Алтернативна стратегия за детето

Най-важният въпрос днес, пред който ние, българите, сме изправени е този за децата на България и най-вече - защо се правят опити, децата да бъдат разделени от родителите? Защо в България не се раждат деца, както и ако се родят, защо родителите им заминават в чужбина, или самите те, след като пораснат?

С опита на Правителството да прокара „Национална стратегия за детето 2019-2030“, много хора осъзнаха, че се случва нещо нередно и започнаха да протестират. Изземването на грижата за децата от семейството и прехвърлянето ѝ на институциите и НПО, води до бавно, но сигурно унищожаване на семейния модел (двама родители, които раждат, отглеждат и възпитават собствените си деца). Това е равносилно на зачеркване на всичко, от което човешките същества се нуждаят – близост, сигурност, емоции, удовлетворение, щастие.

В последните десетилетия, между държавата и семейството се води една битка, кой да се грижи и възпитава децата, която е очевидна и в предложената „Национална стратегия за детето“.

Държавата (някой държавен „стратег“) явно осъзнава, че се нуждае от децата, за да просъществува, но погрешно и недалновидно насочва усилията към това те да бъдат „изтръгнати“ от родителите (не е ли това опит да се въведе нов модерен "кръвен данък", както по османско време!?), надявайки се по този начин да осигури бъдещето си. Но в дългосрочен план държавата също губи в тази битка, губим всички ние, защото лишаваме бъдещето си от деца!

Блокирането на тази „стратегия за детето“ е първата крачка, която ще предпази вече родените деца от опита да бъдат разделени от родителите си. Коренът на проблема обаче е другаде и трябва да бъде направено нещо за българските деца, но не това, за което се говори в тази „стратегия“.

Според НСИ у нас се раждат 60 000 деца, а умират 110 000 души годишно. Следователно всяка година населението на България се стопява средно с 50 000 жители всяка година.

Отделно, през 2018 година, 33 225 души са напуснали трайно страната, като са декларирали пред граничните власти, че местят постоянния си адрес в чужбина, от които 5265 са деца до 19 г. С други думи, всяка година населението на България намалява с около 83 000 души (50 000 отрицателен прираст + 33 000 официално емигрирали).

Нека да разгледаме какво означава това за всички нас, българите останали да живеят на територията на България. 10-тия по големина град в България – Шумен е с население 80 000 жители. т.е всяка година един град като Шумен изчезва от картата на България! Ще кажете че никой град не е изчезнал досега (това е заради миграцията от селата към градовете), но ако отидете на село ще видите тъжната картина – пусти улици без деца и само неколцина старци в дворовете. Това, което сега е в малките села, постепенно ще се пренесе в по-големите градове, а и вече е факт във Видин, където през 2018 година са се родили само 75 деца

Стопяваме се като население с темп 1,20 % годишно, а според авторитетното издание Business Insiderнаселението на България се топи с най-бързи темпове в света. Изданието дори цитира зам. министъра на труда и социалните грижи Султанка Петрова, която казва пред агенция Bloomberg "спадът на активното население е социална и икономическа бомба, която ще експлодира, ако не предприемем адекватни мерки"

"Бомбата" е и икономическа, тъй като и вътрешното потребление намалява с тези темпове, просто защото има все по-малко хора, които да консумират произведените хранителни стоки, облекла и други стоки от първа необходимост. След като няма кой да ги консумира, това води до свиване на производството и търговията, но не само – намалява и делът на услугите.

И за да стане по-ясно това, този процес прилича на детската игра с 9-те стола и 10-те деца, които се въртят около тях и при сигнал всички се стремят да седнат, но винаги едно дете остава без стол и излиза от играта. На следващото завъртане (следващата година) се премахва 1 стол (населението намалява с 1,2%) и играчите пак са с един повече от столовете, което означава че някой отново става излишен (служител, производител, търговец) и той трябва да излезе от играта (примерно да отиде да си търси работа в чужбина). Забележете - 50 000 средно годишен отрицателен прираст и горе долу същия размер емиграция. 35 000 души в България всяка година стават излишни и емигрират! Така привидно се поддържа баланса в държавата и тя не рухва изведнъж, но с всяка изминала година сме все по-близо до този момент – в играта, която описах по-горе столовете рано или късно свършват!

