Празни думи като празни къщи

Виждали ли сте празни, изоставени, пусти къщи? Никой не живее в тях.

Запустели дворове, ръждясали врати... Някога в тях са живели хора,

някога деца са тичали наоколо, някога глъч и врява са огласяли

дворовете и къщите. Но сега – вече не.

Сега тишината владее навсякъде, сега тишината е застанала на трона на

безвремието.

Празнота.

Празните думи са като празни къщи, в които никой никога не е живял.

Лишени от смисъл, от присъствие.

Защо изобщо е трябвало да бъдат строени тези къщи, от смисъл

лишени?

Думите са предназначени да носят смисъл, да вдъхват вяра, да вливат

любов.

Словото е създаващо, изграждащо, животворящо.

Словото е в началото, Словото е в безкрая.

Словото е Алфа и Омега, Словото е вечност.

Словото беше у Бога, Словото бе Бог.

Ще отговаряме пред Словото за всяка празна дума.

Защото имаме отговорност за всяка дума.

Една премълчана празна дума – една отговорност по-малко.

Това нека да помним.

Автор: Александър Урумов, urumov.bg