Изтребители не се купуват на Черен петък

Коментар на Емил Спахийски за в. „Труд“

Не е важно какви оръжия си купил, а каква е икономиката ти. Това е опростена, но изключителна важна формулировка как трябва една държава да подхожда към отбраната си.

Не са важни дори бройките на бойните единици, ако държавата е паднала на колене.

Бърз пример. При втората инвазия на САЩ в Ирак армията на Саддам Хюсеин притежаваше над 2 хиляди танка, над 300 бойни самолета, близо 4 хиляди бронирани машини и огромна армия. Оставете наборната, но дори малцина федаини в такива държави са достатъчни да блокират каквато и да е инвазия, а при Саддам освен 30 хиляди всеотдайни федаини, кръжеше и армия от близо един милион опитни войници.

Хванах се на бас (в „Дарик радио“), че до месец и половина, след началото на войната, морските пехотинци на САЩ ще са в Багдад. Малко се уплаших от баса си, но пред емоциите винаги съм предпочитал логиката.

Американците влязоха малко по-бързо в столицата. Нямаха милост и смазаха всичко, защото това беше тотална война. Тотална война означава, че няма правила – всяко нещо, което се движи, е заплаха и убиваш.

България е част от тази война, без нито един участник в инвазията, но с достатъчно жертви през епохата на демократичен Ирак.

Хванах се на бас също, че ако САЩ не съхранят структурата на армията и не спечелят на своя страна опозиционните генерали, ще затънат. Затънаха, но и забогатяха.

Не съм врачка, не съм експерт дори, а разсъждавам само и единствено от една правилна, според мен гледна точка.

Войната е въпрос на пари. Отбраната – също. Има и висша политика, която в Ирак не видяхме, но бизнесът не се интересува от статистиката на „съпътстващите щети“, а от бонусите в края на годината. Затова и войните се водят от най-големите държави в света, начело с най-голямата демокрация – САЩ. Ние сме „надеждни партньори“, от „доброволци“. Хубав пиар да пратят наши момчета да ги стрелят за нещо, дето не ни е ясно.

Отбраната в националния ѝ аспект е въпрос на добър мениджмънт и не бива да се осланя на емоции и пиянски заклинания – „тия са ми приятели“, „тия ги мразя“. И след това да си купиш от приятелите нещо, което не ти трябва, или не можеш да поддържаш, но плащаш прескъпо. Големите приятели винаги ще те грабят и това се случва.

На военния парад по повод Деня на армията – 6 май – имаше ретро парад с машини на българската армия от Втората световна война. Много хора възкликнаха, че и самолетите ни са от ретро парада. Не са. МиГ-29 продължават да са изключителни самолети, но те бяха част от една огромна авиация от времената на Студената война, когато българските ВВС притежаваха флотилия по-силна от тази на Ирак от онази война. Без останалата част от армията – те са просто играчки за парад.

Но дори тогава ни даваха „изгодно“ МиГ-29, само да сме част от „приятелския съюз“, дето ако не сме в него, ще живеем зле. И ги плащахме щедро и пре-щедро. И сега искат от нас същото.

Днес имаме три изтребителя, които да летят над площад „Батенберг“ по време на паради. Летят с ограничения си ресурс и в същото време са чудесен повод за политически дрязги и икономически интереси.

Днес в България има прекалено много политици и общественици с „атлантическа съвест“, които са готови да слугуват в небългарска полза, без господарят да им е подал ръка. Отвратително!

Превъоръжаването на ВВС е безкрайно наложително, както и останалите родове войски. Това е аксиома. Няма дори да спорим по темата. Оттук нататък трябва да сложим двете условности в уравнението – икономика и политика. Без първото второто е безсмислено.

Каквито и самолети да купим в момента, по заданието на парламента, те няма да повишат по никакъв начин отбранителните способности на България. По никакъв начин. 12 самолета, че дори 24 няма да спасят България от инвазия от който и да е наш съсед, а да не говорим за Русия (Дяволът, по презумция). Просто минават годините и сменяш ладите с форд, после фордовете с тойоти – както стане. Но парите ни стигат за толкова – 12 самолета. Заданието е за осем.

