за следващ лидер.

Ясно е, че той има огромно партийно, а и парламентарно влияние. Той е фигурата, която поддържаше добрите връзки между коалиционните партньори в последните две правителства. Да не забравяме, че Цветанов се ползваше и с подкрепата на американското посолство. Това му позволяваше дори да влиза в скрити конфликти с Борисов и да оцелява в доста скандали.

Всъщност вероятно Цветанов не е човекът, който е най-близо до сърцето на премиера. През последните години изглеждаше така сякаш Борисов се опитваше да ограничи разрастващото се негово влияние. Не е тайна, че Цветанов имаше огромно желание да получи кандидатурата за президент на ГЕРБ преди три години. Борисов обаче отказа да му я даде заради непопулярността му в обществото. След това в партията се разрази скрита война между хората на Цветанов и Борисов, за това чий човек да е следващия кандидат. Все пак Борисов наложи Цецка Цачева, която се провали.

Всъщност тогава можеше да се каже, че президентския пост щеше да е тест за слдващия лидер на партията. Ясно е, че у нас политик може да натрупа най-много популярност през президентския пост. Вероятно Борисов искаше близката до него Цачева да поеме длъжността, за да може да натрупа нужната популярност, което да направи нейният евентуален трансфер на възможен премиерски пост по-лесен.

Това обаче така и не се случи. Цачева понесе твърде много негативи, които дори я оставиха без депутатско място на следващите избори. Сега тя беше отвята и от „апаратаментгейт“. Цветанов понесе пореден удар по имиджа си и вече сигурно дори той не се залъгва, че някога ще може да се изкачи явно до върха на партията или до по-висш държавен пост. Вероятно ще има влияние да действа зад кулистите, но няма как вече да е лицето на партията.

Той вероятно загуби и възможността да се бори с лобито на Борисов в ГЕРБ и сега премиерът ще може да конструира новото лице на партията. Той трябва да избере нов лидер, а Цачева изглеждаше идеална за това. Истината е, че тя е послушен кадър, близък до Борисов, който трудно би се еманципирал и спокойно би слязла от върха, ако това се случи при една неуспешна президентска кампания. Борисов харесваше този вариант, но той вече е тотално неактуален.

Другата фигура е столичният кмет Йорданка Фандъкова. Не е тайна, че от години Борисов я е харесал за следваща водеща фигура. Той настояваше тя да е кандидат за президент преди три години заради сравнителната ѝ популярност. Проблемът обаче е в това, че сякаш самата Фандъкова не иска повече власт. Тя не изглежда да има амбицията да се изкачва до партийния или държавния връх. Сякаш и тя самата съзнава, че няма решителността да води тежки вътрешни и политически битки, било то и с помощта на Борисов. Вероятно би искала да си спести и напрежението, което би дошло с възможен премиерски пост. Да не забравяме и ремонтите в центъра на София. Те сериозно оспориха нейната позиция на кмет-отличник.

Тук стигаме до другия човек от кръга Борисов – Лиляна Павлова. С години тя беше любимият министър на премиера. Дори се спекулираше, че ѝ се готви сериозно бъдеще на високи постове. Напоследък обаче Борисов сякаш започна да ограничава влиянието ѝ. Първо ѝ повери временния пост на министър на европейското председателство, а после я прати да отговаря за комисия за икономическите отношения с Китай. С времето тя сякаш сви настрани от обществения интерес. Все още не е ясно какво става с техните отношения, но след събитията с Цветанов и Цачева - Павлова отново може да протегне ръце към върховете на ГЕРБ. Тя вече показа амбиция за това.

Проблемът тук е в това, че Павлова изглежда доста по жадна за обществено одобрение и че амбицията ѝ в един момент може да я направи трудна за контролиране. Тя изглежда най-подходящият кандидат, но у нея я няма смиреността и безгранична принадлежност към Борисов, които са характерни за Фандъкова и Цачева. Павлова изглежда подходяща за нов голям лидер. Борисов обаче не е сигурен, дали ако се стигне до там и да си поиска короната обратно от нея, тя лесно би му я върнала.

И тук стигаме до Томислав Дончев. Вицепремиерът изживява подем в популярността си. Той е една от фигурите, които успяваше добре да лавира между Борисов и Цветанов. Това му осигури и траен политически възход. След „апартаментгейт“ той изненадващо удари по Цветанов, разчиствайки мястото за втория в партията. И сега изглежда, че той се е устремил точно към него.

Дончев беше водеща фигура в ГЕРБ, но успяваше да не се набива на очи. Чакаше своя момент и той дойде. Сега въпросът е дали ще успее да изземе парламентарното влияние, което Цветанов имаше в коалицията, а след това и партийното. Ако успее, то Борисов ще трябва да се обърне към него като към свой заместник. До този момент той не е бил застиган от сериозни скандали и успява да запази балансирано обществено мнение за себе си. Така, че той изглежда и като човекът, който е най-близо до лидерската корона. Всичко ще зависи и от това, доколко Лиляна Павлова ще успее да набира влияние през следващите месеци.

Истината е, че Борисов има нужда от голяма фигура до себе си, която обаче да не го конкурира за цялото влияние в партията. Естествено го има и вариантът, в който той да се откаже от президентска номинация и просто да задържи поста.

ГЕРБ обаче вече започна да губи подкрепа и Борисов вероятно осъзнава, че има голяма нужда от презареждане с нови лица. Ще е интересно да се наблюдава битката за короната в партията. Тя ще бъде скрита, но определено решаваща за следващите години в политическата ни действителност.