В доклад на Националния статистически институт четем следното: „Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 -19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2017г. това съотношение е 64, за сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора влизащи в трудоспособна възраст.“

Само за последните 16-17 години този коефициент е намалял два пъти! Фактът, че на всеки 100 човека излизащи в пенсия в икономиката влизат 64 младежи, които да ги заместят не тревожи никого, а тези данни означават, че социалната система съвсем скоро ще рухне, защото няма да има кой да издържа пенсионерите. Всъщност, видяхме по-горе, че зам. министъра на труда Султанка Петрова се е разтревожила, но вместо като министър да предприеме някакви адекватни мерки, само прави констатации.

Ето по такава омагьосана спирала надолу в момента се движи нашето общество към дъното на ЕС (където всъщност сме!) и към заличаването ни като нация (което предстои). Според коефициента на раждаемост на 1000 души, България се намира на 217 място сред 236 страни.

Ако нищо не се промени съвсем скоро, след няколко завъртания на играта със столовете (след няколко години!) ще се окажем пред пълен разпад на обществото и икономиката - нито ще има кой да се движи по магистралите, нито ще има кой да учи в училищата, а новостроящите се луксозни кооперации и къщи за гости ще стоят празни.

Има ли изход?

ИМА!

Но за да се насочим към него като общество, е необходима държавническа далновидност от страна на управляващите, без значение от коя партия са.

За да посоча къде е изхода, ще използвам един пример от физиката.

■ Според втория закон на Термодинамиката, формулиран от С.Карно през 1812г. всички системи във Вселената, с течение на времето, естествено и необратимо се стремят към дезорганизация. Този закон още се нарича закон на ентропията.

■ Ентропия – процеси, оставени сами на себе си, водят до ентропия (т.е до хаос, безпорядък, разпад, разграждане). За да се преодолее ентропията в една система, трябва да се внесе енергия, която да я организира на по-високо ниво.

■ Важно е да се определи за дадена система каква енергия ѝ е необходима. Да вземем за пример системата наречена „държава“ - сама по себе си тя е някаква организация, в такъв случай, кое/какво е енергията в тази система? – Това са хората и колкото повече деца са раждат, те внасят НОВА ЕНЕРГИЯ в държавата и тя започва да се възражда и процъфтява, обратното, когато населението намалява, това води до нарастване на ентропията (хаоса, безпорядъка) и държавата загива. В момента в България ентропията владее всяка област на обществено икономическия живот, включително и семействата, които се разпадат по една или друга причина.

ИЗХОДЪТ, ЗА КОЙТО ГОВОРЯ Е САМО ЕДИН - В ПОВИШАВАНЕТО НА РАЖДАЕМОСТТА СРЕД БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ.

И сега идва най-важният въпрос – КАК да се случи това? Има РЕШЕНИЕ на този въпрос и то е съвсем просто и изпълнимо, но на ниво ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ.

Решението по своята същност е икономическо и може да разреши проблема както с раждаемостта, така и с миграцията и връщането на вече емигриралите българи обратно в родината, а дори и трайно да подобри в дългосрочен план материалното положение на всеки един българин.

В обществено-икономическата реалност, в която живеем, всяка дейност, в която се влагат пари, се развива. Раждаемостта също е такава човешка дейност, в която, ако се инвестира, тя ще започне да се развива. Какво имам предвид - знаете ли защо преди 100 и повече години в българските семейства са се раждали по 5-6 и повече деца? Не е заради липсата на противозачатъчни средства!

Българските семейства са създавали много деца, защото на тях се е гледало, образно казано, ако изходим от икономическа гледна точка, като на „приход“ на енергия. Тази енергия, вследствие на втория закон на термодинамиката, е поддържала системата наречена „семейство“ във висока степен на организация (развитие). Децата са били нужни на семейството като работна ръка – да работят на нивата, да се грижат за животните, които всяко семейство живеещо на село е притежавало, да помагат на родителите си в занаята, който са практикували. Благодарение на децата, семействата са се издържали и оцелявали (младите са „гледали“ старите членове на семейството, дори големите деца са отглеждали по-малките). От една съвсем ранна възраст – може би от около 10-тата си година, детето вече е носело „приход“ на семейство.

