Пловдивски протестиращ пред ФАКТИ: Искахме да покажем на Караянчева народната си любов

Протестите в страната продължават и след „Великото народно въстание“ на 2 септември. Снощи протестиращите в София символично направиха лагер от две палатки на Орлов мост, които не блокират движението. Протестиращите в Пловдив пък търсеха контакт с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, която била там заради връчване на „наградата на победителките в отборната надпревара на традиционния турнир по стрелба „8-ми март" за жени, служители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и службите за сигурност“, както съобщиха от пресцентъра на парламента.

От ФАКТИ се свързахме с актьора Даниел Махайлов – Викенти, за да разберем от първо лице какво се е случило снощи в Пловдив. Той е едно от лицата на протеста в Пловдив и е участвал в снощното изразяване на масово недоволство. Какво ни разказа Викенти за търсената среща с Караянчева, за собствените си преживявания по време на протеста на 2 септември – за задържаните му съграждани, за нощното посещение на „Пирогов“ и за разговора му с футболен фен на 15 години, четете в следващите редове:

- Каква е историята с Караянчева?

- Имаше награждаване по стрелба. Искахме да отидем да ѝ покажем нашата народна любов. Беше ни направен пак кордон от полиция, жива верига ни спря на Пешеходния мост.

- Хотелът, в който се случваше награждаването е отвъд моста, нали така?

- Да, хотелът е от другата страна на Пешеходния мост. Ние не блокирахме булеварди, полицията ни спря на пешеходен мост. Това си е нарушение на закона.

Не ни пуснаха да минем, но заобиколихме. Половината от протестиращите още в самото начало тръгнаха по друг маршрут. Понеже явно цялата полиция на Пловдив е в София вчера органите на реда бяха едни млади момчета, предполагам все още незавършили. Не ги бях виждал на протестите в Пловдив досега.

Успяхме да стигнем до хотела по другия маршрут. Стояхме при полицията на Пешеходния мост около 20 минути, но когато разбрахме, че няма да преминем там, тръгнахме по друг маршрут, излязохме на булеварда, спряхме движението и се насочихме към хотела. Стигнахме там и имаше леко пререкание с охраната на хотела, защото един от протестиращите застана на вратата. Точно срещу главния вход се виждаше залата за коктейли, в който се случваше награждаване. Искахме да разберем дали Караянчева е още вътре.

Охраната се опита да избута момчето, което стоеше на вратата. Стигна се до леко напрежение, но нямаше обиди, само въпроси от рода на „Какво правиш?“. Не е имало агресия. След това охраната се отдръпна, заключи вратите – те бяха с фотоклетка, отвътре.

Идеята ни беше да видим дали Караянчева е там и ако тя не е там, просто да си тръгнем.

- Някой каза ли ви тя там ли е или не?

- Не, но отвън имаше правителствен автомобил със знаме. Аз и един от организаторите минахме през ресторанта и влязохме вътре. Взехме си по една вода - като клиенти, нямаше какво да ни кажат. Влязохме вътре, отидохме в залата, в която се провеждаше събитието, там беше оредяло – имаше около 20 души, но Караянчева не беше там – нито тя, нито кмета на Пловдив.

Ние нямахме намерение да ходим в хотела. Първоначално мислехме да отидем пред хотела, когато трябваше тя да пристигне, но преценихме това да не се случи. Едно момче обаче не разбрало. Отишъл сам, извикал няколко пъти „Оставка“ и го задържали. Каза, че не знае дали цивилни полицаи са го задържали или служители на НСО. Каза, че не са били униформени. Закарали са го в Трето районно.

Трето районно е в същата посока като хотела. Затова полицията излизаше с номера, че ни блокират, за да не отидем към районното.

- Защо решихте да потърсите Цвета Караянчева?

- За да изразим народната си любов. Предишния ден в София не успяхме да видим нито едно лице на държавата, бяха се скрили. Търсехме контакт.

- Ти и пловдивската група сте били на 2 септември в София, така ли?

- Да, бяхме около 350 човека от Пловдив.

