Войната приключи, но не и войната за историята

Изминаха 75 години от най-кървавата война в човешката история, но войната за историческите учебници продължава и до днес, а няма и изгледи да приключи с единодушие. Продължават историческите провокации, които хвърлят петно върху жертвите на Втората световна война и последващите десетилетия Студена такава.

Коронавирусната пандемия затвори Европа, но войната за историята между Европа и Русия продължава дори по време на карантината. Австрийците поне могат да отдъхнат спокойно, защото възпоменанията за клането в Блайбург няма да се състоят. През 1945 година в австрийската провинция Каринтия са избити десетки хиляди войници и цивилни, свързани с усташите. Те бягат от Югославия, но са предадени на партизаните на Тито. Всяка година хиляди души, много от които с фашистки възгледи, се събират в Блайбург на възпоменателно тържество.

Коронавирусът обърка и плановете на руския президент Владимир Путин. Военният парад, отбелязващ 75 години от победата над нацисткия режим през Втората световна война, щеше да е крайъгълният камък за Путин в година, в която пандемията отложи конституционните промени, които ще му позволят да управлява още дълго, и в която доверието към него бележи рекорден за руските стандарти спад. В компанията на китайския президент Си Дзинпин и френския държавен глава Еманюел Макрон, руският лидер щеше да покаже на света, че Китай е на негова страна, а освен това Европа, в лицето на Макрон, не е затворила вратата за диалог. Парадът беше преместен за 24 юни, но ще се проведе в условия на карантина.

Една пандемия обаче не може да сложи точка на продължаващите сякаш вечно спорове за правдата. Разломът зее между източноевропейски държави и Русия, и се състои в това дали СССР трябва да бъде разглеждан като освободител от нацисткия режим или като окупатор. Червената армия, разбира се, играе ключова роля за победата над режима на Адолф Хитлер, но след войната, преследвайки своите интереси, налага с репресивен подход своя контрол над Източна Европа. Победата над нацистка Германия не трябва да служи като оправдание за последвалите събития.

И макар в историята да има нюанси и не всичко да е черно и бяло, има откровени лъжи, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Напрежението между Варшава и Москва на дипломатическо ниво достигна нов връх. Властта в Кремъл обвини Полша, че носи вина за избухването на Втората световна война. Това бе реакция срещу приета в Европарламента резолюция, в която Германия и СССР са посочени за виновници за избухването на войната. Полша посочва, че Сталин носи също толкова вина за войната, колкото и Хитлер с нахлуването в страната на 1 септември 1939 година. САЩ и още девет страни, сред които и България, обвиниха Русия, че фалшифицира историята. Европейският парламент посочи, че на 23 август 1939 г. комунистическият Съветски съюз и нацистка Германия подписват Договора за ненападение, известен като пакт „Молотов — Рибентроп“, и тайните протоколи към него, като по този начин разделят Европа и териториите на независими държави между два тоталитарни режима и ги разпределят в сфери на интереси, което създава предпоставки за избухването на Втората световна война.

Дипломатически огън пламна и между Чехия и Русия, след като властите в Прага премахнаха паметника на съветския командир Иван Конев. Военният командир води Червената армия в освобождението на Прага през 1945 година, но в съзнанието на много чехи остава с потушаването на Унгарското въстание през 1956 година, което е едно от големите престъпления на съветския режим в годините след войната. Историческите спорове за паметника обаче придобиха нови измерения, след като чешките служби разкриха, че руските спецслужби са искали да отровят с рицин инициаторите на събарянето на паметника.

Дразгите продължават и по оста България – Русия. Москва с твърд тон настоява българските служби да бъдат особено сурови срещу тези, които поругават съветските паметници в страната ни, но също толкова твърдо продължава и с историческите провокации, този път използвайки за повод 24 май, Деня на българската просвета. В Руския-културно информационен център в София светите братя Кирил и Методий бяха представени като реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просветата в Русия. Българската академия на науките реагира правилно, посочвайки, че това е подмяна на историческите и езикови факти. Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните твърдения, че светите братя са създали църковнославянския език и са разпространили просветата в Русия, е недопустимо изопачаване на историческата и научната истина, най-малкото поради факта, че църковнославянският е руска редакция на старобългарския език от ХVII в., а братята Кирил и Методий никога не са стъпвали където и да било по руските земи, посочиха от БАН.

Подмяната на исторически факти с политическа цел продължава и днес, ще продължава и утре. Оръжията заглъхнаха, но войната за историята няма. Дори пандемия не е способна да спре това.