В наши дни, поради промените в обществено-политическата реалност, на децата се гледа като на „разход“. ЗАЩО – ами защото отглеждането им до 18, а дори и до 20-25 годишна възраст е свързано само с разходи – за дрехи, храна, образование, развлечения и пр. И много млади двойки (семейства) не могат да си позволят този разход, защото с най-ниските заплати в ЕС, с които сме световно известни, двама души едвам успяват да плащат собствените си сметки, а какво остава и да покриват тези за децата. Затова масовата нагласа днес сред младоженците, доколкото има такива, е следната – да поработим първо (10-15години), да си решим материалните проблеми, и тогава ще раждаме деца (ще можем да си позволим да правим разходи по тях).

Но фертилната възраст на жената бързо отминава и около средата или края на 30-те си години българката ражда първото си дете, което все по-често се оказва и последно. Има и изключения разбира се, но не за тях става дума в тази статия.

Желязната икономическата логика е следната - когато нещо ни носи приход, ние се стремим да го увеличим, когато ни носи разход – ние се стремим да го намалим. В последните години децата са "приход" само за професионалните приемни родители, но не и за истинските им родители.

Децата днес са „разход“ за семействата и това е ГЛАВНАТА икономическа причина, поради която раждаемостта намалява. Но тук се корени и решението – трябва да превърнем децата в „приход“

И отново възниква въпроса „КАК“ - да ги изпратим от малки на нивата ли? Това няма да се случи. Тогава КАК?

Ето тук е ролята на държавата и законодателния ѝ орган – Народното събрание и изпълнителния орган – Правителството, които следва да изградят НОВА, алтернативна стратегия за детето, създаваща икономически причини и благоприятни условия насърчаващи раждаемостта.

Разбира се, това ще се случи, ако някой здравомислещ в тези държавни структури осъзнае, че „колкото повече деца са раждат, те внасят нова енергия в структурата наречена държава и тя започва да се възражда и процъфтява“.

Ако се повиши значително раждаемостта,
- ще има нужда да се произвежда повече храна – ще започне да се развива се земеделието;
- ще има нужда от дрехи и други стоки за съществуването на тези деца - ще се развива леката промишленост;
- ще има нужда от училища, детски градини – дава се работа на учителите и не само на тях;
- след години ще има и хора, които да работят и издържат социалната система, в лицето на тези деца, когато пораснат, както и
- ще има необходимост от сгради, в които да живеят (развитие на строителството) и т.н.

Мъжът и жената, когато станат рано родители на дете, ще са много по отговорни и ангажирани към това да работят и осигурят добри условия за неговото израстване, а това косвено ще се отрази като повишаване производителността на труда.

За да могат да се раждат повече деца, Българската държава и българският народ трябва приеме следната, да я наречем "Алтернативна стратегия за детето", която да осигури най-важното право, от което днес много деца са лишени – ДА БЪДАТ РОДЕНИ и второ – ДА БЪДАТОТГЛЕДАНИ В БЪЛГАРИЯ до 18-тата си година.

АЛТЕРНАТИВНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО (АСД)
2020-2050 г.

1. На раждането на дете вече няма да се гледа като на „разход“, а като на „приход“ от страна на родителите. Няма да има причина за отлагането на раждането на първото или второто дете, напротив, ще има и икономическа причина (освен желанието) родителите да създадат дете, при това не само едно.

2. Ще има причина двойките да сключват граждански брак

3. Ще има причина децата да учат български език, заради образователния ценз, който ще се изисква, за да се ползва тази безвъзмездна помощ

4. Ще има още една причина да се учи висше образование

5. Ще има причина семействата, които са емигрирали по икономически причини, да се върнат и да родят децата си в България и да останат да живеят тук.

6. Парите, които се дават за всяко родено дете ще се „завъртят“ в българската икономика и след няколко оборота неминуемо ще се върнат под формата на косвени данъци (ДДС върху стоки и услуги) в държавната хазна (т.е държавата не губи нищо давайки тези пари за децата!)