- Как сте превозихте?

- С коли и влакове.

- Останахте ли до вечерта?

- Аз останах до 01:00 часа на протеста, около 02:30 тръгнахме към Пловдив от „Пирогов“. Имаше едно момче от Пловдив, което беше ударено в главата на протеста.

- С какво е бил ударен?

- Не зная с какво. Беше превързан на място в линейката, там му бяха казали, че гръмнала бомбичка. Той самият не помни какво се е случило, загубил е съзнание. В „Пирогов“ казаха, че това няма как да се случи от бомбичка. Има четири шева, няма обгоряване по косата.

- Той сега добре ли е?

- О, да – вчера отново беше на протеста.

- Какви са наблюденията ти от протеста на 2 септември, от агресията?

- Това бяха очевидно провокатори, бяха агитки. Аз бях в по-предните редици. Говорих с едно момче, видях, че е малко по-маскиран и го питах директно: „На кой отбор си фен?“. Той ми каза: „Левски София“. Питах го на колко години е, отговори, че е на 15 години и след това каза: „Това е най-тъпият протест, на който са ме викали“.

След това едно момче до мен донесе една голяма жълта торба – не зная как е преминала през полицаите. Беше пълна с балони, напълнени с течност. Питах го какво е, той каза: „Хладка вода и олио“. Не съм сигурен дали е било това.

Малко по-късно мен ме поляха с бензин по краката. Явно се опитваха да запалят коктейл „Молотов“. Дръпнах се настрани, отидох да се мия.

Преди това, през целия ден не гръмна нито една бомбичка. Имахме няколко опита да нахлуем, но без агресия от протестиращите, просто натискаме с телата си, никой не е посегнал на полицай през деня. И полицията не беше толкова агресивна, само ни пръска с лютив спрей.

Имаше една ситуация с едно момче от Пловдив, което задържаха в един бус. Ние обградихме буса, седнахме около него – това бяхме пловдивската група, и пуснаха момчето. Оттам имаме кадри на един шлем на полицай с емблемата на ИПОН – охранителната фирма, която е била непряка собственост на Бойко Борисов.

Не съм сигурен дали полицаите бяха всъщност полицаи. Имаше много хора с татуировки, с бради. Сутринта четох алинеите – те нямат право на това. Аз имам дълга брада, имаше "полицаи" с брада, два пъти по-дълга. Това не бяха полицаи.

На моята приятелка ѝ провериха кутията с храна на входа на протеста, случайно да не носи нещо в нея. Тя беше с раница, аз не носех и не са ме проверявали. Някои момчета пък казаха, че и по джобовете им са бъркали. Аз наблюдавах и действително проверяваха всички раници, не даваха със стъклени бутилки да се влиза, ако някой внасяше кенчета, трябваше да са отворени. Имаше толкова много бомби и фойерверки, че това нещо трябва да се внесе с кашони – толкова много бяха. Беше ужасно зле режисирано цялото нещо. Разбиха тълпата за няма и 20 минути. Защо трябваше да търпят да ги замерят с бомбички два часа?

Много беше глупаво от тяхна страна да жертват полицаи, за да изкарат протестиращите лоши. Те разбиха хората за 10-15 минути, можеше всичко е да приключи на петата бомбичка, а не да чакат два часа, да вадят водните оръдия. Много зле инсценирано.

- Какво готвите в Пловдив в идните дни?

- На 6 септември – Деня на Съединението, в града на Съединението готвим мащабно събитие. Очакваме хора от София и цяла България, както беше на 2 септември в София. Шествието е обявено за 19:00 часа.

Сега се сещам нещо интересно – аз отидох в неделя вечерта да нощувам на Орлов мост за подкрепа. На протеста в неделя проф. Минеков ми даде да кажа няколко думи, защото ме познава, той идваше всяка седмица в Пловдив. Представих се като актьор, защото аз това работя и няколко човека казаха: „53 дни чакам някой актьор да каже две приказки!“. Една дама даже каза, че заради тази пасивност на актьорите ще спре да ходи на театър.