Задачите ни като съюзници също са ясни – „еър полисинг“. Това е патрулиране по зоната за отговорност. Важно е самолетите да не са руски, да не са извън системата на Европа и Атлантика. Нарочно го казвам така, защото това е нашия свят и конкретно Швеция и техните „Грипен“ са от тази система. Китай – не е. Русия – не е. Корея – не е. Нито Южна Африка.

Народното събрание взе решение и даде много точни граници за провеждане на конкурс за придобиване на нов многофункционален самолет за българските ВВС. След това се намеси асансьорната политика и от многофунционален, се превърна в „нов“. И от това, което можем да си позволим, благодарение на личните усилия на г-н Цветан Цветанов и въпреки експертизата, въпреки волята на МО и на министър Каракачанов, започнаха преговори с втория в класирането. Чист асансьорен лобизъм.

Купуването на военна техника не ти осигурява безкрайната любов на покровителя. А обратното твърдят професионалните америколизци, които казваха, че ако не купим Ф-16, сме за Путин. Тъпаци! Ако им предложим да платят цялата сделка за Ф-16 лично, ще станат путинисти. Точно така както най-отявлените от тях лакомо преминаха под мекото крилце на Ердоган (разбирай ДОСТ).

Ако някой не е разбрал нещо, президентът Доналд Тръмп иска „Америка отново велика“. Не съм чел нещо за България в неговите обещания. Америка отново велика е свързано единствено и само с икономиката, защото, както казва американската поговорка, „Флагът следва търговията“.

На нас ни благодариха няколко пъти, че заради обещанието да купим Ф-16, ще се отворят 4 хиляди работни места в САЩ. Егати великата икономика сме, че да инвестираме в чужда работна ръка.

Няма да престана да критикувам Каракачанов, че държи начело на българската армия пенсионери, но в случая това, което отстоява, е оптимистично. Плахо го казвам, но се надявам да го отстои докрай, защото това е патриотичното.

Според мен той самият от самото начало знаеше, че сделката за Ф-16 е чист рекет.

Ние всички знаехме, че това е така. И той го знаеше и точно преди Нова година заяви, че експертизата не е готова и след това Цветанов и цяла Америка разтръби „Честит ни Ф-16“. Ние, мили българи, нямаме тези пари! Нямаме ги! Не става въпрос дали трябва да имаме добра армия – имаме нужда. Не става въпрос дали трябва да се превъоръжим – трябва.

Нека обаче, когато говорим за сделки за нови самолети, да припомним детайлите (грубо, търсете детайлите в дългите страници на НС и МО):

Ф-16 (Четвърто поколение) – Осем изтребителя (способности въздух, земя – без море, което е важно за България), цена – над 2,5 милиарда лева авансово (с около 700 милиона над разрешеното от парламента) – сега и веднага. Това е без ДДС и без скъпотиите по поддръжка. Без диверсификация на въоръженията. Доставка – до 2024 г.

„Грипен“ (Четвърто поколение) – Десет (вместо осем), цена с цялостно въоръжение, доставка до година и половина, след подписване на договора, с обучени пилоти и готови да изпълняват еърполисиг. Изграждане на База за поддръжка на „Грипен“ за Източна Европа (500 работни места), инвестиция около 2 милиарда лева. Гарантиран безлихвен кредит от шведски банки, лизинг за 20 години.

Да не говорим за техническите параметри. Ф-16 – купуваш ракети само от САЩ. „Грипен“ – от САЩ, всяка европейска държава (НАТО), Израел.

Цена на летателен час? Ако си закупим Ф-16, за да поддържаме стандартите на НАТО, ще ни струва 90 млн. на година. Грубо.

Когато политиците избират сделка, трябва да смятат крайна цена на продукта. Колко е инвестицията, поддръжката, колко ще летят пилотите, колко ще е всичко, всичко. Тогава разделяш крайните разходи на годините и виждаш от два идентични самолета кой можеш да си позволиш. Повтарям „ПОЗВОЛИШ“.

Каква отбрана ти е нужна, ако ще крадеш за чужда държава от другите сектори на стопанството?

Затова се радвам, че Каракачанов не избяга от себе си и отвори раната. Надявам се да я излекува докрай.