Тефлоновият Борисов (не) мисли за вас

Коментар на журналиста Иво Инджев от блога му:

Когато повтаряме автоматично съждението, че светът вече е различен след китайската пандемия, няма как да извадим от това уравнение политиката. Нима точно тя, която се влияе и от най-малките пориви на вятъра, дори да е посят от други, за да жъне бури, остава извън засегнатите сфери на човешкото съществуване?

На всемогъщия в рамките на неговата империя Путин му се клати рейтингът както никога преди през неговото 20-годишно царуване. Формираният векове наред руски манталитет Иванушка да уважава силата и да се радва компесаторно на великите неща в своята родина, живуркайки в немотия, започна да се пропуква под ударите на нещо толкова малко и невидимо, като един вирус. Не помагат спомените от войната с лозунга от битката под Москва: “нито крачка назад” и “всичко за фронта, всичко за победата”. Фронтът беше изпуснат от новия Сталин и кликата му, а победата му може отново да направи Русия световен шампион по жертване на сънародници в името на “величието” на Матушката.

На Тръмп, истинския могъщ по дефиниция президент на най-мощната държава в света, му се налага да се изповядва в мрежата, че се тества всеки ден. Вече се оглежда тревожно какво ще ( му) се случи на предстоящите тази година избори, които самоуверено смяташе за спечелени поради проспериращата преди пандемията икономика. САЩ си остават единствената световна сила, способна да приложи ефективна военна сила във всяка точка на планетата в случай на нужда, но се оказаха безсилни пред микроскопичното вирусно нападение – за първи път на своя територия от времето на Испанския грип в началото на миналия век и на японската атака срещу Пърл Харбър през 1941 година. Нима това не се отразява на отношението към президента, неглижирал тази опасност (подобно на Путин) в началото на вирусното нашествие?

В Италия китайският грип помете възхода на крайнодесните на Салвини. Видя се, че изпуснаха положението при първото истинско изпитание за тях, тъкмо в крепостта им в богатия Север. Опитаха се да се оправдаят с Европейския съюз, но май не им се получи. Нито пък им помогна, че допуснаха Русия да си прави донорска реклама (малко преди самата тя да започне да се дави в пандемичните си проблеми) като “спасител” на Италия чрез мисия от руски шпиони, предрешени като цивилни вирусолози.

Дори аятоласите в Иран си скубят брадите при мисълта за последиците от фанатизма, с който позволиха дълго време да има струпвания на големи маси богомолци, докато натрупванията на трупове не ги стреснаха.

Сред малцината управници, които не страдат от влошаване на политическото здраве, е нашият премиер. Той отново поема позитивите, макар че никой не е разгадал на какво точно се дължи относително слабото проявяване на китайската зараза по българските земи. Ако има виновни за нещо, това за него са гражданите, които навиква и на които лепи обидни етикети.

Положението с Борисов изглежда като във вицовете за мутрите, породени в началото на 90-те години от рекламата на едни тигани. “Борисов мисли вас”, е внушението от новия виц за тефлоновия ни политик, който излиза невредим от всеки пожар.

Позволявам си да опонирам като дългогодишен наблюдател на неговото поведение и като автор на книгата ”Премиер на РъБъ”: Борисов мисли за себе си, за собственото си оцеляване в политиката. Той не си представя живота извън нея, който явно може да се окаже тежък. Това си мисли той, не мислите ли?