Случаят „Навални”: Руското дежавю, пред което е изправена западната демокрация

На 20 август руският опозиционер Алексей Навални припадна по време на вътрешен полет в Руската федерация между Томск и Москва. Критикът на Кремъл бе настанен в болница, а след сложни дипломатически совалки бе дадено разрешение да бъде транспортиран за лечение в берлинската клиника „Шарите”.

Случаят „Навални” бързо се превърна в политически проблем и поредно дежавю, пред което са изправени демократичните страни, представляващи антипод на Кремъл. Поредният опит за убийство пред очите на света се нуждае от единна реакция.

Защо случаят „Навални” трябва да бъде разглеждан като опит за убийство?

Военна лаборатория към германските въоръжени сили обяви, че Навални е бил отровен с химическото оръжие „Новичок”, а това твърдение бе подкрепено по-късно от независими лаборатории във Франция и Швеция. Канцлерът Ангела Меркел каза, че „без никакво съмнение” Навални е станал обект на атака чрез забранено химическо оръжие. Това не е изолирана атака, а поредният опит за покушение срещу лица, противопоставящи се на руската държавна политика. През 2018 година в Солсбъри, Англия, бившият руски агент Сергей Скрипал бе отровен отново с „Новичок”, а при нападението пострада и неговата дъщеря Юлия. Кремъл, разбира се, официално отрича да има връзка и с двата случая. Това не е изненада. Но никой не трябва да е изненадан, че руските служби извършват подобни покушения, защото чрез тях те изпращат сигнал към всеки враг на Кремъл, че го очаква подобна съдба.

Москва – жертва на дезинформационна кампания. Или беше обратното?

Мария Захарова, говорителка на руската дипломация, изкара Русия жертва в опита за убийство на Навални, защото по думите ѝ „това е поредна информационна кампания срещу страната”, която цели да разклати Москва. Според Кремъл няма доказателства Навални да е отровен. Подобни твърдения са само елемент от руската хибридна стратегия, включваща насилие, кибератаки, намеса в изборите, дезинформация и пропаганда, която цели да всее разделение в западните общества, в ЕС и в НАТО. Чрез атаката с химическото оръжие „Новичок” се постига и друг ефект – Русия създава съмнение у гражданите възможно ли е отново да се използва същия метод за покушение при такава публичност, или всъщност зад случая „Навални” стоят конспиративни сценарии на западните страни. Според Петер Стано, говорител на Европейската служба за външни работи, Русия използва конспиративните теории и лъжите, за да подкопае и отслаби Европейския съюз, а Ковид-пандемията е създала нова перфектна среда за дезинформация. Насаждат се лъжи, за да се създаде объркване, включително и конспирацията, че случаят „Навални” е сложен западен заговор за вътрешно дестабилизиране на Русия.

Отговорът

Британският премиер Борис Джонсън осъди подлия акт на отравянето, докато френската дипломация поиска отговори от Русия. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лейен описа като „страхлива” атаката срещу Навални, която бе осъдена и от НАТО. Политическите изявления са полезни, но сами по себе си няма да доведат до промяна, защото Русия е малко вероятно да започне прозрачно разследване. Демаршът в момент на удар срещу човешките ценности и права може да бъде последван от налагане на санкции, изгонване на руски шпиони, дори затваряне на дипломатически здания. Друг начин на действие срещу Москва е преразглеждане на енергийни проекти като „Северен поток-2”. От партията на Меркел вече имаше подобни призиви. Западните страни трябва да отговорят в един глас и решително, защото мълчанието ще е знак на съгласие с репресивните подходи на режима на Владимир Путин. Подобни опити за екзекуции показват слабостта на режима, а не са знак за неговата сила. Демократичните общества би следвало да изпратят координирано послание, че такива атаки не се толерират.