Нямаме светло бъдеще като нация без Божиите заповеди отново да станат основните ценности, както в миналото

На Коледа си мисля за нашия живот. И по-точно за липсата на Бог в него. Или поне на неговите заповеди.
Мисля си как през целия Преход говорихме основно за икономика, сравняваме се по икономически показатели, успехът - и на нацията, и на всеки човек - се измерва в парична стойност. И така е до днес.
Колко далеч от Божието дело.
Често пиша, че комунизмът остана в душите на българите, а съветският човек като манталитет се възпроизведе. Най-важната причина - липсата на образование, което да възпита свободни хора. Но не по-малко важно бе тоталното отсъствие на заветите на Исус Христос в нашия живот.
Поне това аз осъзнах, когато за първи път се запознах с християнството в Америка. Един от съветите, който запомних беше, че вярващият се страхува от Бог и не се страхува от други хора; от други хора се страхуват тези, които не вярват в Бог.
Не е ли страхът, сковал нашето общество от държавната мафия именно заради липсата на вяра на хората в Бог? Не са ли материалните облаги, заради които тотално са пренебрегнали Божиите заповеди - заети с оцеляване и трупане на имАне, но и на грехове?
Може да не се изучава вероучение в училищата, заради светския им характер. Но философията на християнството - за българския етнос - би трябвало да е задължителна. В развитите англосаксонски държави това не е нужно в тази степен, защото техният национален манталитет е базиран на трудовата етика на протестантството.
Казано просто - нямаме светло бъдеще като нация без Божиите заповеди отново да станат основните ценности, както в миналото - не кради; не лъжи …
А успехът чрез много лични усилия и лишения не стане единствен достоен за признание.

Коментарът на автора е публикуван на неговата фейсбук страница