Оксер

Коментар на Георги Даскалов във "Фейсбук"

Оксер е малък град във Франция, на 168 километра южно от Париж и на около 150 км западно от Дижон. Има-няма 37 000 жители и освен, че е родно място на френския крал Раул (923 – 936) е най-известен с футболния си едноименен клуб – три национални купи и шампион (96). Безпрецедентно постижение за толкова малък град.

Всички тези постижения се дължат на Ги Ру, поел отбора през 61-а. През 2005 го уволниха с мотива, че на „Оксер“ не му отива да е в средата на таблицата.

Сега „Оксер“ е на 15-о място във френската втора лига.

За Ги Ру се разказва, че в началото на сезона събирал играчите и казвал – момчета, задачата е да съберем 30 точки (когато бяха 2 за победа), за да не изпаднем. После – каквото Бог даде.

С „Оксер“ е свързана една от големите европейски победи на „Левски“ – за Купата на УЕФА в сезон 2005/2006, когато след загуба с 1-2 като гости и победа с 1-0 в София сините се класираха за групите в турнира.

Това е съизмеримо с победите срещу „Аякс“ (1-2, 2-1, дузпи) и срещу „Барселона“ – 5-4 след 0-4 в първия мач. Специално последното го помня – до 10-ата минута „Левски“ водеше с 2-0, в 13-ата Кирчо Миланов падна за дузпа, не я дадоха и после малко аванта за испанците, мачът тръгна гол за гол – и 5-4.

Беше велико.

Като съм я подкарал на спомени, да кажа и за „Марек“ – 2-0 срещу „Байерн“ (Мюнхен) през 77-а. Гледах го този мач отблизо, търках си очите, малко не стигна.

Същото пак с „Байерн“, но срещу ЦСКА, 82-а, 3-0 в 18-ата минута, полуфинал за Купата на европейските шампиони. За съжаление не издържаха.

Но се отплеснах.

За „Оксер“ и „Левски“.

Гледам сега като всички българи какво става с този велик клуб. Гърч. Страдание.

Но и се радвам, че хората не го изоставят.

Писах преди, че „Левски“ най-много от всички отбори в България може да бъде собственост на хората, които го обичат. Донякъде е възможно и за ЦСКА (там с раздвоението става по-сложно), за „Ботев“ и „Локомотив“ - Пловдив. Зад тези отбори има хора.

Имам много приятели левскари – Иво Димитров , Svetoslav Tabakov, чичо ми Йордан Даскалов, братовчедът ми Иван Даскалов, Stefan Tashev, Стефан Иванов…

Нормалните разбират какво говоря. Ненормалните ме псуват, в най-добрия случай.

Но – вижте „Оксер“. Дори с по-малко пари става.

Стига да има нормални хора.

Нали?