Да се откажем от F-16? Не. Ето какво може да си поискаме от Русия

Mнениe на българския журналист Иво Инджев от блога му:

Бившият вътрешен министър Румен Петков, който през октомври 2006 година изпрати полицейски патрулни коли да охраняват от евентуално любопитни журналисти посочения от мен от екрана на БТВ адрес на двата подарени мезонета на сем. Първанови, продължава и днес да охранява (про)руските интереси с “интересни” идеи. Предложил е във Фейсбук да скъсаме договора за покупката на американските самолети Ф 16 и да си върнем така необходимите ни за борбата с пандемията 2,5 милиарда лева. Американските ( му!) приятели щели да ни разберат, тъй като и те били в тежко положение.

Не за първи път се проявява саркастичното чувство за хумор на Румен Петков, възнаграден с шефския пост на Първановата партия АБВ за дългогдишните си усилия на виден говорител на кремълското влияние в България. Спомнете си неговите реплики за “ Уойвич, Муйович…” или за “тишината в спалнята” на съпартийката му Татяна Дончева. Уволненият за общуването му с “оперативно интересни лица” ( т.н. братя Галеви) плевенски социалист не пада по-долу в ексцентричните изцепки от други подобни екземпляри в българската политика, които ту наричат 80 процента от българите “дебили”, ту определят сънародниците си за “олигофрени” , ако не харесват кремълската арогантност спрямо България.

За разлика от Петков най-сериозно мога да направя контрапредложение какво точно трябва да скъсаме, за да си набавим милиарди, необходими не само за борбата с китайската зараза, но и с вируса на постколониалната ни зависимост от любимата му Русия.

1. Да скъсаме договора за дружба с Русия от 1992 година, която ни праща шпиони и отровители, след което да поставим отношенията си върху такава основа, която да позволи българските служби и институции да заделят сили и средства за ефективна борба с корупцията – основен вносен продукт от същата тази държава, с който се храни московската пета колона у нас.

2. Да си поискаме откраднатите от Червената армия български архиви, за да може да се проследи нишката на корупционната традиция в страната ни ( виж т. 1).

3. Да изпратим в Русия обратно ненужния ни ядрен реактор, складиран тук като монументално обещание за нови милиардни плащания към държавата, от която 100 процента зависи ядрената ни енергетика. Нима не е време да се откажем от безумната идея да лекуваме раната от похарчените стотици милиони за един “гьол” с още милиарди за оня що духа от Изток?

4. Да си поискаме огромната глоба, която бяхме изнасилени не без съучастието на съблазнените ни власти да платим на Русия във връзка със същия този реактор.

5. Да ни бъдат заплатени милиардите пропуснати ползи от (не)възможните по-ниски цени на световния пазар, причинени от десетилетния руски монопол в снабдяването ни със сибирски въглеводороди.

6. Да осъдим Русия, горд правоприемник на СССР, за чудовищния икономически грабеж по време на близо 3 годишната съветска пряка окупация, довела България до просешка тояга.

7. Да дадем под съд Москва за внезапното ѝ решение преди близо 30 години без предупреждение да спре разплащанията си с България в т.н. преводни рубли, които за една нощ тя превърна едностранно в претенция за разплащане от следващата сутрин в долари. Преизчислено по днешни цени тази преглътната руска финансова Хирошима за нас вероятно ще е от порядъка на поне милиард лева.

8. Да настояваме за дял от активите на разпадналия се след ко(н)чината на СССР Съвет за икономическо сътрудничество ( СИВ, наистина сив сектор в световната икономика), базиран и разграбен в Москва.

9. Да изчислим вредите и да си поискаме парите за щетите от всички руски санкции срещу български износители, наложени под формата на едностранно завишени мита от началото на 90-те годни на миналия век – от свинското , до “винското”. И като става дума за тези мита, да разбием по този начин мита за разбиването на българското селско стопанство от “демокрацията”, поради което българските стоки са изпаднали от огромния ( а всъщност доста бедния в сравнение с развитите европейски страни) бивш съветски пазар.

10. Да осъдим руската държава за клеветническите кампании в слугинските ѝ руски медии и с получената сума да закупим намордници за мутрите, разпространяващи руския клеветнически вирус в България.

За изпълнението на горните 10 точки е необходимо само едно: премиерът Бойко Борисов, дългогодишен приятел и съуправляващ с Румен Петков и Георги Първанов в началото на премиерския си маратон, да бъде заменен с някой истински приятел на българската независимост от руския постколониализъм.

И аз, като Румен Петков, съм сигурен, че нашите приятели в страната, която визирам, ще ни разберат. Само че в Москва на власт са нашите руски неприятели.