Мъртвото вълнение в Средиземно море изхвърли Турция на сухо

Тринадесети август  2020 година е исторически ден за Близкия изток. Президентът на Израел - Бенямин Нетаняху и престолонаследникът на Обединените Арабски Емирства - Шейх Мохамед бин Зайед обявиха предстоящо подписване на мирен договор. Тяхното споразумение е с огромни последствия. То не само гарантира мир в региона, но и отваря пътя към ново разпределение на силите в Средиземно море.

Голяма заслуга за осъществяването му, безспорно има и Доналд Тръмп, който чрез този успех си осигурява сигурна част от гласовете на еврейското лоби в САЩ за близките президентски избори. Договорът между двете страни, може да бъде сравнен само с Дайтонското споразумение подписано от Садат и Бегин, от името на Израел и Египет, сключено през 1978 година.

Обстановката днес обаче е коренно различна от предишната. В региона вилнее Турция, която изявява претенции за територии, които е притежавала когато е била Империя, но които е загубила междувременно. Срещу нея се оформи блок съставен от Обединените Арабски Емирства, Египет, Саудитска арабия, Йордания и др. Този блок подкрепя либийската съпротива водена от Маршал Хафтар срещу турската агресия.

Всеобщото антитурско обединение има общ знаменател или общ враг. Това е световната подривна мюсюлманска организация - Ислямските братя, която Ердоган не само подпомага, но е и неин активен член.

Наблюдателите подозираха Израел за добронамереност към амбициите на Анкара. Настоящият договор отхвърля категорично тези съмнения.

В началото на месеца Ангела Меркел попречи на гръцки и турски кораби да открият огън едни срещу други. Тъкмо немската дипломация се готвеше да се похвали с успех на международната сцена, когато Гърция (с подкрепата на Франция) подписа с Египет ново териториално разпределение на зоните богати със залежи на газ в Средиземно море, което отхвърля договора между Турция и Либия (Триполи).

Всички тези размествания на геополитическите пластове в Средиземно море, оставят Турция да затъва в пясъците на невиждана до сега икономическа криза, поради огромните разходи, които изискват военните действия. 

Докато държавите в региона се подреждат в бойна готовност, Ердоган гадае бъдещето си във филджан кафе шекерлия.