"Левски" и ЦСКА трябва да се откопчат от мръсните ръце на властта

Започва седмицата, в чийто уикенд ще видим едно по-различно "вечно дерби" между "Левски" и ЦСКА. По-различното е, че този път ролите са разменени, иначе сценарият е същият, режисьорите и публиката. Просто сега "Левски" е опрян финансово до стената и застрашен в краткосрочен план. И "червените" злорадстват. Само, че няма за какво. Защото в тази пиеса ролите могат да се разменят много бързо. Понеже всичко се прави по грешен начин. И във футбола, като във всяка една останала сфера в държавата.

На 24 януари 2020 г. фенове на футболния "Левски" бяха на среща с премиера Бойко Борисов. Поводът - действията на държавата спрямо частните лотарии, най-голямата от които е на собственика на "сините" Васил Божков. Припомняме, футболните клубове в България са акционерни дружества и държавата не би следвало да има абсолютно нищо общо с тях, на хартия. Само че не е така и ако има за какво определена група, част от която любопитни с биографията и делата си фенове на "Левски", да се срещат с премиера е не да го молят за помощ, а да го молят да остави клуба им на мира. Защото всички последни собственици на "Левски" изглеждат "спуснати". Бившият общински съветник от ГЕРБ в София Иво Тонев, с неофициалната помощ на "котарака" Александър Сталийски, в колаборация с Александър Ангелов, адвокат на Делян Пеевски, след това Спас Русев, изиграл своята роля за врътките на близки до властта с БТК, за да се стигне до Васил Божков. Самият Божков според неофициални информации на първата от скорошните срещи с феновете на "сините" е заявил:

"Не ме е карал (бел. ред. - Борисов). Аз му казах, дай да го взема и да оправя "Левски". Миналата година, когато акциите бяха в Христо Йовов и Димитър Иванков, вие започнахте да негодувате, Борисов ми се обади и ми каза: "Няма да го взимам аз, взимай го ти", това беше разговорът между нас".

Толкова за начина, по който се взимат решенията кой да управлява футболните клубове у нас. Отново се връщаме на това какво точно би трябвало да поискат феновете на "Левски" от премиера.

Ден по-късно - на 25 януари хърватският Динамо (Загреб) продаде своя играч Дани Олмо на германския Ред Бул (Лайпциг) според някои източници за сума близка до 40 милиона евро. И не бъркайте случващото се в националния отбор на "шахматистите" с нивото на местното първенство. То със сигурност не е по-добро от българското. И без да е най-чистият пример, тъй като Хърватия като балканска страна също има своите футболно-мафиотски проблеми, но все пак дори там футболните клубове се издържат по естествен начин - като следват предназначението си, правейки футбол.

В България футболните дружества са едни кухи предприятия, работещи на тотална загуба и дотирани изкуствено по модела на "бащицата". И гневът, и въпросите на феновете тук трябва да са насочени към хората, които насочват и които управляват любимите им отбори. В тази връзка изключително нелепо е ехидното поведение на феновете на ЦСКА-София в момента. Защото ако в "Левски" напоследък финансовата стабилност е придружена и с наченки на някакво футболно мислене, то на "Армията" Гриша Ганчев и Юлиан Инджов изливат едни пари, а насреща получават тотална футболна неграмотност от ръководство и треньори. Разбира се назначени от самия Ганчев.

Когато говорим за управление, трябва да се коментират едни данни, на които не се обърна особено внимание покрай цялата сага с "Левски" и "Националната лотария". Изпълнителният директор Павел Колев разясни, че издръжката на футболния клуб струва 2 милиона лева месечно (?!), а санитарният минимум е 1.5 милиона. При положение, че в момента никакви кой знае какви звезди не играят за "сините", които да получават съответните заплати. Нито пък в школата работят футболни гении, а и стотици скаути с набито око не съм чувал да обикалят света, за да намерят поредния бисер като Дани Олмо от Динамо (Загреб) например. В ЦСКА поне бюджетът е около милион на месец, но отново възниква въпросът срещу какво налице се плащат тези суми. Срещу повече от 10 години без титла и за двата отбора и серия от еврорезили? Колко футболисти създадоха "Левски" и ЦСКА напоследък? Какви големи продажби реализираха? И не казвайте Кирил Десподов, защото той дойде готов футболист от "Литекс". В това отношение грандовете са кръгла нула. Два милиона месечно, изхвърлени в кофата за боклук от неразбиращи футбола олигарси, натрапени от държавата.

Един футболен клуб като всяка друга фирма, има пера, от които може да набира печалба. В това отношение ЦСКА и "Левски" са изключително облагодетелствани, защото към традиционните телевизионни права, трансфери, спонсорски договори и пари от участия в евротурнирите, могат да разчитат на огромен брой фенове, който води след себе си постъпления от продажба на абонаментни карти и билети, всевъзможни клубни артикули и мероприятия на стадионите. Пера, които обаче често са отписани, защото въпросните сегменти са харизани за управление на тарторите на агитките срещу мълчание и определена политическа агитация в нужните моменти. И това отписване води дотам, че на най-успешния български клуб ЦСКА фен-артикулите му се продават в едно-единствено магазинче в близост до стадиона. А що се касае до мероприятия на стадионите, такива просто няма, тъй като спортната инфраструктура е доведена до ниво разпад, умишлено или не. Така се затваря и порочният кръг на модела "бащица". Естествено, че ще имаме нужда от него, след като всички други възможности са прекъснати. От самия него.

На практика "Левски" и ЦСКА са заложници на политически и бизнес интереси. Във всеки един момент, ако дадената "бащица" се отдръпне, клубът приключва, защото няма устойчив и независим от външни фактори модел на функциониране. Работи се непрофесионално и в името на собствени интереси. Търговците не се гонят от храма. Случилото се сега с "Левски" е изключително удобен момент за феновете да организират кръгла маса за това как да се промени начинът на функциониране на любимите им отбори. Без значение дали са сини, червени, зелени или пембени. Вместо това обаче някои предпочитат да злорадстват и радостно да отбелязват чуждото затъване в блатото. От което се връщат самите те. И което още не се е успокоило под краката им. До следващото рухване на изкуствения мост, на който се крепят футболните ни грандове.