Да се сбогуваме ли със свободата на словото?

''Айде стига с тази свобода на словото''. Това каза вчера по БНТ председателят на Комисията по култура и медии в Народното събрание и бивш министър на културата Вежди Рашидов. Въпросите, които възникват от това негово изказване и последвалата поредна телевизионна тирада, не са никак малко.

На първо място, редно е да се запитаме, народният представител Вежди Рашидов бил ли е наясно какво точно казва в ефира на Българската национална телевизия? По-добре е да не е бил съвсем наясно, а след това да е съжалил и да се е покаял, дет се вика.

Второ, бившият ни министър на културата съзнава ли какво би се случило, ако беше омаловажил по този начин свободата на словото в някоя цивилизована западноевропейска страна? Или пък в Северна Америка? Съзнава, разбира се, но и много добре знае къде точно се намира всъщност, което обуславя вероятната му вътрешна увереност, че нищо няма да последва, каквото и да каже. Прав е да си го мисли и да е спокоен, тъй като очевидно свободата на словото, която е една от водещите демократични ценности, не е приоритет на огромна част от българското общество. А трябва да бъде, независимо от цената, която трябва да се плати за нея.

Господинът, Рашидов, твърди, че всеки ден ги плюели като каруцари. Съмнителна работа.. много съмнителна. В момента е по-вероятно Витоша (Бистрица) (нищо лично към ''Тигрите'') да стане шампион на България по футбол, отколкото да се забележи визираното от уважаемия народен представител Рашидов. Поне в по-голяма част от българските медии.

Хипотетично възможно е господин Рашидов да се е объркал и да не е успял да намери разликата между плюене и градивна критика. Доста възможно. А може би и така е по-удобно, разбира се.

''Трябва да внимаваме обаче, защото се минават границите на свободата и идва свободията''. Пак думи на скулптора г-н Рашидов. Какво ли олицетворяват те? Мяза на явен ''бой'' по канчето на малкото останали в България хора, за които свободата и истината са ценност. В случая дори не говорим конкретно за журналистическата гилдия. Омаловажаването на гражданските права е удар по всеки един от нас.

Многоуважаемият председател на Комисията по култура и медии изрази своите притеснения от това, че улицата кадрувала. Стига, бе? Ама наистина ли така е станало вече? Впрочем, сега е ''улицата'', а преди избори е ''българският избирател'', ''гражданите''. Но ще простим. Великодушен народ сме. Между другото, г-н Рашидов, въпросната ''улица'', тя принципно не Ви ли избра за народен представител? Де факто тя май има конституционни права да кадрува. Сиреч, (любимо изразно средство на министър-председателя ни) ''улицата'' има право да гласува на избори, има право на протест, има право и на свободно изразяване. Или не съвсем? Ех, ех.. какъв ли вид ще придобият ''остарелите медийни закони'', след като ги ''пипне'' този, който ни призовава да спрем с ''тази'' свобода на словото. Сигурно ще е много, ама много хубаво.

Препратка малко назад във времето, когато журналистът Сашо Диков се опита да зададе някой и друг въпрос на народния представител г-н Вежди Рашидов: