Европейците се чувстват изоставени от ЕС и искат по-могъща Европа

Европейците са разочаровани от ЕС. Но въпреки това искат по-силно сътрудничество на европейско ниво. Забележителна промяна в мисленето, имайки предвид популистките течения, пишат Иван Кръстев и Марк Леонард.

Допитвания в девет европейски страни, направени по поръчка на Европейския съвет за външна политика (ECFR), показват едно: настояването за съгласувани мерки на европейско ниво за възстнановяване от кризата се базира по-скоро на разочарованието, отколкото на подкрепата за съществуващите институции. Това пишат за германското издание "Тагесшпигел" Марк Леонард и Иван Кръстев. Леонард е председател на ECFR, а Кръстев - съпредседател на ECFR и председател на Центъра за либерални стратегии.

Разочаровани от ЕС и САЩ

В кризата, предизвикана от коронавируса, европейците се чувстват напълно изоставени от европейските институции, международните организации и най-близките съюзници на Европа, става ясно от допитванията, които са били проведени в началото на лятото. Леонард и Кръстев посочват, че 63 процента от запитаните италианци и 61 на сто от анкетираните във Франция смятат, че "ЕС не се е справил с причинената от пандемията криза". Същевременно обаче кризата поражда убеждението, че в бъдеще ЕС ще може да играе по-съществена роля на глобално ниво само ако се сдобие с повече мощ.

От проучването става още ясно, че доверието на европейците към САЩ се топи. Само десет процента от анкетираните споделят мнението, че САЩ биха могли да бъдат "полезен съюзник" в борбата срещу Ковид-19. Над 70 процента от датчаните и португалците, които са традиционно проамерикански настроени, са споделили, че вече гледат по-критично на САЩ. 68 процента от французите, 65 на сто от германците и 64 процента от испанците гледат критично на Америка. Кризата в трансатлантическите отношения се дължи не само на факта, че много от европейците не одобряват Тръмп и неговата популистка политика, но и на реакцията на САЩ спрямо пандемията. Европейците смятат, че Америка проявява слабост и вече не я възприемат като защитник на западния свят.

Българите с по-добро отношение към Китай

Същевременно европейците изразяват скептицизъм и недоверие по отношение на бъдещото партньорство между ЕС и Китай. Пандемията и китайската политика спрямо Хонконг разкриха грозното авторитарно лице на Пекин, констатират Леонард и Кръстев. Китай предприе всичко възможно, за да се отклони от своята отговорност за избухването на пандемията.

Пекин направи и всичко възможно, за да всее разединение в рамките на ЕС. Във всички европейски страни с изключение на България се е стигнало до влошаване на отношението към Китай вследствие на кризата. Така е дори в държави като Португалия и Испания, на които бяха изпратени респиратори и защитно оборудване от Китай.

Само сътрудничество в ЕС ще помогне

От допитванията става още ясно, че повечето европейци смятат, че ефективното справяне с различните кризи е възможно само чрез сътрудничество на европейско ниво. Марк Леонард и Иван Кръстев посочват, че налице е забележителна промяна в мисленето на европейците: въпреки подема на популистите в последните години, дори и една пета от запитаните не споделят мнението, че сътрудничеството в рамките на ЕС е стигнало твърде далеч.

Според проучването, европейците очакват сътрудничество най-вече в следните сфери: ЕС да засили контрола по външните си граници, да възстанови поне частично производството на основни продукти в Европа (включително медицинско оборудване) и да предприеме по-решителни стъпки срещу промените в климата.

Желанието на хората не е ЕС да е перфектен, нито да има нова европейска конституция, заключават Леонард и Кръстев. Не - желанието за "повече Европа" се корени в дълбокия страх на гражданите от загуба на контрола в един опасен свят. Става дума за укрепване на националния суверенитет. Става дума за съдба, а не за избор.