Италианците разкриха мутация на руския вирус за купуване на любов

Коментар на българския журналист Иво Инджев в блога му:

Многократно съм цитирал един съвет на руския император Александър III, наричан от мен българомразец заради скъсването на дипломатическите отношения с България след Съединението през 1885 година, заплахите му да окупира младата държава и подстрекателствата му към турския султан да си върне с военна сила прякото владение на българските земи на юг от Стара планина. В разговор със своя външен министър Николай Гирс ( 1882-1895 г.) тираничният самодържец препоръчал в България да се действа с пари. Т.е. да се подкупва когото трябва, за да прокарва руската политика.

Както знаем, това е стара руска практика, потвърдена документално от архивите на отговарящия за България по онова време Азиатски департамент в руското външно министерство. По ирония на съдбата тези документи достигат до нас чрез книгата “Авантюрите на руския царизъм в България”. Сборникът от документи е дело на български комунисти, начело с Васил Коларов, втория по значение български любимец на съветския диктатор. Писан е по заповед на Сталин през 1935 г. с цел да се дискредитира руската монархия в очите на българите, а болшевизмът да “блесне” като антипод в това отношение.

От цитатите на българските другари, получили достъп до архивите, научаваме за най-видните получатели на руски подкупи за онова време. Сред тях стърчи най-високо с ниските си поклони Драган Цанков, просещ нови и нови рубли за своята антибългарска дейност, включително за финансиране на въоръжени чети, наричани от Цанков шайки, създавани с руски пари на територията на съседни балкански страни. Нима не е символично, че на булевард “Драган Цанков”, който е продължение на ул. “Граф Игнатиев”, днес се намира самото руско посолство в София?

Припомням схематично тези добре известни на любознателните днешни българи факти заради схемата с масовите подкупи, употребявана днес от Русия в чужбина за демонстриране на …любов към Русия. В Италия тя беше разкрита от местни граждани, които са подкупвани да пращат благодарности на Русия за изпращането на руски лекари, разконспирирани от в. “Стампа” като шайки шпиони, специалисти по бактериологично оръжие.

Вижда се, че Русия владетеля си мени, но нрава на самодържието - не. Защото няма кой да държи сметка не само на самодържеца, но и на неговите опричници, които се опаричват от държавния бюджет и го раздават на податливи на корупция незнайни за руското общество лакомници. В Италия това се разкрива в такъв мащаб едва днес. Случва се на вълната на китайската зараза, от която страната се оказа една от най-пострадалите в света. Руската пропаганда не се свени да паразитира върху това нещастие.

В България корените на това пазаруване на съвести са присадени още през 19 век и особено упорито задълбават на местна почва по време на руско-българската междудържавна схизма от 80 – те години, довела до репресивните мерки на “освободителката” срещу младото българско царство.

Освен това корумпирането на продажници за целите на руското влияние у нас изобщо не става на случаен признак, както е организирано в Италия чрез използването на руската платформа “Телеграм”. Лицата на преяждането на руската пропагандна трапеза са добре известни и не само не се крият, но и се пъчат на хорото на продажничеството.

Вирусът на корумпирането с рубли в служба на руската царска корона датира от 19 век у нас именно като форма на благодарност към Русия. Днес в Италия се изисква срещу заплащането в диапазона от 20 до 200 евро готовите да се продадат италианци да благодарят лично на Путин. Тази мутация показва едно: непоправимост и ескалация на отчаянието от собствената несъстоятелност на върха на Кремъл. Да си купуваш любов е проституиране, но за чест на италианците те разкриха тази срамотия.

У нас такива разкрития няма. На магистралата на русофилията са се подредили дащни нашенци в прелъстителни пози и само чакат да ги забележат от Москва. Тя обаче плаща само на най-изявените в този пренаселен сегмент от трудовия ни пазар. И ще става все по-зле за мнозина от тях, ако се съди по надвисналата над самата Русия неплатежоспособност, характерна за държава, зависеща не от труда на своя народ, а от капризите на световния пазар на суровините, който обслужва.