Shmatka

Българската реч е отражение на нашите души - благозвучна е и богата на смислови оттенъци. Неслучайно много чужденци, смаяни от приветливостта и добронравието, царящи по родните земи, опитват да изучат езика ни. Предположително една от думичките, които те би трябвало да запомнят от самото начало, е «шматка» (shmatka) – звънлива и кратка, тя ще подсеща по-малко досетливите да не се отпускат прекомерно и да не забравят, че тук са само гости... В чужд манастир свой псалтир не чети – нали така беше?

Тези дни щатската посланичка се занимаваше с дело, присъщо на всяка нормална жена – готвеше. Но докато се усмихваше свенливо сред кървавите късове месо, тя развали идилията с порция изявления, които понамирисват неприятно на намеса във вътрешните работи на държавата. И ако безцеремонното ѝ държане не среща отпор, това изобщо не значи, че то е приемливо.

Бърбораната е продукт на своето външнополитическо ведомство, залагащо от две десетилетия насам на феминизма. Арогантността, неумността и агресивният кариеризъм, проявявани от американските чиновнички и подражаващите им колеги под чехъл, отначало изглеждаха диво на фона на установения дипломатически етикет, но постепенно се възприеха и от европейските страни. За заемането на отговорни длъжности почват да имат значение не професионалните качества, а дали кандидатите са от слабия пол, или имат някакви отклонения. Поради тази причина в политиката вече рядко биват проявявани достолепие и отговорно поведение.

В момента нашата отвъдокеанска гостенка се чувства като принцеса – обект на въжделенията на мнозина. Стъпва тя тежичко по гърбовете на бандити, Ентелегенти и мутреси, развява фусти и повтаря със самодоволен тон заучени фрази... А онези отдолу угоднически ахкат и охкат. Заради харизаната ѝ власт над републиката посланичката е готова вероятно не само да изтърпи своите домакини, но и да сръбне шкембе чорба, добре овкусена с чесънец. Има си хас – паднала ѝ се е държава на 1300 години! Богата земя със стратегическо положение!

Как беше приказката: «Не е шматорок, който яде баницата, а този, който му я дава»? Окей, ако няма баница, може и шкембе – да не се обиди услужливата прислуга!