Дара Екимова: Да! Има значение каква кола кара!

ДА! Има значение каква кола кара! Да, има значение, че е Audi Q7, защото когато техните му подарят Audi Q7 за 18-тия рожден ден, той НЕ ЗНАЕ СТОЙНОСТТА НА КОЛАТА. Не паричната стойност. Времето, ресурса, усилията, количеството работа, което си изработил, за да имаш възможността да купиш скъпа кола. Това не знае. И затова кара със 100km/h на кръстовището на Парадайс, затова употребява наркотици и след това се качва на колата... Защото не знае стойността на нищо. Не знае стойността на човешкия живот. На 22 НЯМАШ капацитета да управляваш толкова голяма кола, нямаш ОПИТА, НЯМАШ СЪЗНАНИЕТО. Предстои ми да карам шофьорски курсове... Не искам. Просто не искам. Страх ме е. Защото познавам МНОГО такива. Не са само момчета, момичета - също. Едно поколение сме. И ме е срам. Ужасно ме е срам, защото са точно такива, каквито изглеждат. Като това момче. Учат в чужбина, родителите им имат възможности и са им дали да карат предходния модел на S класата, който държат в гаража (родителите вече са си взели следващия). За ваканциите се прибират тук, хвърчат по околовръстното със 120km/h и возят по 2 мацки отзад, които се възхищават на ужасно бързата и “готина” кола на маминото момче. Разказват какви “олигофрени” са преподавателите в чужбина, разказват как преписват на изпитите и че дискотеките стават, ама няма чалга, което е “мн тъпо”. Събират се в дома на единия, друсат се с евтини наркотици и оправят мацките групово. След това пак се качват на колите и отиват на дискотека. Там си разбиват главите с бутилките от шампанско, което са изпили. Грозно ли е от устата на момиче? Да, но това е истината. Точно такива са. Безотговорни, неуки, неграмотни безделници. И да, качват се на колите си, докато се намират в петото измерение вече. Да, правят го. И съм се опитвала да говоря за това, и съм писала, и съм казвала, но всичко, което съм чувала е:

“Недей, не е твоя работа, Дара!”
“Остави хората да си възпитават децата, както те знаят, Дара!”
“Не се меси, ще си имаш проблеми, Дара!”
“Не можеш да си изказваш мнението винаги, Дара!”
“НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ СВЕТА, ДАРА!”

Ами МОГА! Защото всички сядат вкъщи и си казват, че това е несправедливост, но те кои са, че да променят нещо? ЗАТОВА НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ, защото НИКОЙ НЕ ВЯРВА, ЧЕ ОТ НЕГО ЗАВИСИ ПРОМЯНАТА.

Успех с пребиваването му оттук нататък. Как се живее с мисълта, че си убиец? Убил си човешки живот и си съсипал още много? Не се живее. С тази мисъл се гние. И ние сме нищожни. Този свят е едно нищо. Малък, мръсен, несправедлив. Затова ще се поговори за това, ще го кажат в сутрешните блокове, по новините, в социалните мрежи... И ще се забрави. Какво ще се промени? Безотговорните им родители ще им подаряват мощни коли. А след това безотговорните им деца ще правят СОБСТВЕНИ ДЕЦА. И къде отиваме??????????

И съм бясна. Бясна съм, защото 10 минути по-късно аз и приятелят ми се прибирахме по същия маршрут. А ако беше 10 минути по-рано?

Бясна съм, защото Милен беше вдъхновяващ човек. Човек с мнение. Независим. Свободен. Различен. Човек със силен и ярък глас, който използва, за да обезоръжи неправдата. Образован, грамотен човек. УМЕН човек. Директен. Такава искам да бъда и аз. И да, гледала съм предаванията му МНОГОКРАТНО. Харесвах го. И се натъжих с цялото си сърце, когато разбрах, че вече го няма. И не мога да спра да мисля за това. Чувствам се виновна, чувствам се зле. Той беше РОДИТЕЛ. Никое дете не заслужава това. Той просто е чакал да светне зелено... Дано има отвъд, дано Там е светло, бяло и голямо... Достатъчно голямо за големите хора! За тези, които бяха прекалено големи за този свят... Като Милен, като тати...