7. Децата, които ще бъдат родени, неминуемо ще стимулират производството и потреблението, което ще даде допълнителен силен тласък на икономиката

8. Това решение ще доведе до политическа стабилност, защото на партията, която го въведе ще се даде огромен кредит на доверие от българските избиратели

Мога да изброя още поне 8 благоприятни ефекта от това хипотетично решение, но ще оставя на вас, читателите, да го направите в коментарите под статията.

Но вие, които четете тези редове не забравайте, че за да стане факт един подобен закон, трябва да се окаже натиск от страна на гражданите върху партиите и държавните институции от които зависи неговото създаване, гласуване и прилагане. Суверенът (българският народ), трябва да поиска от народните представители, които е избрал, такъв закон!

Остава най-главния въпрос - какво би струвало това на държавния бюджет?

Ако приемем, че вследствие тези мерки, за 1 година в семейства, изпълнили условията за безвъзмездна помощ по този хипотетичен закон, се родят 50 000 деца (по оптимистична оценка, защото ще се родят десетки хиляди деца и от родители, които не са изпълнили тези условия) и за всяко дете се изплатят по 20 000 лв. то това би струвало 1 милиард лева, но ако парите се изплащат разсрочено за 5 години по 4000 лв. на година – това би струвало в първата година само 200 млн. лева на бюджета.

Сравнително малка сума, равна на тази дадена за „къщите за тъщи“, в които 700 „избрани“ на шуробаджанашки принцип семейства се ширят под претекст, че развиват туризма в малките населени места.

700 „къщи за тъщи“ или 50 000 деца в повече годишно – кое е по-ценно за БЪЛГАРИЯ? Държавата дава 10 милиарда годишно за пенсии, не може ли да отдели 200 млн. или дори 1 млрд. за децата – разбира се, че може! Само бюджетният излишък всяка година е няколко милиарда лева – защо малка част от него не се даде са повишаване на раждаемостта?

Обаче възниква и контра-въпроса:

Защо държавата да дава тези немалко на пръв поглед средства за насърчаване на раждаемостта на българските семейства, е ли това нейно задължение?

Нека отново се върнем към миналото, когато сме били под османско владичество (иго). Българите са били ангажирани с труда си най-вече за подсигуряване оцеляването и добруването на семейството, от което произхождат и едва едни 10% от произведеното от тях е било удържано под формата на десятък. Съществувал е и т.нар кръвен данък - периодично събиране в Османската империя на християнски момчета на възраст между 8 и 10 години, които са били отвеждани от родните им семейства и са подготвяни да служат в еничарския корпус (военнослужещи) и на други държавни служби. Най-интелигентните сред тях са били изпращани в придворното училище, за да изучават различни науки (математика, география, физическа подготовка, ислям и ислямски науки, история, право и администрация). Тези деца са били отделяни от семействата, за да служат на османската империя, или ако използваме икономическия език, те не са могли да създадат „приход“ за семействата си, а са създавали такъв за държавата.

Сега, общо преките и косвените данъци, които плащаме са около 40% (20 млрд. лева) от доходите ни. През 2019-та година на 18 май настъпи „денят на данъчната свобода“ - до този ден българите сме работили за държавата и общината, а от него до края на годината – ще работим за себе си. Отделно от това, пряко заетите в обществения сектор са 24% от работещите(548 000 души).

Целият този огромен ресурс от хора и средства за функционирането на държавата се осигурява на практика от българските семейства, т.е те се лишават от него, в името на просперитета на държавата България. Именно заради това, държавата е длъжна да инвестира в българските семейства средствата, определени за насърчаване на раждаемостта по тази алтернативна стратегия за детето.

Образно казано, българските семейства са дали 540 хиляди от членовете си на държавата, следователно държавата трябва да върне „жеста“, подкрепяйки финансово раждаемостта (дори бих казал, че това е нейно основно задължение).

Но освен това може би над 1 700 000 българи работят в частни компании, т.е българските семейства са дали 1 700 000 от членовете си да служат на частния бизнес и той би следвало да върне „жеста“, като се въведе данък "раждаемост", в размер примерно 0,5 или 1% от оборота на фирмите, които имат повече от 5 наети лица. Именно с този данък ще се осигурят средствата, с които да се финансират разходите по реализирането на предложената от мен Алтернативната стратегия на детето, а недостигът, ако има такъв, ще се финансира от други постъпления в държавния бюджет.

Вместо да се реализира подобен ефективен план, се плащат милиони левове от данъците събирани от българите за издържане на чиновниците в какви ли не инститиции свързани с "детето" предстои да бъдат давани може би и повече средства за НПО загрижени за "детето", както и за изготвяне на неработещи стратегии като предложената от правителството „Национална стратегия за детето“. Последната акцентира само върху това как да бъдат възпитавани децата и контролирани родителите и не се отделя нито ред на основното право – на живот – децата да бъдат изобщо родени и след това отгледани в родината си от собствените си родители и възпитани в духа на българските традиции и култура!

Ако не се направи нищо за стимулиране на раждаемостта, към 2030 година (или няколко десетилетия по-късно) в България вече няма да има български деца, които да бъдат възпитавани! А ако изчезнат децата, заличава се и държавата (нацията). Има вече и такъв прецедент - сръбските деца изчезнаха от сръбската област Косово и там сега е обособена държавата Косово със състав 92% самоопределили се етнически албанци и само 4% сърби! Тази реална опасност никога не е била на дневен ред през изминалите хилядолетия, но сега трябва да бъде поставена много остро в дневния ред не само на България, но и на всички европейските държави.

Западна Европа получи една много голяма дотацията от енергия, в лицето източноевропейските граждани, които емигрираха там. Тези миграционни процеси от Източна към Западна Европа наподобяват на вътрешната миграция от селото към града, която прави така, че временно да не се усеща липсата на прираст на населението вследствие на ниската раждаемост. В Европа много скоро проблемът ще се прояви в неговата цялост (може би най-напред в България) и правителствата няма да могат повече да си затварят очите пред него.

Всъщност в Германия, която е на последното 236 място в света по раждаемост, държавният канцлер Ангела Меркел се опита да реши този проблем, като насочи мигрантската вълна към страната си, вместо да намери ефективен начин да стимулира раждаемостта. Защо го направи - защото германският трудов пазар има нужда от поне 260 хил. имигранти годишно в средносрочен и дългосрочен план, според изследване, направено по поръчка на института "Bertelsmann Stiftung". Очаква се средно годишно около 114 000 имигранти да идват от други страни от ЕС, но около 146 000 души ще трябва да емигрират от трети страни извън ЕС. Само по този начин демографският спад в предлагането на работна ръка ще бъде ограничен до ниво, приемливо за икономиката, заключават Йохан Фукс и Александър Кубис от Института за изследване на заетостта (IAB) и Луц Шнайдер от университета Кобург.

Но нека да оставим Германия настрана, защото проблема да не е само в Германия или България, той е по скоро принципен и следствие на липса на разбиране за процесите, които протичат в съвременните държави .

Държавата постепенно иззема функциите на семейството и иска да му остави само една функция - раждането. Но ако сенейството само ражда децата, а някой друг ги отглежда, възпитава, обучава и в крайна сметка взима "прихода" от тях, то това семейство вече не намира смисъл и да създава деца! Посланието на "Националната стратегия на детето" е - дайте ни децата си - институциите ще ги отгледат, възпитат според идеалите на някое НПО, в училище ще кажем на учителите на какво да и как да ги учат, а въпроса с раждането на децата е разгледан така, все едно щъркелите ги носят.

Вместо да се отглеждат от родителите, децата се отглеждат и възпитават в яслите и детските градини, а предстои и да бъдат въведени специални "сексуални" стандарти за знанията, които децата трябва да получат още там. Обществото и създадените от него социални институции се грижат все повече и повече за отглеждането и възпитанието на децата, отколкото техните родители и тази тенденция се задълбочава.Възникна дори института на т.нар. "професионални приемни семейства", които да се грижат за децата иззети или изоставени по една или от биологичните им родители.

Това омаловажава ролята на семейството, свеждайки я само до биологичното възпроизводство, но забележете - чийто темп в Европа намалява със всяка измината година и това е следствие на процесите, които описвам в тази статия.

Семейството ражда деца, обществото не може да ги роди! Затова и семействата са тези, които трябва да бъдат икономически стимулирани, когато изпълняват тази основна своя функция, за да се насърчи ефективно раждаемостта. Трябва да се остави свободата (правата!), която и досега българите са имали да отглеждат и възпитават децата си, а следствието ще бъде реалното икономическо развитие и благоденствие на България!

Някой би казал, че в богатите западноевропейски страни, където хората са добре осигурени, раждаемостта не е по-висока, дори съществува явление като "отказ от родителство".

Ето какво е моето просто обяснение на този факт. Предполагам, че сте чували в детството си следните думи от вашата баба: "Ти ще ме гледаш, като остарея" - така е било открай време и тя повтаря тези думи, които вероятно е чула от своята баба или майка, а тя от нейната и т.н. Човек е ставал родител, и за да има кой да го "гледа" (децата, внуците). Децата са били, освен всичко друго и една осигуровка, че като остарееш, ще има кой да се погрижи за теб, и затова човек е чувствал и необходимостта от това да има деца, за да се подсигури. Обстоятелството че имаш дете, ти е гарантиралото по-дълго оцеляване и по-добър живот на стари години, свързвало те е с него, нуждаели сте се един от друг.

Обаче в наши дни, в Германия например, никое малко дете не чува тези думи, защото хората разчитат на добре изградената социална система, да ги "гледа". И когато това дете порасте, то няма потребност от подобна осигуровка, бих казал, че ще му е безразлично дали има деца или не (няма да се нуждае от тях), защото в наше време децата в семействата, където все още ги има, не "гледат" родителите си, когато остареят.

Днес в развитите страни, когато остарееш, имаш или нямаш деца, ти разчиташ на социалните служби и пенсионната система (която си финансирал, чрез осигуровките си). Може дори да наемеш някой да се грижи за теб на стари години, но това струва пари. Точно тези пари заработват наши сънародници, станали „излишни“ тук в България, гледайки възрастни хора в Западна Европа или Гърция.

Дори да прозвучи съвсем прагматично, създаването на поколение е опирало и до дългосрочна финансова мотивация и осигуровка, а не само до желанието на родителя от любов да създаде дете, без да я изключваме като фактор и движеща сила.

Следователно, това което трябва да се направи и това, което предлагам в тази алтернативната стратегия е, да се обвърже икономически раждаемостта с доходите, които семейството получава (повече деца, повече доходи за семейството) и с приходите на фирмите.

Нещо като пенсионни осигуровки, но наобратно, насочени към децата!!! Ако сега работещите (за кого работят, на кого носят приходи и печалба? - за държавата и частните фирми!) отделят осигуровки за пенсията си и всъщност издържат пенсионерите (старите си родители),

то, държавата и частните фирми трябва да отделят малък % от приходите си, за да се насърчи раждаемостта, като се дадат тези пари на семействата, раждащи и отглеждащи деца. Само така държавата и бизнеса ще си гарантира, че един ден, когато тези деца пораснат, ще има кой да работи за тях (и няма да се наложи да „внасят“ мигранти!)

Създава се един перфектен модел, нещо като "перпетуум мобиле" в обществено-икономически вариант, който се вписва напълно в съвременната реалност! Модел, отговарящ на концепцията "Печеля - печелиш", в който държавата, бизнеса, семействата и децата са взаимосвързани, нуждаят се един от друг и се подкрепят!

В резюме, Алтернативната стратегия за детето може да се обобщи по следния начин:

Държавата и бизнеса, чрез целеви данък „раждаемост“ осигуряват средства за семействата, раждащи деца и по този начин се гарантира възпроизводството на нацията и добруването ѝ, а семействата, чрез децата които родят и отрастат, всъщност осигуряват работна ръка и „енергия“ за съществуването на бизнеса и държавата.

Кирил Стойчев,
Икономист

Тази статия е с лиценз „CC Attribution — No Derivative Works“, който позволява свободно да я разпространявате, препечатвате с некомерсиална и комерсиална цел, без да се променя нейната цялост и с указване на авторството. За всяко друго използване е необходимо разрешение от автора.